Управляващи и опозиция за европейския финансов пакт

Менда Стоянова, ГЕРБ; Пламен Орешарски, „Коалиция за България"; Алиосман Имамов, ДПС; Димо Гяуров,  „Синята коалиция"; Венцислав Лаков,  „Атака", пред БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: За европейския финансов пакт ще поговорим в следващите минути. Тема, достатъчно значима и важна за целия Европейски съюз и за страната ни. Ясно е вече, България ще участва в този Европейски финансов пакт. Това всъщност реши Народното събрание, като даде мандат на правителството да участва в преговорите по текстовете на документа и да го подпише. В решението обаче категорично е указано, че страната ни няма до поема никакви финансови задължения и няма да допуска действия с цел хармонизацията на данъчната или на икономическата политика. Прието бе още, че България ще прилага фискалния европакт в неговата пълна цялост от датата на присъединяването и към Еврозоната. Едно от водещите събития днес е извънредното заседание на Европейския съвет, в който ще участва и българския премиер Бойко Борисов. Целта на това извънредно заседание на Европейския съвет е да се обсъди и финализира проекта на този Европейски финансов пакт. Сега, на пряката ни телефонна линия е нашия кореспондент в Брюксел Владислав Велев с подробна предварителна информация за нагласите и атмосферата на този извънреден Европейски съвет. Добро утро, Влади, здравей.
Репортер, Владислав Велев: Добро утро.
Водещ: Какви са настроенията, какво официално се говори? Какви са слуховете преди началото на това извънредно заседание на Европейския съвет?
Репортер: Първо трябва да кажем, че това заседание се провежда на фона на общата стачка, която обхваща преди всичко транспорта, затова част от лидерите пристигнаха в Брюксел още снощи, а друга част ще кацнат най-вероятно във военна база, защото летището работи с намалени темпове. Това, за което официално е обявен съвета е всъщност растеж и справяне с младежката безработица, но както и ти каза, едно от най-важните неща, за които трябва да бъде постигнато съгласие е Пакта за фискален компакт. Казвам такова завъртяно заглавие, защото всъщност наименованието на документа е едно от нещата, които трябва да бъдат уточнени. Както ти каза в началото, България ще стане част от този договор, от този пакт след влизане в Еврозоната. Договорът ще важи само за страни от Еврозонатга. Но Българи, първо, защото в бъдеще ще влезем в Еврозоната и второ заради това, че левът е обвързан с еврото заради валутния борд, зависим от този документ, този документ е важен за нея. Като цяло, настроенията са да бъде свършена много работа. Дали това обаче ще стане ще видим вечерта. Защото има някои малко неща, които са повод за несъгласие между лидерите. Най-важното е присъствието на страни извън Еврозоната, на съвети на лидерите от Вврозоната. Въпросът се повдига най-вече от Полша, но той е важен и за България, защото, според последния вариант на документа, с който разполагаме, в него се казва, че лидерите от Еврозоната ще се събират два пъти годишно и най-малко един път годишно могат да бъдат поканени и страни извън Еврозоната. Как този текст ще претърпи редакция, ще стане ясно днес.
Водещ: Благодаря ти много, Влади, с тази предварителна информация. Информация преди провеждането на този извънреден Европейски съвет. Сега добро утро казвам на депутатите Менда Стоянова, ГЕРБ; Пламен Орешарски, Коалиция за България; Алиосман Имамов, от Движението за права и свободи и Димо Гяуров, Синята коалиция, и Венцислав Лаков, депутат от „Атака". Добро утро и на петима ви. Ще ви призная, че обикновено такива разговори в такъв формат водим, когато има вот на недоверие или на доверие. Но днес преценихме, че тази тема е достатъчно важна, за да има представители на всички парламентарни групи. Госпожо Стоянова, знаем ли абсолютно ясно към какво се присъединява България? Възможно ли и в последния момент на този извънреден Европейски съвет да бъдат, как да кажа, вмъкнати текстове, които не са обсъждани с България и които биха ни изправили на нокти?
