Сезонът по морето бил куц. Защо ли?

/КРОСС/Туристическата индустрия у нас създава недружелюбна и отблъскваща среда

Ясен Бориславов, "Сега"

Май и това лято туристическият сезон по Черноморието ще се окаже слабичък. С 24% са намалели чужденците, почиващи у нас, обявиха от Националния статистически институт. В същото време с 14% са се увеличили българите, предпочели да почиват в чужбина, като особено изразителен е ръстът им в Турция (34%) и Гърция (32%). Данните са в сравнение със същия период на миналата година.

"Сезонът е куц", каза в едно от многобройните си интервюта в края на юли созополският кмет Панайот Рейзи. Той се превърна в истинска медийна звезда, след като неочаквано затвори панорамния път между Дюни и Приморско и направи практически недостъпен плажа на залива Алепу, който все още не е мутризиран, за разлика от всички други плажове около Созопол. В медийните си изяви кметът показа забележителна интелигентност, езикова култура и гъвкавост на мисълта. Според неговите обяснения пътят трябвало да се затвори, защото бил прав и колите карали бързо. Пък имало и дупки и можело някой да катастрофира. Освен това местността е защитена зона, а туристите рушали дюните и смущавали живота на пясъчните лилии и на птиците в близкото блато. (То и в съседния залив - Каваците, имаше пясъчни лилии, но това не попречи на общината да разреши строежа на едно гнусно шестетажно блокче на самия пясък - б. а.). Имало и други съображения. Самият залив бил опасен, отворен е, вдига се голяма вълна и всяка година "даваме по един-двама човека фира", както елегантно се изрази кметът. А там няма спасители. Трябва да си по особен начин хем тъп, хем нагъл, за да направиш и изговориш нещата, които този кмет направи и изговори. Но той се справи. Направо счупи глупомера. Наложи се самият премиер да коригира по телефона поведението на своя съпартиец. Няма значение. Наесен созополчани може пак да си го изберат. Особено ако не ги е срам. Между другото, преди няколко години Рейзи беше хванат да бракониерства из Странджа, но от последвалото съдебно дело нищо не излезе, защото основният свидетел си променил показанията, пък и някои магистрати имат същото отношение към закона, каквото и някои черноморски кметове. Тогава го бяха хванали с карабина до току-що убита кошута, но той обяснил, че е излязъл за гъби, а носи пушка да се пази от глигани. Тъй че и поведението му това лято не би трябвало да изненадва. Човекът си е такъв.

Но за сезона е прав. Наистина е куц. Защо ли? От няколко години сезоните са все куци и сигурно още по-куци ще стават. За което си има ясни причини и май само администрациите в черноморските общини и местните хора не ги разбират и се налага всяко лято едни и същи неща да им бъдат обяснявани. Ще го направим и тази година.

За да се развива туризъм в един град, регион или държава, са нужни три неща - дружелюбна среда, достъпна среда и естетична среда. Точно тези три неща българската туристическа индустрия не предлага, а там, където нещо от тях е запазено, тя го руши поради чрезмерна алчност и простотия.

Недружелюбната среда

Започва се от плажовете. Повечето и по-хубавите отдавна са мутризирани, т.е. дадени на концесионер, който ги е накичил от край до край с чадъри и шезлонги и за сянката това лято иска между 10 и 35 лева на ден. В Гърция и Турция същото удоволствие е безплатно или струва 5-6 евро, като цената включва няколко напитки. Задължителните по закон 50% от плажа, оставени за свободно плажуване, обикновено ги няма или са на най-непривлекателните места. Ако човек си сложи кърпата на по-прилично място, рискува мутрите на концесионера (около него винаги има някакви обслужващи мутри) да го изгонят или да го набият. Е, кажете кой ходи на почивка, за да бъде обиждан или унижаван? Освен че е скъпо, често е и мръсно, защото концесионерът няма отношение към чистотата, а само към парите на курортистите.

