Левон Хампарцумян: БНБ не трябва да има славата на митниците

/КРОСС/Ситуацията е парадоксална до степен на ирационалност, но съм обнадежден, казва пред "24 часа" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк и председател на УС на Асоциацията на търговските банки в България 

- Г-н Хампарцумян, предпазена ли е българската банкова система от нови кризи, подобни на тази с КТБ? Какво ни чака през 2015 г.?

- Банковата система у нас е в добро здраве и даже мога да кажа, че сме си научили уроците от 1997 г. Начинът, по който системата е диверсифицирана и работи, всъщност позволи здравата част от нея да помогне на болната част и на икономиката като цяло.

Да, имунните системи на държавата в случая КТБ отказаха. Причините и анализът за това са нещо, което предстои. Загубиха се значителни средства. Има достатъчно поражения, нанесени както върху репутацията на регулатора, така и като цяло върху имиджа на сектора. Но пък, от друга страна, нека да го приемем като нещо, което ще ни даде възможност в следващите месеци и години да подредим така системата, че да предотвратим повторението на подобен случай или случай с подобен мащаб в бъдеще. Мисля, че общественият консенсус по този въпрос е налице.

- Всъщност БНБ се провали епично, защото единствената ѝ останала функция - банковият надзор, не се справи. Тя не може да печата пари, има силно изнесен суверенитет, в който единствената съществена роля е надзорът.

- Ситуацията е парадоксална до степен на ирационалност, защото банковият надзор е мястото, където е съсредоточен професионалният капацитет. Той е изграждан в продължение на десетилетия. Там са най-добрите. През последните 15 години с помощта на Световната банка и Европейската централна банка са писани всички правила, както и регламенти, които са свързани с членството ни в ЕС.

Но мисля, че провалът е по-скоро на персонално ниво, отколкото на институционално, т.е. би трябвало да съхраним и да засилим институционалната репутация на БНБ, защото тя ще ни трябва и в бъдеще. Затова трябва да я разделим от персоналните репутации, персоналните отговорности и грешки, които са направени в процеса на надзора върху КТБ.

- Дано да можем.

- Необходимо е да го направим. Не бива БНБ да се сдобие с репутация, подобна на митниците.

БНБ ще ни трябва

и в бъдеще

Ролята на националната ни институция като регулатор на системата няма да изчезне, дори и да приемем еврото или да влезем в Европейския банков надзор.

БНБ трябва да бъде засилвана, трябва да се направят необходимите изводи, да се подобрят процеси, да се подобри контролът. Това е строго професионална дейност.

- Има ли пряка, непосредствена опасност скоро това да се повтори и с друга банка?

- Ще се опитам да отговоря с една поговорка - "Парен каша духа". Мисля, че всички институции, които се провалиха в случая с КТБ, ще бъдат изключително внимателни и свръхпредпазливи. Към днешна дата аз не виждам предпоставки за повторението на подобна криза.

- Оптимист ли сте за българската икономика през 2015 г.?

- Умерен оптимист. Мисля, че би трябвало да направим необходимите усилия предприемачите, както български, така и чужди, да се чувстват комфортно, да инвестират. Ако те инвестират, това означава, че ще се наемат нови хора, потребителското доверие ще се повиши, вместо депозитът непрекъснато да расте, хората ще започнат малко повече да харчат.

И тогава 2015-а би могла да бъде година, в която да видим по-обнадеждаващи цифри, отколкото през 2014 г.

- Тоест ще се върнат парите, които избягаха.

- Според мен те вече се върнаха.

- Мислите ли?

- Да. Вижте данните за системата, ние растем като депозит.

- Депозитите растат, но инвеститорите избягаха.

- Инвеститорите избягаха, защото никой не би инвестирал в среда, която е непредсказуема. За нас е изключително важно да направим предсказуема икономическата среда, държавата. Всичките тези идеи сега ще направим това, утре ще сменим данъците, са свръхпопулистки. Разнопосочните послания създават хаос и не предполагат внимателно планиране. За да се чувства добре капиталът, дали е местен или чужд, трябва

да има

предсказуема и

стабилна среда

И това е основата на просперитета на всички успели държави. Има успели държави с високи данъци, има успели държави с ниски данъци, но няма успели държави със съдебна система, на която никой не вярва, и данъчни системи и икономическа среда, които са непредсказуеми.

Ако анализирате всички успешни държави, ще видите, че имат стабилна съдебна система и стабилна предсказуема среда. Разбира се, за нас, българите, има още едно предизвикателство.

Ние трябва да създадем усещането за стабилност и предсказуемост и същевременно да направим съществени реформи, които са отлагани много. А в правенето на реформи също има елемент на несигурност и непредсказуемост.

Обикновено първият ефект е не много позитивен, положителният ефект на реформите обикновено се усеща след определено време. Така че сме малко между Сцила и Харибда.

- Кои са най-спешните реформи за 2015 г.?

- Няма най-спешни реформи. Като говорим за реформи, не става дума за няколко декрета, които трябва да бъдат издадени, или няколко закона, които да бъдат приети, и да отчетем, че реформите са направени.

Ние имаме

проблем с

прилагането на

законите

и правилата. Трябва да подобрим не само законодателството, но и комбинацията от процеси и процедури, които има в публичната администрация и съдебна система и те да позволят създаването на по-устойчива, по-справедлива и по-предсказуема среда.

Усилията да се променяме към по-добро не бива да спират никога. Има един ясен вододел, преди да влезем в ЕС, когато като че ли имаше консенсус, пък и донякъде външната принуда да правим промени, и след това, когато като че ли се успокоихме, че всичко е наред и вече само трябва да чакаме едни европейски фондове, които ще ни създадат благоденствие, без да правим особени усилия. Няма как това да се случи. Мисля, че започваме да го разбираме, т.е. вече има критична маса от хора, които са го разбрали и имат мотивацията да променят нещо.

- В какво да се инвестира догодина, когато банковите лихви са рекордно ниски?

- Това, че банковите лихви са ниски, е хубаво, защото означава, че повече хора ще бъдат стимулирани да инвестират и предприемчивостта на хората би трябвало да се събуди.

- Като падат лихвите по депозитите, не е ли логично да падат рано или късно и на кредитите или поне на новоотпуснатите кредити?

- Да, така е, но въпреки всичко това, че не сме в еврозоната, това, че имаме неустойчива икономическа среда с различни идеи, които възникват, и имаме чужди инвестиции, които са под натиск, както и български, които са били под натиск в определени периоди, не способства за понижаване на лихвите. Лихвите по кредитите ще паднат, когато средата в България стане устойчива.