Стоилов пред КРОСС: Образованието и здравеопазването трябва да имат приоритетна роля

Във връзка с подадената оставка от страна на д- р Нели Нешева Информационна агенция КРОСС потърси за коментар депутатът от Коалиция за България и член на парламентарната Комисия по здравеопазване Янаки Стоилов

Репортер: Г-н Стоилов, какъв е вашият коментар за случващото се в последните дни около НЗОК и оставката на изпълнителният директор на Касата Нели Нешева?
Янаки Стоилов: Недопустимо е ръководителят на дадена институция да се самонаграждава. Това би трябвало в случаите, когато става да се прави по преценка на орган, който отговаря за неговата дейност. Същото се случи и в Търговския регистър, така че в този случай наистина има основателна обществена реакция. По отношение на допълнителното възнаграждение на различните служители - този въпрос също се нуждае от цялостно изясняване, тъй като парламентът гласува да се замразяват заплатите на депутатите, а в същото време във ведомствата, които той контролира се оказва, че по доста неясен начин се разпределят средства.

Репортер: Може би ще се окаже и в други ведомства, че са си раздавали такива големи допълнителни възнаграждения.
Янаки Стоилов: Да, затова този въпрос цялостно трябва да бъде поставен, така че когато се получават допълнителни възнаграждения от бюджетни средства е необходимо това наистина да става обосновано и открито и да няма заобикаляне на съществуващите ограничения, а трябва да бъде като обосновка при конкретни основания и за конкретни лица.

Репортер: Днес отново чухме оправдания от страна на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, че бюджетът за здравеопазване е ограничен и затова не винаги може да се отговори на очакванията на хората, нуждаещи се от средства за лечение. Актуално ли е това оправдание, имайки предвид раздаваните десетки хиляди лева като допълнително възнаграждение?
Янаки Стоилов: Да, ако съществуват допълнителни средства за възнаграждение, въпреки че те сами по себе си не решават въпроса, трябва да се използват по най - рационалният начин, преди всичко за лечебни цели. Ролята на министъра на здравеопазването, който и да е той не е само да се оплаква от недостига на средства, а да е в състояние да подобри тази ситуация в правителството, което участва и това е един сигнал за хората, които в бъдеще ще управляват - не само да подобрят организацията в системата, а и да увеличат размера на средствата, с които те разполагат и то не само в абсолютен дял, но и в относителен дял в бюджета, защото в това отношение практиката трябва да се променя. Образованието и здравеопазването наистина трябва да имат приоритетна роля и средствата да се използват за обществени цели, а не както ни предлагат сега от образователното министерство - с недостига на средства от общественото образование да се финансират и частни училища.