Към тази тема има и друг ракурс. Много от туристите дори не подозират, че се къпят на места, където се изливат фекални води, например в залива между къмпинг "Градина" и "Златна рибка". В Созопол от 15 години се строи пречиствателна станция и все не може да се построи. Инвестицията е за 75 млн. лева, от които 3 млн. са на общината. Останалите са от европейски програми.

Туристическата индустрия у нас има малко странни схващания за добър бизнес. Местните босове са разбрали, че всеки дефицит може да се превърне в ресурс и постоянно се стремят да създават дефицити. Типичен пример е паркирането. Всяко лято някакви малки левантийски тарикати заграждат с връвчици и други подръчни материали някакви пространства около пътищата към плажовете, кой колкото може, и събират такси за паркиране. Сумите не са големи - 2-3 лв., но човек остава с усещане, че се е озовал сред шайка от джебчии. Става дума за извънградските зони, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика.

Често местните хора по морето демонстрират едно презрително и високомерно отношение към курортиста. Да се чуди човек защо тези хора мразят поминъка си. Те сякаш очакват курортистът да бъде точно толкова глупав, колкото на тях им се иска, и много се обиждат, когато се окаже, че това не е точно така. Имат се за нещо като създатели на морето, брега, пясъка и климата, поради което за всяка стъпка там и всяка глътка морски въздух трябва да им се плаща. Най-много ги е яд на дивото къмпиране, защото къмпингуващите не им плащат. Думата "безплатно" разяжда като киселина душата на туристическия предприемач. Пример за враждебност е дейността на Националната асоциация "Българско Черноморие", която от няколко години воюва с дивото къмпиране по морето понеже къмпингарите много цапали. А фекалните води, които се изливат в морето, въобще не цапат. Впрочем нищо национално няма в тази асоциация. Активистите й са няколко полуграмотни хотелиери от Поморие. Че са полуграмотни, личи от сайта им. Те си мислят, че като прогонят къмпингарите, и това ще им напълни хотелите. Няма да стане. Трябват два грама мозък, за да се досетиш защо, но точно тези два грама в главите на полуграмотните поморийци ги няма.

Друг елемент от недружелюбната среда е обслужването. Дори когато не е злонамерено, то обикновено е лошо. Така е, защото у нас повечето хора, които се занимават с туризъм през активния сезон, са самодейци. Няма как да е друго, тъй като сезонът е къс, продължава точно 40 дни, от 10 юли до 20 август. В стотиците отворени за това време капанчета и ресторанти келнерите са непохватни ученички и студентки, а готвачът е доведен някъде от ямболските села и не знае елементарни неща. Той не може да направи дори миш-маш като хората. Не му идва наум, че първо трябва да изпече чушките, да ги обели и после да ги сложи в тигана с лук, домати, яйца, сирене и магданоз. Ако чушките са сурови, миш-машът мирише на повръщано. Това сезонният курортен готвач не го знае. Не знае също, че спагетите се варят между 5 и 8 минути, за да останат леко жилави, а не пихтиести като юфката на баба му. Изобщо нещата, които този широко разпространен по цялото Черноморие готвач не умее, са много и тук няма как да ги изредим, но си струва да отбележим, че той дори и таратор не може да направи, сигурно защото се опитва да открадне по малко от всички продукти, като ги замести с повечко вода. Странно е, че никой не се заема с неговото обучение. Впрочем не е странно. Струва ли си за сезон от шест седмици да обучаваш някого на нещо? Питате се защо точно този готвач е избран. Много просто. За да му се плати малко или почти нищо.

Част от недружелюбната среда са също наглите таксиджии, безнаказаните измамници от чейндж бюрата, курортните доктори, които искат трицифрени суми за преглед на дете с ангина и всякакви други дребни и по-едри шмекери. Може да споменем също тълпите от безпаметно пияни британци и скандинавци в Слънчев бряг, понякога падащи от високите етажи, джетовете и АТВ-тата по плажовете, чалгата и куп други просташки развлечения. У нас туристическата индустрия е особено отзивчива към просташките вкусове.

