Конституцията допринесе за запазване на гражданския мир и подготви влизането на България в ЕС

/КРОСС/ Сега действащата Конституция в най-голяма степен се родее с Търновската. Тя е достижение на Седмото Велико Народно събрание, което създаде самостоятелен конституционен проект, вдъхновен от най-добрите европейски традиции и опит. Конституцията от 1991 г. не се оказа преходна, конюнктурна, а стабилна, допринесе за запазване на гражданския мир, подготви влизането на България в Европейския съюз. Тя показа потенциал за развитие и послужи за решаване на редица политически кризи. Това заяви министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов по време на конференция във Велико Търново на тема „30 години от приемането на Конституцията - между намеренията на учредителите и реалното действие". Тя се проведе в петък с участието на кмета на старопрестолния град, на областния управител, на конституционните
съдии А. Семов и Кр. Влахов, юристи, историци и магистрати в сградата на Учредителното събрание - мястото, където е приета Търновската конституция и където започва работата на Седмото ВНС, приело действащия в момента Основен закон.

Янаки Стоилов припомни, че в преамбюла на Конституцията е записано, че България е демократична, правова и социална държава. На практика обаче пред реализирането на част от социалните права стоят предизвикателства в условията на неолиберален преход към капитализъм.

Въпреки неколкократните промени в Конституцията, проблемите в съдебната система остават и въпросът за гарантирането на върховенството на правото е открит. Сега, когато отново се повдига въпросът за промени в
Конституцията, трябва да се припомни, че повтарянето на едни и същи упражнения не може да доведа до различен резултат, смята проф. Стоилов.

Според него преди да стигнем до покрива на нашето нормативното здание трябва да установим какво е състоянието на ниските етажи и какво е необходимо да се направи там. По думите му в перспектива конституционните промени трябва да решават въпроса за гарантиране на демокрацията, като не допускат срастването на икономическа, политическа и медийна власт. Заложеното в Конституцията разделение на властите е необходимо, но недостатъчно за гарантиране на демокрация, когато е налице олигархизация на политиката.

По-рано през деня министърът на правосъдието присъства на церемонията по тържествено откриване на новата сграда на Административния съд - Велико Търново, на която отбеляза важната роля на административното правосъдие за защита на правата на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи.

Министър Стоилов подчерта, че подобряването на материалните условия в съдебните сгради винаги е важно, но в днешно време също толкова важна е електронизацията на правосъдието.

Затворът в Ловеч беше първата спирка в програмата на министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов. Той инспектира мястото за лишаване от свобода и обсъди с директора му актуални проблеми на затворите и на
изпълнението на наказанията в България. Директорът на пенитенциарното заведение изтъкна, че в затвора се упражнява строг контрол и не се допуска внасянето на забранени предмети и че липсват сигнали за насилие
и лоши практики. Министър Стоилов отбеляза, че в Ловешкия затвор сполучливо се съчетават изтърпяването на наказанията с трудова, образователна и лечебна дейност. Проблемите, пред които сме изправени, са главно два: да се предложи формула за по-нататъшна ефективна работа
на затворническите предприятия и обществените поръчки за доставки на храна да доведат до подобряване на нейното качество на по-ниски от досегашните цени.
След това проф. Стоилов проведе среща с магистрати, повечето от които съдии, и други юристи от област Ловеч, на която беше обсъден въпросът за промяна на съдебната карта. Министърът предложи такива срещи да се провеждат в различни региони на страната, а след набелязването на модел за реформа, той да бъде приложен за известно време в няколко области, за да се преценят ефектите от него. Той посочи, че при законодателни промени е необходима оценка на въздействието, за да не се налага впоследствие да се правят поправки на поправките. По време на дискусията участниците се обединиха около няколко идеи:

➢ да се приеме методика за отчитане на натовареността на съдиите, която отразява не само броя дела, а и тяхната сложност;
➢ да се приеме и норма за натовареността на съдебните служители;
➢ да се направи анализ на ефективността на вече предприетите
закривания на районни прокуратури;

➢ прекроявания на съдебната карта да не задълбочава отрицателните
демографски и социални процеси;
➢ предложенията да се направят след преброяването на населението