Менда Стоянова: Това е малко вероятно. Не случайно и последният вариант на документа беше изпратен късно в петък. Точно този вариант, който ще се обсъжда днес на това извънредно заседание на съвета. Така, че общо взето мисля, че знаем за какво става дума. Както и вашият кореспондент каза, така остава открита и може би днес ще се реши начинът по който страните извън Еврозоната ще участват във вземането на решения или като активни наблюдатели или като съвсем, съвсем встрани от решенията на Съвета. Българската позиция по тази тема е ясна, тя е заявена официално. Включително и с писмо на финансовия министър към останалите страни извън Еврозоната. Призоваваме всички да настояват страните извън Еврозоната да имат статут на активен наблюдател. Това е много важно, защото в крайна сметка България е поела ангажимент, че ще стане част от Еврозоната. Когато се подготвят документи, които ще бъдат валидни за оня момент, когато ще бъдем част от Еврозоната е редно и правилно да участваме във вземането на решения, да участваме в дискусията на всички тези документи, които ще се подготвят.
Водещ: Сега, колкото до съдържанието, до смисъла на самия Европейски финансов пакт, това ли е най-доброто, което в момента европейските лидери могат да предложат като решение поне на част от съществуващите проблеми?
Менда Стоянова: Вероятно не е най-доброто, вероятно има още проблеми и трябва да се търси тяхното решаване, но от това, което все пак се решава с този документ мисля, че е важно за Европа, важно е за бъдещето на Европа. Това е една много сериозна крачка. За първи път Европа прави толкова сериозна крачка към финансова консолидация. Мисля, че тя трябва да бъде приветствана и подкрепена от всички. Разбира се, не само това е проблемът на Еврозоната. Има още много други проблеми, но не бива да отричаме тази важна и първа стъпка. Надявам се след нея да има и други.
Водещ: Сега, господин Орешарски, в парламента бяхте безмилостен в оценките си. Казахте, че това е един абсолютно излишен документ, който не решава никакви проблеми, защо?
Пламен Орешарски: Аз продължавам да твърдя същото. Европа в момента се занимава с дългосрочни аспекти на фискалната стабилност. Този пакт, без да го отричам, но той решава бъдещи проблеми и няма нито една мярка в него, която да е насочена към днешните остри проблеми на Еврозоната. Виждаме как европейското лидерство повече от две години не може да реши казусът Гърция. В този документ няма никакви подобни решения на подобни казуси. Това са казусите в Европа в момента, доверието в способността да се превъртат дълговете. А ние говорим за период от двадесетина години. Поне там така е записано в документа, че свръх задлъжнелите страни ще намаляват дълга си с по пет на сто всяка година. Това прави двадесет години. След двадесет години ако този документ все пак влезе в сила и се спазва, след двадесет години ще имаме страни или поне се надяваме да имаме страни, които няма да са свръх задлъжнели. А сега, какво правим. Ето, това е големият въпрос, който не се решава.
Водещ: Какви мерки вие лично искахте да видите в този документ, който според вас ще осмисли до голяма степен въпросният пакт?
Пламен Орешарски: Аз исках да видя мерки, каквито очакваха всички пазарни участници. Не случайно ще ви върна към декември, когато за първи път се лансира идеята за такъв политически договор. След оповестяването на идеите еврото падна и продължава да стои доста ниско. Тоест, проблемът с доверието не можа да се реши и не можеше, разбира се, да се реши с такъв тип документи, какъвто ще обсъждат днес лидерите и най-вероятно ще подпишат. Там вътре трябваше да има мерки за едно по-активно монетарно действие за стабилизационни облигации, за общи погасителни фондове. Уви, тези мерки ги няма. И пак ще повторя, има мерки насочени в обозримо бъдеще, но не и към настоящето.
Водещ: Госпожо Стоянова, кратка реплика?
