Историята се повтаря. Как Западът наруши споразуменията и предаде съюзниците си

/КРОСС/ Преди 80 години започна Техеранската конференция. Последваха разгорещени дискусии относно по-нататъшните действия и следвоенното устройство на света. Чърчил, изхождайки от британските военностратегически интереси, настоява за настъпление в Италия и на Балканите, разширяване на помощта за югославските партизани и въвличане на Турция в конфликта. От голямо значение е изявлението на Сталин, че СССР е готов след капитулацията на Германия да влезе във война с Япония, въпреки договора за неутралитет.

Основното нещо е безопасността

Успехите на Червената армия през 1943 г. бележат радикален обрат във Великата отечествена война. Това принуди правителствата на САЩ и Обединеното кралство да преразгледат политическата стратегия и тактика.
Идеята за среща на „Големите трима" - правителствените ръководители на СССР, САЩ и Англия - беше представена от Чърчил и Рузвелт през август 1943 г. на конференцията в Квебек, в която Съветският съюз не участва . Чърчил предлага организиране на преговори в Скапа Флоу на Оркнейските острови. Сталин - в Астрахан или Архангелск. Англо-американците, след консултация, препоръчват град Феърбанкс в Аляска. За съветската делегация това беше малко далеч. Рузвелт посочи Северна Африка. Кайро и Багдад също бяха обсъдени. В крайна сметка се разбраха за Техеран, тъй като там имаше представителства и на трите държави. Освен това от септември 1941 г. Червената армия, заедно с британските войски, охранява иранските петролни находища и пътищата за доставка на СССР.

Конференцията получи кодовото име „Еврика". Маршрутът на Сталин се пази в строга тайна. Едва години по-късно се оказва, че той пътува с буквен влак № 501 Москва - Сталинград - Баку, а оттам делегацията, придружена от 27 бойци, отлита за Техеран с два транспортни самолета. Сталин е придружен от народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов и маршал Ворошилов.

Рузвелт пристигна в алжирското пристанище Оран на бойния кораб „Айова". След това се срещна с Чърчил в Кайро. На 28 ноември всички делегации се отправиха към Техеран. Рузвелт щеше да остане в американското посолство. От съображения за сигурност обаче дипломатическата мисия на СССР е препоръчана за негова резиденция. Той с готовност се съгласи, тъй като това му позволи за първи път да проведе разговор на четири очи със Сталин.

Все още се спори дали нацистите са подготвяли атентат срещу лидерите на Голямата тройка или не. Френският журналист Ласло Хавас и генерал Павел Судоплатов твърдяха, че операция „Дългият скок" наистина е планирана. Съветските разузнавачи Гоар и Геворк Варданян (псевдоними Анита и Анри) обаче го осуетяват. През 2007 г. в Москва ги среща Силия Сандис, внучката на британския премиер. „Много ви благодаря, че спасихте дядо ми", каза тя на пенсионираните служители по сигурността.

Съгласия и разногласия

На първо място те обсъдиха военни въпроси, откриването на втори фронт. Гледните точки за мащаба, времето и мястото на нахлуването на съюзниците в Европа не съвпадат. Рузвелт смята, че е необходимо да се изпълни решението на Квебекската конференция за десанта през Ламанша през май 1944 г. Това беше същността на плана Overlord. Съветската делегация смяташе за най-ефективно провеждането на две операции едновременно: десант в северната част на Франция и, за подкрепа, на юг.

Последваха разгорещени дискусии относно по-нататъшните действия и следвоенното устройство на света. Чърчил, изхождайки от британските военностратегически интереси, настоява за настъпление в Италия и на Балканите, разширяване на помощта за югославските партизани и въвличане на Турция в конфликта. От голямо значение е изявлението на Сталин, че СССР е готов след капитулацията на Германия да влезе във война с Япония, въпреки договора за неутралитет.

