Серия от бомбени заплахи в София

/КРОСС/ След серията от фалшиви сигнали за бомби към институции и сгради на компании отново на дневен ред е въпросът за сигурността на информационните системи и институционалната реакция при подобни ситуации. В студиото на БНТ „Денят започва" експертът по киберсигурност инженер Янко Спасов коментира доколко могат да бъдат проследени авторите на заплашителните имейли, как трябва да се обработват подобни сигнали и необходимо ли е централизирано координиране на информацията.

Инж. Янко Спасов, експерт по киберсигурност: Чак непроследима не бих казал, но да - прави ситуацията по-трудно проследима. Телефоните някак по-лесно се проследяваха, а имейлите можете да ги изпратите от другия край на света. На практика един имейл може да премине през стотици сървъри по пътя си и проследяването става далеч по-трудно. Да не говорим, че в интернет има безкрайно много услуги, които помагат за анонимизация на изпращача - анонимни имейл сървъри и други подобни. Въобще не е толкова просто проследяването на един такъв имейл.

По думите му при подобни случаи разследването може да стигне до определен момент, след което да се наложи работа с международни партньорски служби.

Не очаквайте ГДБОП или ДАНС да могат да дадат отговор в рамките на два-три часа. Те стигат до някакво ниво, след което вече опират до място, където трябва да се работи с партньорски служби, трябва да се изпратят международни контакти. В крайна сметка могат да стигнат до това, че съобщението е изпратено от някакъв анонимен сървър, но дотам, каза експертът.

Спасов коментира и реакцията на институциите при масирана кампания от фалшиви сигнали. Според него една от слабостите е липсата на достатъчно публична информация.

Инж. Янко Спасов, експерт по киберсигурност: Не мога точно да определя каква би трябвало да бъде институционалната реакция. Знам едно - до момента, както виждате, няма някаква официална информация, освен че се работи по протокол. Естествено, когато има бомбена заплаха, има някакви протоколи, по които трябва да се действа и да се работи. Но има неща, които би трябвало да бъдат свършени и преди това, и след това, и по време на една масирана кампания от такива имейли. Първо, не трябва да се държи обществеността на тъмно, защото това поражда непрекъснати слухове и всякакви истории за съмнения.

Той подчерта, че институциите не могат да дадат незабавен окончателен отговор за произхода на подобни съобщения, особено когато са използвани сложни методи за анонимизация. А затова дали съществуват системи, които могат да определят дали една заплаха е реална, или вероятно е фалшива, Спасов посочи, че се използват различни показатели, но няма метод, който да дава 100% сигурност.

Инж. Янко Спасов, експерт по киберсигурност: Няма 100% гаранция в нито един случай. В днешно време, особено в ерата на изкуствения интелект, в която живеем, всичко това може да бъде перфектно направено и то за много кратко време. Разбира се, че има начини и самите имейли носят информация за пътя, по който са изминали, преди да стигнат до получателя си. Тоест трябва да се прави триаж - и той най-вероятно се прави.