МОСВ: Моля, сигнализирайте ни, ако се правят проучвания за шистов газ, те са незаконни

Нона Караджова, министър на околната среда и водите, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водещ: Добро утро на Нона Караджова, министър на околната среда и водите, здравейте.

Нона Караджова: Добро утро.

Водещ: 10 ноември, 22 години демокрация. Как се променихме?

Нона Караджова: Аз ще кажа за околната среда, със сигурност стана по-чиста. Може би си спомняте, вие сте млада, че един от първите повеи на демокрацията се зароди именно по повод проблеми с околната среда, в частност в град Русе, където имаше много сериозни обгазявания и не само там, на много места. Слава Богу, всички тези години се извърши доста, за да стигнем до едно по-добро качество на нашата околна среда. Като разбира се, много сериозен катализатор в този процес се оказа процесът на присъединяване към ЕС, тъй като има много високи стандарти и изисквания, а ние като страна-членка трябва да ги изпълняваме, а това е много хубаво и за хората и за природата.

Водещ: Да почнем с актуалностите във вашия ресор. Вчера МС прие важни промени, одобри законопроекта за изменение и допълнение  на Закона за опазване на околната среда, с който се въвеждат едни фундаментални реформи, насочени към децентрализацията и оптимизирането на разрешителните и съгласувателните режими. Кажете добрите новини за бизнеса, кои са?

Нона Караджова: Добрите новини и за бизнеса и за хората е, че децентрализираме към нашите национални инспекции по околна среда и водите, голяма част от дейностите, за които процедурата по  оценка на въздействие на околната среда се провеждаше в министерството. Това означава, че този процес ще е по-близо и до хората и до тези, които се интересуват от съответните проекти, които се реализират, или предстоят да се реализират, разбира се и за бизнеса, който не е необходимо да се разхожда до София за тези процедури. В министерството остават единствено тези проекти, които са на територията на повече от една регионална инспекция по околна среда, като например, магистрали, междуградски пътища, проекти в защитени територии, както и проекти с трангранично въздействие в други държави. Освен това се въвежда и изискването за провеждане на процедура по оценка на въздействие на околната среда на места за съхранение на въглероден двуокис, на големите тръбопроводи и инсталации за съхранение на въглероден диоксид, а малките тръбопроводи и инсталации остават на процедура за преценка, за оценка и за въздействие върху околната среда. За какво става въпрос, тъй като законопроектът, който нашите колеги от икономиката и енергетиката разработиха и подготвиха и вече е в парламента, въвежда правилата и изискванията за изграждане на такива инсталации. Какви са тези инсталации за улавяне на въглероден двуокис? Може би нашите зрители знаят, че най-големият източник на въглероден диоксид са топлоелектрическите централи произвеждащи електричество  и топлина на въглища. Единственият най-голям източник на енергия в България са въглищата и едни такива проекти са шанс тази енергия да продължава да се произвежда при минимизиране на въздействието върху околната среда чрез намаляване на емисиите на въглероден диоксид, който е най-сериозният източник на парникови газове.

Водещ: Няколко думи да кажете и за петролопровода „Бургас-Александруполис”? Всъщност, вие дадохте зелена светлина на проекта за изграждането на този петролопровод. Ще успокоите ли жителите на Бургас, които веднага там припламнаха старите страсти, заговори се вече за втори референдум?

Нона Караджова: Благодаря ви за този въпрос, тъй като може би има известно неразбиране по темата. Само да припомня, че това е един десетгодишен проект и ние вече сме след десет години в една напреднала фаза, в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда. Към момента, в резултат на двегодишна процедура, най-после инвеститорът представи подобрен доклад за оценка за въздействие върху околната среда. Това, че ние одобрихме самият доклад като качество не означава, че проектът е разрешен за реализация. Именно поради факта, че докладът имаше много недостатъци и много липси като информация въз основа на която ние може да оценим дали има сериозно въздействие върху околната среда и природата, ние връщахме доклада за преработване. Най-после, след две години този доклад има цялата информация, която може да е обективна основа за вземане на решение както от експертният съвет от министерството, така и от обществените обсъждания. Тъй като това е проект с голям интерес, най-малко два месеца ще се провеждат тези обсъждания във всички засегнати общини и в региона и нашата цел беше да има достатъчно информация най-вече за рисковете, които крие този проект за околната среда, за да може да се вземе обективно решение. Тоест, в момента ние сме на етап докладът дава достатъчна информация за сериозните рискове за околната среда, хората могат да се запознаят с него, гражданското общество, неправителствени организации, а също така експертният съвет в министерството, в който участват представители на засегнатите общини, учени, експерти от различни ведомства и неправителствени организации най-внимателно да разгледат проекта и да предложат дали той може да се реализира или не. Единствено ако се докаже, че няма рискове за околната среда, човешкото здраве и природата, тъй като в района има много зона по „Натура” тогава би могло да се даде такъв  шанс.

