Проф. Росен Стоянов: Българите, колкото и странно да прозвучи на мнозина, все по-добре се оправят без държавата

/КРОСС/ Президентският балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров ще бъде решен не толкова от твърдите привърженици на двамата кандидати, колкото от способността им да привлекат хората, които не са участвали в първия тур. Това заяви снощи политологът проф. Росен Стоянов в студиото на „Денят на живо" по NOVA NEWS. Според него евентуална загуба на Йотова ще има политически последици и за премиера Румен Радев и управляващата „Прогресивна България".

По думите на политолога двата предизборни щаба трябва да насочат усилията си към мобилизиране на негласувалите, вместо да разчитат единствено на вече спечелената подкрепа. Той смята, че са необходими и активни разговори между партийните лидери за привличане на допълнителни гласове. „Простото обръщение към свободните граждани няма да е достатъчно този път", подчерта Стоянов.

Политологът коментира и поведението на управляващите по време на кампанията. Според него липсата на навременна реакция по някои от спорните теми, включително парламентарните изслушвания и случая с началника на НСО, е поставила Йотова в неблагоприятна ситуация. Той определи като политически неудачна и предпазлива позиция на Радев относно оставката на ръководителя на службата.

Стоянов допусна, че първоначалната дистанция на премиера от кампанията може да се обясни както с увереността в прогнозите за победа на Йотова, така и с възможни различия между двамата. Той обаче подчерта, че след публично заявената подкрепа управляващата формация неизбежно ще понесе част от политическата отговорност при евентуална загуба.

Според него разликата между подкрепата за „Прогресивна България" на парламентарните избори и резултата на Йотова на първия тур показва, че управляващата партия все още няма устойчив електорат. „Трябват поне два-три избора, за да говорим за установяване на системно гласуващи за един или друг политически субект", обясни професорът.

Той не изключи евентуална победа на Гюров да засили натиска върху кабинета, включително чрез нови вотове на недоверие и протести. По думите му бюджетът за 2027 г. също може да се превърне в повод за обществено недоволство, ако част от предвидените мерки не бъдат приети добре.

Политологът изтъкна ролята на ГЕРБ и ДПС, чиито избиратели могат да се окажат решаващи за крайния резултат. Според него предстои да стане ясно дали партийните лидери ще потърсят договорености за подкрепа на някой от кандидатите.

Стоянов смята, че предстоящият телевизионен дебат може да повлияе на колебаещите се, но не изключи и събития в последните дни на кампанията да променят нагласите. „Обикновено в последните два-три дни немалък процент избиратели решават дали и за кого да гласуват", посочи той.

Политологът обясни ниската избирателна активност с натрупаното недоверие към институциите, разочарованието от политическите партии, липсата на убедително лидерство и умората от многобройните избори през последните години. „Българите, колкото и странно да прозвучи на мнозина, все по-добре се оправят без държавата", заключи проф. Росен Стоянов.