Менда Стоянова: Да, кратка реплика. Аз съм съгласна с господин Орешарски, че дълговият проблем изобщо не намира решение и не е достатъчно сериозно застъпен, но мисля, че дори и с това намаление от по една двадесета, което е записано в документа, не би могло да действа и не би могло да има положителен ефект ако не се реши въпросът с дефицита. Тоест, с генерирането на нови дългове. Мисля, че това трябва да се каже като един основен плюс на Пакта. Именно намаляване на дефицитите. Тоест, спиране на възможността да се генерират нови дългове и в дългосрочен план - стопяване на натрупаните вече дългове.
Водещ: Господин Орешарски?
Пламен Орешарски: Изкушавам се само от една реплика. Всъщност, страните и да искат не биха могли да правят кой знае, какви нови дългове, защото няма кой да им купува облигациите при липсата на доверие. Това е още един аргумент, че Пактът е прекалено закъснял. Освен това Пактът преповтаря старото маахстритско правило, леко модифицирано, разбира се, което съществува от 90-те години и, което никой не спазваше досега.
Водещ: Господин Имамов, стар, т.е. закъснял или навременен е този пакт? Кои са достойнствата и кои са недостатъците, според вас?
Алиосман Имамов: По-добре късно, отколкото никога по отношение на този пакт, но аз искам да обърна внимание на обстоятелството, че този договор се нарича - Договор за стабилност, координация и управление. Тоест, фискалните правила са само част от един много по-голям проект, свързан с управлението и координацията на икономическите политики. Казвам това, защото България с решението, което взе парламентът в петък се отказа да участва в онази част, която координира икономическите политики. Разбира се, с мотивите, които вие споменахте, че България не бива да поема финансови задължения. На второ място не бива да позволява да се пипа българската данъчна система. Въпреки, че това са твърде конкретни текстове и никой не може да гарантира, че те днес ще влязат като текстове в самия закон. Но аз исках да кажа, че отказвайки се от онази - икономическата част, българският парламент вероятно ще се откаже от точно тази част, която може да има най-голяма полза от този договор. На всички е известна баналната и тъжна истина, че България е на последно място почти по всички икономически и социални показатели. Един от шансовете да участва България в разработването на политики за ускорението на сближаването е именно тази част. И ние изразяваме дълбоки опасения, че тя ще бъде лишена от тази възможност отказвайки се от пълната подкрепа на договора на този етап.
Водещ: Тук разбирам, че има синхрон между опозицията на ДПС и на БСП, защото господин Орешарски ако не се лъжа вашият колега Румен Овчаров в петък каза, че отказвайки да подпишем Глава Четвърта, за която говори господин Имамов, правим балкански тарикатлъци, нещо, което рано или късно ще платим като цена?
Пламен Орешарски: Вижте, Глава Четвърта има противоречие и по отношение на България текстове. Ако говорим за текстове, те са твърде общи, разбира се, но зад текстовете се крият противоречиви възможности. От една страна ние се страхуваме от унифициране на данъчните системи, но от друга страна прав е господин Имамов, вътре има текстове, които са в интерес за българската страна от гледна точка на икономическата конвергенция. Няма по-заинтересована страна в Европа от икономическата конвергенция, което на обикновен език значи сближаване и възможност за догонващо развитие. В края на краищата кое ще надделее в окончателните текстове ще видим.
Водещ: Ще поговорим и за това, госпожо Стоянова, но нека да чуем господин Гяуров. За вас достойнствата и недостатъците на този пакт?
Димо Гяуров: Аз трябва да призная, че всъщност Синята коалиция беше тази, която настояваше за ограниченията. Всъщност, този финален вариант е компромис между предложението на ГЕРБ и нашият вариант. Не споделям опасенията на колегите, че отказвайки се от Глава Трета на този етап ние, всъщност, се лишаваме от възможността за по-пълна икономическа интеграция в Европейския съюз. Напротив. Всъщност, ние се отказваме за момента единствено от задължителността по отношение на България. От това непременно за нас да са валидни решенията на Европейския съюз по отношение на данъците и по отношение на реформите, сериозните, големите реформи в икономическата сфера. Защото дайте си сметка, че нашето най-голямо завоевание в момента и това, което вероятно ни прави интересни за чужди инвеститори са ниските данъци. От друга страна няма никаква пречка ние да следваме общите решения на Европа, без да сме длъжни непременно да имплементираме онези регламенти, които биха довели до сериозни затруднения в областта на финансовата система, най-общо казано. По-конкретно в социалната сфера, в пенсионната сфера. Така, че аз не виждам сериозни притеснения за момента и смятам, че във всеки един, това е един много дългосрочен проект. Това не е от днес за утре. Съгласен съм, че той не решава днешния проблем.
