Изложба за религиозната и етническа толерантност за първи път в София

София /КРОСС/ От 10 до 30 януари 2012 г., в Националния Археологически Музей в София, под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова и министъра на външните работи Николай Младенов, с подкрепата на патриарха на Българската православна църква и на представителите на основните монотеистични религии в България, посланикът на Италия в България Стефано Бенацо, организира изложба на архитектурни модели на религиозни сгради и български къщи. Той е един от четиримата автори на изложените творби.

Водещ принцип на тази изложба е идеята за религиозна и етническа толерантност на българското общество. Първи домакин е град София, където от векове съществуват съвместно религиозни и културни символи, които са свидетелство за духа на толеранстност на нацията.

„Защо правим тази изложба? Един ден, както си говорехме с трима български приятели - архитектурни моделисти - решихме да изложим нашите творби: къщи и църкви от различни епохи, разположени в различни държави. После се запитах: защо да не изложим и храмове от други монотеистични религии? Така се прибавиха синагоги и джамии. След това си дадох сметка, че физическата близост между различните храмове в София е уникална. И си спомних, че Всеобщият Едикт за толерантност е бил издаден в 311 г. от император Галерий няколко дни преди смъртта му в Сердика (древното име на София), изпреварвайки с малко Едикта за толерантността, подписан в Милано в 313 г. от императора на Западната римска империя Константин и от императора на Източната римска империя Лициний, който прокламирал „свободата да следваш предпочитаната религия". Припомних си, че самият Константин предлага в 331 г. да установи именно в Сердика столицата на Втория Рим. Прекалено много съвпадения, за да не организираме тази изложба. И то точно в София - един от градовете, където още от I век сл. Хр. минавал пътят Виа Диагоналис от днешен Белград до Константинопол.

Но защо изложба за толерантността точно в България? Защото тук толерантността, била тя етническа, религиозна или езикова, не е теоретична идея, нито се прилага според някакъв едикт. Тя е реална, искрена, тя е в ДНК-то на гражданското общество, има древна и солидна традиция, вкоренена в нейната сложна история", посочва Н.Пр.посланик Стефано Бенацо.