Православната църква отбелязва Стефановден

/КРОСС/ От времето на Апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан пръв мъченик

На третия ден след Рождество Христово, православната църква почита Стефановден.От времето на Апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан пръв мъченик, защото е първият мъченик за християнската вяра.

Свети Стефан е живял през I век и е един от първите седем дякони, ръкоположени от апостолите, за да помагат на бедните и нуждаещите се. Той открито проповядвал християнството, което предизвикало гнева на религиозните водачи. Заради вярата си бил осъден и убит с камъни, превръщайки се в първия християнски мъченик.

В християнската традиция свети Стефан е символ на вяра, смелост, милосърдие и саможертва. Поставянето на празника непосредствено след Рождество Христово напомня, че радостта от раждането на Христос е неразривно свързана с изпитанията и жертвите на вярата.

Традиции на празника

В българската народна традиция Стефановден се смята за ден на завършека и прехода - с него символично се „затваря" старата година и се прави равносметка за изминалото време.

Една от най-важните традиции е именният ден. На този ден празнуват всички, които носят имена като Стефан, Стефка, Стоян, Станимир, Венцислав и техните производни. Името Стефан идва от гръцката дума „стефанос" - венец, корона, и символизира чест и победа.

Празничната трапеза обикновено е богата, тъй като все още продължават коледните дни. На масата често присъстват месни ястия (свинско, пиле), баница, варено жито, хляб или погача.

В някои региони стопанинът обхожда къщата и двора с хляб и благословия за здраве и плодородие през новата година.

Народни вярвания и обичаи

В народните представи свети Стефан е „младият светия", който носи новото начало. Смятало се е, че както мине Стефановден, такава ще бъде и идващата година. Затова хората се стараели денят да мине в мир, съгласие и веселие.

В някои краища на България се е вярвало, че ако на Стефановден в дома има гости и смях, къщата ще бъде пълна с благоденствие през цялата година.

Забрани на Стефановден

Както при много големи празници, и на Стефановден съществуват определени забрани, които хората са спазвали строго:

Не се работи тежка домашна и земеделска работа, за да не се "заключи късметът".

Не се шие, плете и пере, защото се вярвало, че това може да донесе болести.

Не се дава нищо назаем - пари, храна или вещи, за да не "излезе берекетът от къщата".

Не се кара и не се изричат лоши думи - смятало се е, че това ще предопредели цялата година.

Честит имен ден на Стефан, Стефка, Венцислав, Венета, Станислав.