Водещ: Двадесет години, това е достатъчно?
Димо Гяуров: Дори може би и повече. Това са проекти, които са свързани с отношения касаещи нашите деца и внуци. Така, че днес не трябва да бъдем тесногръди. Трябва да гледаме със сериозната перспектива на едно бъдещо унифициране на Европа и да си даваме сметка, че хубавото не идва само и винаги има някаква цена. Въпросът е тя да не е убийствена за нас в този момент.
Водещ: Е, подписвайки този документ, според вас, каква е цената, която ние ще платим, България ще плати?
Димо Гяуров: За момента не е много ясна, но няма опасения за тежка цена. Защото има възможност различните държави в личен момент да започнат да прилагат целият договор или отделни елементи от договора. Макар, че той влиза от януари следващата година. За нас голямата част от тези отношения ще са валидно от момента на влизане на България в Еврозоната. За съжаление, за мен лично този момент е доста неясен като перспектива, но е повече от сигурно, че няма да е утре и вдругиден. По-важното е, че онова директно препращане към Евро плюс, това, което ни притесняваше всички нас и формирането на финансов буфер за момента отпадна. Поне е гарантирано, че на този етап ние няма да плащаме някакви конкретни пари за грешките на другите.
Водещ: Добре. Господин Лаков, „Атака" притеснени ли е от нещо?
Венцислав Лаков: „Атака" е притеснена от много неща по отношение на този документ. Първо, искам да кажа за зрителите, че ние се въздържахме при гласуването на проекта за решение, защото на практика ние не знаем до момента продължаваме да не знаем, както каза и Влади Велев, кореспондентът в Брюксел. Ние не знаем дори наименованието на документа, който сме обсъждали в Народното събрание, да не говорим за конкретиката на отделните му членове по отделните текстове. Това е първото съображение, което ни накара да бъдем въздържали се при гласуването. До момента не е ясно, какво се приема. Но да обясним на зрителите по-простичко за какво става дума, каква е целта на този документ. Целта е богатите да останат богати, а бедните в Европа да плащат греховете на богатите. Тоест, казано простичко, далаверите, които частните банки направиха да бъдат рефинансирани за сметка на обикновения данъкоплатец, включително и българския. Ние не искаме да плащаме за тези далавери на частните банки и на големите корпорации. Същата ситуация е в момента в България да си представим нещата, по отношение на оформянето на външния дълг. Един милиард и шестстотин хиляди лева трябва да плати България за това, че Милен Велчев е направил своя далавера и своя игричка навремето, но сега плащаме всички данъкоплатци неговите далавери и мошеничества. Отговорност от Милен Велчев не е потърсена. Най-вероятно няма и да бъде потърсена, най-вероятно като гледам, какво е правителството. В този смисъл ние сме против гражданите на цяла Европа и българските граждани да плащат неща, които са финансови машинации и спекулации, предизвикани от големи корпорации и големи частни банки. Затова сме по принцип против подобни споразумения. Още повече те излизат, този проект излиза от трима народни представители. Госпожа Стоянова е един от вносителите. Другите двама също са председатели на комисии, което според нас не е правилно, защото външната политика на България се упражнява от Министерския съвет. Трябваше да бъде документ на Министерския съвет. Ето този хвърчащ лист, така и не е ясно за какво става дума.
Водеща: Госпожо Стоянова, ще разсеете ли страховете на господин Лаков?
