Ново изследване предлага доказателства за наличие на човешки жертвоприношения в Древен Египет

/КРОСС/ Изследване на човешки останки от древноегипетския некропол Абидос дава нови доказателства, че по време на Първата династия на Египет са били извършвани човешки жертвоприношения, съобщава вестник „Дер Щандарт", позовавайки се на статия, публикувана в сп. Frontiers in Environmental Archaeology.

Биоархеологът Розелин Кембъл от университета „Пърдю" в САЩ е изследвала 46 черепа, открити през 20-те години на миналия век от британския археолог Флиндърс Питри в странични гробници около царските гробници в Абидос. Останките днес се съхраняват в Кеймбридж.

При 18 от черепите, или около 39 процента от изследваната колекция, са установени специфични счупвания, характерни за удари с тъп предмет. Според Кембъл травмите са нанесени около времето на смъртта и вероятно са довели до загуба на съзнание, вътрешни кръвоизливи и смърт. При някои от черепите са открити и следи от удари с оръжие.

Находките са свързани с т. нар. странични погребения около гробниците на владетелите от Първата династия, управлявала Египет около 3000 г. пр. н. е. В тях са били погребвани чиновници, занаятчии, слуги и жени от царския двор.

Още при разкопките си Питри допуска, че става дума за жертвоприношения на придворни, които са били убивани след смъртта на владетеля, за да го придружават и да му служат в отвъдния живот. Тезата обаче остава спорна повече от век, тъй като тогава не са били открити убедителни следи от насилствена смърт.

Новото изследване използва съвременни криминалистични и биоархеологични методи за определяне на характера и времето на травмите. Според Кембъл разликите в начина на счупване на пресния и изсъхналия костен материал са позволили да се установи, че част от уврежданията са настъпили приживе или непосредствено преди смъртта, а не по време на разкопките.

Изследването не доказва, че всички хора в страничните гробници са били принесени в жертва. За част от останалите не може да се установи причината за смъртта само по костите. Изследователката допуска, че освен удари в главата са били използвани и други методи, включително удушаване или отравяне.

Според Кембъл практиката може да е имала не само религиозно, но и политическо значение. Убиването на придворни при смъртта на владетеля е демонстрирало властта му над живота и смъртта и е било свързано с представата, че неговите служители ще продължат да му служат и в отвъдния свят.