С модел на изборна администрация от 90-те въвеждаме технологии на XXI век

/КРОСС/ Основният проблем е, че Централната избирателна комисия, въобще държавата, е практически изцяло зависима от услугите, които предоставя една компания, заяви в интервю за БНР експертът по изборни системи и преподавател в Нов български университет Даниел Стефанов.

Не говорим само за цената на машините, а за цената, която компанията иска, за да поддържа целия изборен процес, при това не само на тези избори, допълни той.

„Стигаме до момента, в който българската държава не може да направи самостоятелно избори без една конкретна частна компания", коментира Стефанов в предаването „Преди всички". По думите му отношенията между „Сиела" и ЦИК изглеждат доста обтегнати.

Стефанов прогнозира, че „частната компания ще получи възнаграждение близо до това, което иска", защото в момента няма разумно решение, което да подсигури както спазването на закона, така и надеждното организиране на парламентарните избори на 11 юли.

Гласуването с машини в чужбина е абсолютно излишно и оскъпява драстично машинното гласуване, смята той.

Първо трябва да се реши дали с наличните машини се подсигурява гласуването само в България или ще се направи опит да се покрие и гласуването в чужбина с машини, каза още Даниел Стефанов.

Според него трябва да се помисли и за хипотезата да има твърде много хора пред изборните секции в края на изборния ден.

„Не е лесна работата на ЦИК, но най-трудна изглежда работата на избирателите", подчерта Даниел Стефанов.

Има хора, които очевидно не са използвали компютър и такъв тип технологии и те трябва да бъдат върнати в изборния процес, категоричен е експертът.

„Най-голямата опасност е да оставим извън изборите хората, които не са достатъчно технологични. Нито един метод за гласуване не трябва да играе тази роля - на сито и на праг пред избирателите."

Според Стефанов в момента се опитваме с модел на изборна администрация от 90-те години да въвеждаме технологии на 21 век.