Менда Стоянова: Категорично не съм съгласна с него. Наистина той е прав, че по Конституция това са прерогативи на правителството да преговаря за международни договори. По Конституция правото на Народното събрание е да ги ратифицира или не посфактум. За първи път ние направихме един сериозен дебат в парламента. Искахме той да се види от всички.
Венцислав Лаков: Сложихме каруцата пред коня.
Менда Стоянова: Категорично не съм съгласна. По един проект на документ, по който дадохме мандат на правителството да продължи да преговаря при определени параметри, които то трябва да спазва. Мисля, че това е изключително важно и положителна стъпка и аргументите на господин Лаков не могат да бъдат приети.
Венцислав Лаков: Те не бяха приети, но това е по причина на мнозинството. Въпреки това притесненията остават. Ние не знаем, какви са изискванията на този договор. Как ще бъдем обвързани и, какво ще последва след приемането на поредния може би осми вариант. Доколкото знам ние работихме по шестия, в петък е пристигнал седмият работен вариант, който вероятно днес ще бъде трансформиран в осми, а при окончателното приемане ще бъде девети, десети. Става дума за някакви бета версии, като на компютърна програма се множат и се пръкват и не е ясно, какво съдържат те.
Димо Гяуров: Не. Нека да не заблуждаваме публиката. Ние всъщност не сме се присъединили и независимо, че има достатъчно много неясноти, които всички ни притесняват и достатъчно много указания дадохме на правителството към какви параметри да се придържа. Всъщност, парламентът гласува единствено правото на правителството да преговаря, нищо повече. Дайте си сметка, че окончателният....
Венцислав Лаков: Не е точно така.
Димо Гяуров: Точно така.
Венцислав Лаков: От втора точка на присъединяването.
Димо Гяуров: Точно така е, господин Лаков.
Венцислав Лаков: Каквото и да е то, каквото и да се пръкне.
Димо Гяуров: Не е вярно, има Конституция. Присъединяването ще стане след ратификация. Ако Народното събрание хареса онова, което правителството е договорило ще ратифицира. Ако ли пък не, няма да ратифицира. Ние дадохме само параметри за преговори, нищо повече.
Венцислав Лаков: Дадохме желание да се присъединим към нещо, което не съществува, което не знаем, каква е ползата.
Димо Гяуров: Това е едно пожелание.
Алиосман Имамов: Има технически недоразумения. Втора точка ако прочетете внимателно, там е казано - „подкрепя присъединяването на Република България при еди какви си условия...".
Венцислав Лаков: Недопустимо е на зелено да се дава такова доверие.
Димо Гяуров: Това има само политически смисъл и е чисто пожелателно.
Водещ: Няма задължителен характер?
Венцислав Лаков: Беше пожелателно при присъединяването към Европейския съюз да не се затваря АЕЦ „Козлодуй". Какво стана, затвори се АЕЦ „Козлодуй". Пак българският народ ще плаща за това затваряне.
Димо Гяуров: Смесваме темите.
Венцислав Лаков: Смесваме темите, но принципът е един и същ.
Димо Гяуров: Не.
Венцислав Лаков: Дайте да дадем, защото...
Менда Стоянова: Какво предлагате, господин Лаков. Да не се присъединяваме, да не участваме в преговори, да не участваме в подготовката на бъдещи документи, подзаконови, законови?
Венцислав Лаков: Предлагаме документът да бъде обсъден, когато има такъв документ. Предлагаме да се преговаря. Предлагаме да се търсят ползите и интересът на България. Българският национален интерес над всичко, а не командата на Брюксел - гласувайте. Вижте, ние и до момента имаме в България, има финансова стабилност. Но това означава ли, че живеем по-добре от Гърция, например, не означава. Тоест, какво подкрепяме. Да продължаваме да живеем зле? Освен това, това означава бетониране на данъците в България. Това означава бетониране на плоския данък, срещу който ние сме против, защото той е данък върху плещите на бедните.
Водещ: Господин Орешарски, Вие някакви притеснения, че не са защитени добре националните ни интереси в така дадения мандат на нашия кабинет имате ли?
