Екипът на Центъра за подводна археология разказва за своите морски проучвания в кратки научно-популярни филми

/КРОСС/ Екипът на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол приключва изпълнението на проекта “Комуникиране на скритото подводно културно наследство на България”. Това разказват от института в своята фейсбук страница.

Целта му е изработка на допълнително дигитално съдържание към вече съществуващия сайт на ЦПА. В хода на обновяването цялостната визия на сайта беше осъвременена. Представени са четири основни обекта на археологическите търсения - в пристанището на Созопол, селището при Ропотамо, градът на ЮНЕСКО Несебър и проучванията по Северното българско Черноморие, чрез богати снимкови галерии и научно-популярни филми за всеки един от обектите, които ще бъдат достъпни в мрежата скоро, отбелязват от организацията. 

Посетителите на сайта ще имат възможност да разгледат 3D модели на различни находки и обекти под вода, ще се запознаят с основните партньори на ЦПА – местните музеи в Приморско, Каварна, Несебър и Созопол. Кратки филми с невероятните подводни кадри на Ладислав Цветков ще ви отведат на красиво пътешествие в древния подводен свят, отбелязват още от центъра. 

Проектът е финансиран по програма “Културно наследство 2021” на Националния фонд “Култура”.

В първия филм, публикуван във фейсбук страницата на ЦПА са представени проучванията в пристанището на Созопол. В него участват подводните археолози гл. ас. д-р Калин Димитров, Павел Петров и Ивелина Петкова.
Д-р Калин Димитров отбелязва, че работата им може да служи за еталон и за показване на всички, които биха желали да проучват подобни обекти. Той разказва още, че пристанището на Созопол е може би първият обект, който в България е дал находки под вода.

В края на 80-те и през 90-те години на ХХ в. всъщност се отваря една нова страница в българската археология за морски проучвания на потънали селища, посочва археологът.
Краткият филм носи името “6000 години история под вода. Пристанищата и потъналите селища на Созопол”. В него Димитров споделя, че не очаква тази година да завършат проучването. Очаквам да имаме поне още един сезон работа на това място, споделя ученият. 

Колегата му Павел Петров обяснява, че документацията на всеки механичен пласт е изключително важна, за да проследят как се развиват пластовете в дълбочина. За мен това, което правим е феноменално, защото един вид връщаме часовника назад, казва той.

Калин Димитров казва, че не са много секторите, в които може да очакват запазено дъно, което не е засегнато от драгиране. Така че дори да имаме желание да копаем много по-голяма площ и много по-продължително, всъщност нямаме много такива места, обяснява той. По думите му значителна част от културните пластове в пристанището са изгребани последователно през изминалите десетилетия и всъщност са безвъзвратно унищожени.

Научният резултат, който очакваме от това проучване, е да разберем по-добре как са загинали тези праисторически селища, как се е покачило нивото на морето, какво е било то през тези епохи и всъщност ще ни дадат една потенциална брегова линия - такава, каквато е съществувала преди хилядолетия, споделя той.

Хората вероятно не знаят колко богато подводно културно-историческо наследство имаме, казва и Ивелина Петкова. Истината е, че преди античния свят има един друг свят, обяснява тя и добавя, че говори за халколитните и раннобронзови селища. Българското Черноморие е осеяно с такива, допълва Петкова.