Стефан Цанев: Политическият елит се изроди и деградира

/КРОСС/ До бреговете на Балчик се срещаме с поета Стефан Цанев. Той ни посрещна дни след премиерата на книгата си „Небесна гледна точка".

Той е роден през 1936 година в Царство България. Твори на български език повече от 60 години. Написва над 16 стихосбирки, 33 пиеси, историческият бестселър в 4 тома „Български хроники". Неговите творби са забранявани и обичани, цитирани и превеждани на всички европейски езици.

„От небесна гледна точка светът изглежда по-точно. От голямо разстояние нещата се виждат по-добре. Страшно е, защото се вижда безсмислието от живуркането - живот, равностоен на живота на животните", каза Стефан Цанев.

Божана Славкова е първият български автор, спечелил международния конкурс Mili Dueli

„Това за съжаление съществува. Тази моя книжка е с пряк зов човек да се издигне от ежедневието, защото иначе няма смисъл", добави поетът.

„Чак не ми се говори за политика. Особено напоследък целият народ вижда как лъжат политиците. Всеки се хвали, че е свършил нещо, а се прави малко, за съжаление. Дано не съм прав и българите да се обединят", каза още Стефан Цанев.

Според него България е разделена на различни отечества.

„И петимата синове на Кубрат се разделят и нямат връзка. Това разделение съществува. Българите не обичат да общуват с българи. В Австралия, когато бях през 80-те години, всички чужденци там живеят в общности. Само българите не се понасят".

„Към политиката вече няма и апатия. Има отвращение. Политическият елит се изроди и деградира, както по време на феодализма аристокрацията стигна до израждане, след което е имало революции", подчерта поетът.

„Най-великото и непостижимо нещо, което Иисус казва - „Обичайте враговете си". Ние себе си мразим, ближните си едва понасяме, а Бог е поставил пред човечеството нещо непостижимо. Странно е, когато разпъват Иисус, под кръста няма нито един от апостолите. Под кръста има само три жени, които носят името Мария. Къде са били апостолите? Мисля, че поетите трябва да бъдат апостолите на своето време".

„Поезията не може да бъде нищо друго от възкресение на душата. Смисълът на човешкия живот остава това, което си направил за другите. Това, което аз съм направил, е, че съм написал книги. Ако някой някога ги разгърне след 15 години, това ще е моето възкресение", добави Стефан Цанев.