Пламен Орешарски: Вижте, този мандат има формален характер. Нито правителството ще преговаря. Кога ще преговаря правителството, в събота и неделя?
Димо Гяуров: Днес.
Пламен Орешарски: Днес ще преговаря. В този аспект дори и дебатът, който не беше лош в парламента стана много късно. Трябваше този дебат да бъде декември, за да има действително смисъл текстовете, които дават право на властите да преговарят.
Димо Гяуров: Според постановление на Министерски съвет трябваше да има консултации с политическите сили, но нямаше такива.
Пламен Орешарски: Очевидно. Господин Лаков спомена нещо важно. След като ние одобрихме и работихме по шестата версия има нови версии. Днес вероятно ще има още по-нови. Нещо повече, аз ще продължа екстраполирайки разсъжденията си до този етап. Аз очаквам, че и след подписването на този договор той ще продължи да се подобрява или усъвършенства. Изразявам опасения, че той може би никога няма да влезе в сила. Така, както Евро плюс миналата година отне много обществена енергия, за дебати в цяла Европа, в това число и в България и накрая беше заменен от този договор. Така, че да проследим развитието. Ситуацията щеше да бъде забавна ако не беше тъжна.
Водещ: Дано да не се окаже много шум за нищо, каквито подозрения имате вие?
Менда Стоянова: Всичко това може да бъде вярно, но това не означава, че България трябва да остане встрани от този дебат, напротив.
Венцислав Лаков: Никой не е казал, че трябва да остане.
Менда Стоянова: Точно за това ние продължаваме в парламента да водим дебата.
Алиосман Имамов: Българския парламент прие с консенсус първата точка. Това означава, че има единомислие по това дали България трябва да участва.
Димо Гяуров: Безспорно България трябва да участва.
Алиосман Имамов: Проблемът си остава по втората точка на решението. България се самоизолира в процеса на участие при решаване на много важни чисто икономически въпроси.
Водещ: Ето, госпожо Стоянова. Отговорете на тези притеснения на ДПС, че България се самоизолира като не подписва част от този договор?
Менда Стоянова: Не съм съгласна с това. Господин Имамов много добре знае, че обикновено дяволът е в детайлите и той се получава при подзаконовите документи, които дават начина, по който ще се прилагат текстовете от този договор. В този договор наистина в Глава Четвърта, тя претърпя доста промени, започна с обща икономическа политика, която е изключително по-притеснително от последния вариант на координация на икономическите политики. Която макар и в по-мека форма всъщност казва точно това. С оглед на становищата и изказванията на лидерите на европейските държави ние всички знаем, че под координация се разбира данъчна координация, координация на трудовото законодателство. Тоест, така наречената една по-повече Европа.
Алиосман Имамов: И много други неща, госпожо Стоянова. Трябва да добавите и много други неща.
Менда Стоянова: Ние като малка страна, догонваща страна, която има да прави доста реформи, които може би няма да се впишат в тази координация на страните достигнали определено ниво на своето трудово и данъчно законодателство, мисля, че не може да рискуваме този свой суверенитет и по Конституция и по Лисабонския договор да определяме самостоятелно икономическата си политика.
Водещ: Сега, ще се възползвам от това, че тук сте представени всички парламентарни групи в Народното събрание, за да ви попитам, госпожо Стоянова, отказа ли се ГЕРБ да убеждава колегите си от опозицията, че са необходими промени в Конституцията, с които да бъде узаконен на практика Финансовият пакт за стабилност, предлагат от вицепремиера Симеон Дянков?
Менда Стоянова: В един от вариантите на Европейския пакт за стабилност беше записано, че тези правила в него трябва да бъдат закрепени в конституционна норма. След множеството консултации, които горе-долу почти години продължават, ние не намерихме подкрепа в квалифицирано мнозинство в парламента. Всъщност, България беше и една от страните, които настояваше не и единствено в Конституцията да бъдат записани тези текстове. В последните варианти на финансовия пакт е казано, че тези договорености могат да бъдат записани и в закон. Това вероятно в българския вариант означава устройствения Закон за бюджета. Аз обаче смятам, че ние трябва да продължим дискусията и консултациите и да се опитаме да постигнем съгласие за скрепяването на тези текстове именно в Конституцията, за да имаме една дългосрочна стабилност.