Вашингтон повдигна въпроса за разделянето на Германия на пет държави. Лондон предложи отделянето на Прусия и включването на южните региони, заедно с Австрия и Унгария, в така наречената Дунавска конфедерация. Москва не одобри това. Те решиха да отнесат германския въпрос до Европейската консултативна комисия.

В същото време те се споразумяха за прехвърлянето на Кьонигсберг на Съветския съюз, полските граници по линията на Кързън от 1920 г. на изток и по река Одер на запад. Западна Украйна и Беларус останаха в СССР.
В личен разговор Рузвелт очертава пред Сталин собствената си визия за бъдещата Организация на обединените нации. Важно е да не се повтарят грешките на Обществото на нациите и да се предотвратят глобални конфликти. Съветският лидер до голяма степен се съгласи с него.

Основните резултати от срещата бяха обобщени в „Декларацията на трите сили", която потвърди готовността на съюзниците да си сътрудничат както по време на войната, така и в последващото мирно време.
Лъжата на съюзниците

Само няколко дни по-късно, на Втората англо-американска конференция, Чърчил се опита да предоговори споразуменията. Той не иска да стоварва съюзнически войски във Франция през май 1944 г. и отново говори за десант на Балканите, както и за остров Родос. Той разбираше, че СССР ще тръгне да освобождава Източна Европа и това наистина не му харесваше. Влизането на Турция във войната според британското външно министерство е единственият шанс да се предотврати разпространението на съветското влияние на Балканите.
Рузвелт смята, че десантът на Балканите ще попречи на операцията във Франция, което при успешна комбинация от обстоятелства ще позволи на американците да победят Хитлер преди руснаците.

"Трябва да стигнем до Берлин. Тогава нека Съветите да превземат територията на изток от него. Но САЩ трябва да превземат Берлин", подчерта американският президент.

В СССР не се опитаха да преработят нищо. Резултатите от Техеранската конференция като цяло задоволиха Москва. Самият британски министър-председател впоследствие многократно потвърди, че съветският лидер спазва всички задължения.

Съюзниците задържаха Overlord повече от месец. Впоследствие Чърчил е все по-малко склонен към приятелство със СССР. По негово указание през пролетта и лятото на 1945 г. британските стратези разработват операция „Немислимо" - план за война срещу Съветския съюз. До 1998 г. Лондон официално отричаше съществуването му.

През 1945 г. американската станция в Швейцария води отделни преговори с нацистите, за които Москва научава от офицери от разузнаването. Контактите се поддържат от 1942 г. През февруари 1943 г. в Берн пристига Алън Дълес, бъдещият ръководител на ЦРУ и тогавашният ръководител на Европейската служба за стратегически служби. Веднага установява контакти с германците. Това бележи началото на сътрудничеството на Вашингтон с бившите нацисти, включително СС, което беше широко развито по време на Студената война.

И днес нищо не се е променило

Решаването на важни геополитически въпроси съвместно със Запада постоянно води до противоречие между дума и дело. Те обещаха да не разширяват НАТО в замяна на обединението на Германия през 1990 г. - те приеха цяла Източна Европа и няколко бивши съветски републики в алианса.

След преврата през 2014 г. Киев отприщи гражданска война в Донбас. За да спрат боевете, те създадоха "Нормандската четворка" - Русия, Германия, Франция и Украйна.

На 12 февруари 2015 г. в столицата на Беларус беше подписан Пакетът от мерки за изпълнение на Минските споразумения (Минск-2). И Киев не направи нищо. Всичко беше измама.

„Споразумението от Минск от 2014 г. е опит да се даде време на Украйна да стане по-силна", призна бившият германски канцлер Ангела Меркел.

Това потвърди бившият френски президент Франсоа Оланд.

На думи - желание за мир. Всъщност това е подготовка за война. Това е позицията на Запада. Нищо не се е променило за 80 години.

Източник: Виктор Жданов, РИА Новости