Недостъпната среда

В туристическите места по света хората се стремят да създават максимално достъпна среда. У нас е обратното. Навсякъде по морето някой нещо е заграбил, заградил го е и не пуска никого или иска пари, за да минеш оттам. Типичен пример е наглецът, който неясно как е успял да си приватизира пътя към Силистар и това лято искаше по 10 лв. за преминаване с автомобил. Преди години бяха четири лева и хората с известна погнуса му ги даваха, но тази година им писна и направиха скандал. Чак сега от екоминистерството се усетили и смятат да глобят с 10 000 лева наетата от собственика фирма да събира таксите. Разбира се, глобата може да се обжалва. Собственикът бил тъст на депутата от ДПС Йордан Цонев, но дори и това все пак важно обстоятелство не може да обясни как община Царево е реституирала общински земи край Силистар. Или пък обяснява всичко.

Много от харесваните и обичани някога места като Райския залив и Фиордите, южно от Созопол, вече са недостъпни, защото са частни и заградени. По цялата брегова ивица от Резово до Дуранкулак вече е пълно с разни затворени комплекси и имения с охранители, които са направили брега практически недостъпен. Няма значение, че според конституцията (чл. 18) брегът е изключителна държавна собственост. На много места той е практически частен. Всичко това е отблъскващо, а няма как нещо отблъскващо да привлича туристи. И как туристът да очаква уважение и внимание от индустрия, която не уважава собствената си конституция и закони?

Не разбирам защо по морето местните хора си избират кметове, които се чудят как по-бързо да разпродадат каквото още не е разпродадено. Абе, хора, разберете, че инвеститорите искат да ви вземат, а не да ви дадат. Особено когато са регистрирани на Кайманите или на Сейшелите. Опитайте да запазите поне онова, което ви е останало, а то вече не е много.

Неестетичната среда

За грозното строителство по морето, за уродливите и нелепи хотели и жилищни комплекси на някои от най-красивите места, за превърнатите в бетонни гета курорти е писано премного, макар и без никакъв резултат. Поради което тук няма да се спираме в детайли на тази тема. Ще отбележим само, че на повечето места архитектурата е еклектична, клаустрофобична и напълно лишена от всякакъв усет за пропорция и мярка. Там, където официално разрешената височина на сградите е до четири етажа, те обикновено са шест или седем. Което прави средата отблъскваща. Туристическата индустрия сякаш изпитва някаква особена непоносимост към естествено красивото, което все още не е успяла да префасонира по свой вкус. На такива места тя в нарушение на всякакви закони налага различни дисциплиниращи процедури. Затваря ги най-безцеремонно, както това лято кметът Рейзи затвори Алепу, поставя различни ограничения, само и само да държи туристите в своите алчни ръчички.

Най-отблъскващото в тази индустрия е амбицията й да налага своите вкусове. А тези вкусове са предимно лоши. Човек остава с впечатление, че с този бизнес у нас се занимават най-примитивни хора. (Усещането се затвърждава, когато някои от тях се покажат на телевизора.) За индустрията еталон е онова, в което беше превърнато пространството около Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас, а то е, меко казано, отвратително.

Преди време арх. Георгий Станишев в едно интервю по повод предстоящото застрояване на местността Кара дере каза, че целта била туристите там да почиват като нормалните хора. Поради което палатките трябвало да бъдат изгонени. Ало, Георгий, кой си ти, че да казваш кое е нормално и кое не, и защо си мислиш, че нормално е точно онова, което ти харесваш? Дали не си нахален?

Част от неестетичната среда е също панаирджийският и кичозен облик на повечето курорти. По принцип на морския курорт му отива малко туристически кич, но у нас индустрията го прекалява.

Ето защо сезонът е куц. Вероятно и следващите сезони ще бъдат куци. След още няколко такива сезона има вероятност туристическите босове постепенно да разберат нещо, което и друг път им е казвано, но се налага пак да повторим - прост човек много лесно настива.