Водещ: Хайде да проверим, господин Орешарски, промяна в Конституцията - да или не?
Пламен Орешарски: Само една реплика към госпожа Стоянова. Вие трябва да бъдете благодарни, че не събрахте мнозинство. Защото ако го бяхте направили миналата година щяхте да промените Конституцията с едни текстове, които са много остарели вече и сега отново трябваше да сменяме Конституцията и вероятно след няколко месеца пак отново.
Менда Стоянова: Не бих казала, господин Орешарски. Вие самият знаете, че това са техники на изчисляване на дефицита - касов, начислен, структурен. Така, че те са свързани помежду си и в крайна сметка става дума за едно и също нещо.
Пламен Орешарски: Аз в стария вариант никъде не откривах терминът - структурен дефицит, какъвто има в този договор.
Менда Стоянова: То е техника на превръщане на един дефицит в друг.
Алиосман Имамов: Става дума за сериозно разминаване между европейския и българския вариант. Аз ще ви кажа само два пункта, където има много сериозни разминавания. Първо, в европейския вариант никъде не се говори за ограничаване на относителния дял на публичните разходи. Там изобщо нито дума не се споменава за това. Второ, не се споменава за замразяване на преките данъци. Също нито дума, в българския вариант го има. Трето, българският вариант няма правила, които да регулират дълга. Обяснението тогава беше, че го имало в някакъв друг закон, но такова правило в българския вариант за фискален пакт няма. Следователно, едно единствено решение предстои да се вземе. Това е изтегляне на досегашния вариант и съответно разработване на нов, който изцяло или в пълнота да съответства на европейските норми, които ще бъдат подписани днес евентуално.
Пламен Орешарски: Но аз бих посъветвал властите все пак да не пипат Конституцията. Още повече договорът позволява закрепването в националните законодателства да бъде и в други закони. Госпожа Стоянова каза устройственият Закон за бюджета е най-подходящият. Мисля, че това е решението.
Водещ: Господин Гюров, прощавайте, господин Лаков. Промяна на Конституцията - да или не?
Димо Гяуров: Аз искам да припомня, че всъщност тази идея за законодателно закрепване на проблемите свързани с дефицита и ограничаването на възможността за увеличаване на дефицита, беше идея на Синята коалиция. Но още на времето, когато ние обсъждахме нашата идея имаше, аз конкретно имах резерви по отношение на закрепването това в Конституцията. Поради същите съображения, за които спомена и господин Орешарски. Материята е твърде динамична, за да може да бъде сериозно и добре направена една подобна промяна в Конституцията. Слава Богу, последният вариант на договора не ни задължава непременно в Конституцията да уредим тази проблематика. Там е казано, че това е пожелателно. Така, че въпрос на бъдеще и въпрос на бъдещ дебат би могло да се запише нещо в Конституцията, но само в най-общ вид, нищо повече.
Венцислав Лаков: Мисля, че не това е най-важният проблем при промяна в Конституцията. Примерно, за сравнение мога само да кажа, че проблемите на съдебната система са доста по-важни и по-належащи в момента. И още нещо да добавя. Хубаво, дори да го закрепостим това нещо с промяна в Конституцията, при тези прекрасни, очарователни макроикономически показатели живеем ли по-добре от другите европейци. Ние живеем, нямаме проблемите, което казах и по-рано. Нямаме финансова криза, всичко е прекрасно. Банковата ни система е супер. Хората живеят ли по-добре - не, не живеят по-добре. Живеят най-зле в цяла Европа. В този смисъл преливане от пусто в празно. Излишно е да връзваме ръцете на следващите управляващи с промяна в Конституцията.
Водещ: Госпожо Стоянова, господин Лаков от няколко минути се опитва да ви провокира да дадете отговор на този въпрос, защо като имаме толкова добри финансови показатели не живеем по-добре?
