ЕС отчита 182 000 смъртни случая от замърсяване на въздуха, България постига значително подобрение

/КРОСС/ Въпреки значителните подобрения в качеството на въздуха в Европейския съюз (ЕС) през последните две десетилетия, замърсяването продължава да представлява сериозен риск за здравето, като всяка година отнема хиляди животи, показва нов доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС).

България отбелязва напредък

През 2023 г. в България са регистрирани приблизително 6 729 преждевременни смъртни случая поради излагане на фини прахови частици (PM2.5). Тази цифра представлява значително намаление, над 60% спрямо 2005 г. Въпреки това замърсяването на въздуха остава основен риск за здравето, като много големи български градове имат високи нива на смъртност в сравнение с други европейски градове. Основните източници включват отопление на твърдо гориво и въглищни електроцентрали.

През периода 2005-2022 г. емисиите на PM2.5 са намалели значително, основно благодарение на мерките за контрола на изгарянето на твърди горива в домакинствата. Процентът на смъртните случаи, свързани с дългосрочното излагане на PM2.5, е намалял с 53% - от 382 на 180 случая на 100 000 души, което е довело до приблизително 9 000 преждевременни смъртни случая през 2022 г.

По данни на ЕАОС България вече спазва стандартите за почти всички основни замърсители на въздуха и е постигнала съответствие с нормите за прахови частици с диаметър до 10 μm (PM10), които дълго време са били проблем за страната. Също така, страната е сред водещите в ЕС по покритие на Националната екологична мрежа - 35%, следвана от Словения и Хърватия.

Ситуацията в Европа

Според доклада на ЕАОС, през 2023 г. в Европа са регистрирани 182 000 преждевременни смъртни случая, свързани с високи нива на PM2.5, предава Turkiye Today. Въпреки че броят на смъртните случаи, свързани с тези частици, е намалял с 57% между 2005 и 2023 г., около 95% от европейците продължават да са изложени на замърсяване над препоръчителните прагове на Световната здравна организация (СЗО).

Най-висок брой смъртни случаи са регистрирани в Италия - 43 083, следвани от Полша (25 268) и Германия (21 640). Най-голямо въздействие, измерено чрез загубени години живот (YLL) на 100 000 души над 30 години, се наблюдава в страните от Югоизточна Европа - Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.

На другия край на класацията, Исландия не отчита смъртни случаи, а Финландия - едва 34.

Причини и ефекти от замърсяването

Фините прахови частици (PM2.5) могат да проникнат дълбоко в белите дробове и кръвта, като увеличават риска от астма, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и дори деменция. Основните източници включват емисиите от транспорт, промишленост, изгаряне на твърди горива, както и природни явления като горски пожари, засилени от изменението на климата.

Новите стандарти на ЕС

Докладът идва на фона на въвеждането на обновената Директива за качеството на атмосферния въздух, която влезе в сила на 10 декември 2024 г. Годишната граница за PM2.5 е намалена наполовина, доближавайки се до препоръките на СЗО за 2030 г., а местните власти получават по-големи възможности за мониторинг, моделиране и планиране на качеството на въздуха.

Комисарят на ЕС за околната среда Джесика Розуол подчерта важността на новите правила: "Всяка година замърсеният въздух причинява около 250 000 преждевременни смъртни случая и струва на икономиката на ЕС до 850 млрд. евро. Новите стандарти ще подобрят живота на милиони европейци, ще защитят биоразнообразието и ще укрепят икономиката."