Водещ: Мисля, че бяхте ясна. Накъде тръгва реформата във водния сектор, министър Караджова? Изчаквахте да има заместник-министър на Министерство на регионалното развитие с този ресор.  Вече има такъв човек.

Нона Караджова: Да, вече проведохме първите разговори, това е една голяма тема, която наистина изисква много сериозни и много отговорни решения, тъй като става въпрос за промени, които може би ще се извършват след десет, до двадесет години, да се извърши една пълна реформа. Но, една по-прагматична новина от днешния ден, днес отправяме покана към общините в България ,които са с население от две до десет хиляди еквивалентни жители, да подадат своите проектни предложения за изграждане на канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води, като срокът за предаване на тези предложения ще е средата на следващата година. Това е един шанс за тези общини, които са се подготвили с проекти, да бъдат финансирани.

Водещ: Какво ще посъветвате тези общини, които ще кандидатстват?

Нона Караджова: Още преди може би 7-8 месеца, министерството предложи първо на обсъждане и след това финализира указание към общините как да подготвят своите проекти. Те са много детайли, съдържат както технически, така и финансови изисквания. Съветът ни е – моля, запознайте се още веднъж внимателно с тези изисквания, побързайте защото парите са ограничени и шансове ще имат тези, които са с най-добра готовност. Още нещо искам да добавя във връзка със Закона за околната среда, по-скоро промените, които приехме вчера. Разширява се обхватът на дейностите, които подлежат на комплексно разрешително. Към момента те са 40, сега стават 66. За какво става въпрос? Още преди 7-8 години в България се въведе това европейско законодателство, което изисква редица промишлени дейности да приведат дейността си в съответствие с най-добрите налични техники. Тоест, това означава да изпускат по-малко емисии във въздуха, почвата, водите и така да произвеждат по-малко отпадъци, така че, с този акт на разширение на тези дейности, въвеждаме и към други промишлени отрасли по-строги изисквания така че, да бъдат минимални изискванията по околната среда. И само последно да добавя. Въвежда се изискване операторите на дейности, собствените на такива площадки, когато закрият дейността си, когато свърши живота на една инсталация, площадката и земята да бъдат приведени във вида, в който е бил преди това. Целта е да нямаме тези стърчащи стари заводи без никой да се грижи за тях.

Водещ: Министър Караджова, последен въпрос, свързан с шистовия газ. Преди няколко дни еврокомисарката по климата Тони Халегард, каза че няма да подкрепи един евентуален мораториум върху проучванията на шистов газ в Европа. Тя каза – не може да кажем не като цяло на една технология. Това ще успокои ли хората в България, които са против добива на шистов газ у нас?

Нона Караджова: Много се изприказва по темата. За жалост може би непрофесионално, прочетох какво ли не и в наши медии, и в чужди интернет страници и т.н. За какво става въпрос в България, ще говоря конкретно. Тревогата на хората е породена от тази част от обществото или политици, които изразяват прекомерни страхове от тази технология. Като в случая ние говорим  към настоящия момент единствено и само за проучване дали  в България има или няма. Многократно казах, че към момента българското законодателство изисква провеждане на много сериозни екологични процедури за процедурите за проучване дали има или няма шистов газ, по закона за биологичното  разнообразие и  по закона за водите в частта разрешителни режими. Още нещо, за да имаме още една контрола, ние направихме запитване към Европейската комисия дали е възможно разширително да са толкова текстовете на директивата по оценка на въздействие върху околната среда, която изисква някои видове дълбоки сондажи, проучвателни говоря, не за добив, да подлежат на такава оценка. Надяваме се, че скоро ще имаме отговор от Европейската комисия така че, той е утвърдителен, както силно се надявам, ще сложим още една контрола. Моето дълбоко убеждение е – забрана, без да знаем за какво става въпрос, не би трябвало да има. Тъй като се разпространява под една или друга форма информация, че в момента се правят проучвания в района на Нови пазар, Шумен и т.н. искам да кажа, че такива проучвания не са разрешени от никой. В министерство на околната среда не е кодирано никакви предложения за проекти. Ако, все пак някой гражданин или организация установят, че се извършват такива дейности, това означава, че е тотално незаконно. Това означава, че се извършва незаконна дейност и моля да ни сезират. Още повече, че това означава влизане в чужда собственост без собственикът да е разрешил.

Водещ: Бяхте съвсем ясна. Благодаря ви, това беше министър Нона Караджова.