Менда Стоянова: България тръгна от един изключително нисък старт. Не само, когато влезе в Европа, когато започнаха промените. Този нисък старт се наваксва трудно и то в условия на валутен борд и то в условия на една сериозна финансова дисциплина. Ние не може и да си помислим да нарушаваме тази дисциплина. Варианти за повишаване на жизненото си равнище чрез поемане на допълнителни дългове за бъдещите поколения.
Венцислав Лаков: Кажете за външния дълг и за оформянето. Потърсена ли е някакво отговорност от хората отговорни за това нещо. Ние сме набутани с милиард и шестстотин милиона лева да връщаме, обикновените данъкоплатци.
Водещ: Аз ще ви преформирам въпросът, господин Лаков. Днес част от вестниците икономическите външният дълг ще се плати с вътрешен ресурс. Симеон Дянков много разчита на чат от Сребърния фонд и приходи от приватизацията.
Венцислав Лаков: Аз не искам да плащам този външен дълг.
Менда Стоянова:Външният дълг е факт. Начинът, по който той е преоформен, както вие го наричате дългът на Милен Велчев, не бих казала, че е точно дългът на Милен Велчев.
Венцислав Лаков: Далаверата на Милен Велчев, нека да кажем така.
Менда Стоянова: Начинът, по който е преоформен е друга теза, но така или иначе този дълг е факт. Той не е дълг, който Милен Велчев или неговото правителство са взели. Тогава се извърши само преоформянето. Фактът е, че сега идва падежът на този дълг - януари 2013 година. Не мога да коментирам думите на финансовия министър.
Венцислав Лаков: Те са ясни.
Менда Стоянова: Дали е редно.
Венцислав Лаков: Те са ясни, бъркат в джоба на всеки.
Менда Стоянова: И дали ще се търси и външен източник за рефинансиране на този дълг. Може би правилният въпрос е правилният отговор е комбинация от вътрешни резерви, ако има такива, и външен източник за рефинансиране.
Венцислав Лаков: А отговорност дали ще се търси?
Водещ: Отговорността е може би в съдебната система, господин Лаков, не знам. Госпожа Менда Стоянова не прилича на прокурор.
Венцислав Лаков: За колективна отговорност се прикрива това нещо, което е публична тайна, че много хора се обогатиха около кръгът „Велчев". Някой да е потърсил отговорност - никой.
Пламен Орешарски: Аз се изкушавам, за да попитам госпожа Стоянова - как щеше да се обслужи този дълг ако действително бяха заварили лошо наследство и нямаше резерви
Водещ: Добре, госпожо Стоянова?
Менда Стоянова: Аз пък се изкушавам, господин Орешарски да ви кажа, че когато погледнем структурният дефицит назад във времето ще видим, че в годините 2007 и 2008 година, когато ние отчитахме излишък на касова основа сме имали всъщност структурен дефицит. Пламен Орешарски: Но сме имали много малък структурен дефицит, влизайки в 0.5, но вие в момента имате много сериозен проблем. Защото и към днешна дата вие не влизате в 0.5, даже не влизате в 1 структурен дефицит. Тоест, в 1% структурен дефицит. Когато говорите, че ние изпълняваме критериите това не е съвсем вярно и това трябва да обсъдите.
Водещ: Моля ви за кратко, защото трябва да приключваме.
Менда Стоянова: Не знам дали зрителите разбраха.
Пламен Орешарски: Не съвсем.
Менда Стоянова: Структурният дефицит, всъщност.
Венцислав Лаков: Теоретически спор.
Менда Стоянова: Да, теоретически спор и е труден за обяснение. Но от това, което каза господин Орешарски е прав наистина. И към момента и за следващата година българският структурен дефицит ще бъде 0.7, повече от 0.5, но това е нормално и отговаря на критериите на Глава Трета в Пакта, за който ние говорихме. Тъй като България има нисък дълг, много по-малък от 60% и в този аспект може да поеме структурен дефицит до 1%.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Трябва да приключваме. Успешен ден ви пожелавам.