НС прие промени в Закона за ДДС, с които се въвеждат специални режими за малки предприятия

/КРОСС/ Парламентът прие на първо четене промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) с 95 гласа "за", без "против" и с 57 гласа "въздържал се".

Законопроектът е внесен от Министерския съвет (МС) и с него се регламентират условията за прилагане на специални режими за малки предприятия, установени в страната и в друга страна член на Европейския съюз (ЕС).

Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният му оборот в страната не надвишава националния праг през календарната година. Съобразено с Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта е предвидено годишният оборот в страната, до който ще се предоставя освобождаване в страната, да не надвишава националния праг от 51 130 евро. С предложените разпоредби се гарантира, че при прилагането на националния праг не се прави разлика между установени и неустановени в страната данъчно задължени лица, се посочва в мотивите на МС.

Режимът за малки предприятия в ЕС ще може да се прилага от всяко данъчно задълженото лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Предложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения, свързани с ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие, че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 евро. Също така предложенията предвиждат данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 евро и годишният оборот в страната не надвишава националния праг от 51 130 евро.

Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпоредби предоставят на данъчно задължените лица правото да избират между общия режим на ДДС и специалния режим за малките предприятия. За целта е предвидено данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния праг, да има право на избор за прилагане на общия ред за облагане с ДДС или на режим за малки предприятия в страната, независимо дали е превишен прагът на Съюза. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, установено на територията на страната, е регистрирано по Закона за ДДС, може да избере да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки.

Мартин Димитров от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) отбеляза, че от доста време настояват за внедряване на директивата, която позволява на малки и средни предприятия, които работят на територията на няколко страни от ЕС, да използват кумулативен праг за регистрация по ДДС от 100 000 евро. Това е нещо положително, което ще насърчи малките фирми да работят на територията на повече от една страна членка на ЕС, посочи той. За съжаление, в законопроекта има текстове, които будят безпокойство, коментира Димитров и уточни, че те са създадени вероятно за борба с данъчните измами, но на практика въвеждат допълнително изискване за ползване на данъчен кредит при осъществяване на доставки в чужбина. Той каза, че отново от ПП-ДБ предлагат възстановяване на националния праг за задължителна регистрация по ДДС от 166 000 лева.

Александър Койчев ("Възраждане") коментира, че идеята на тези режими е да развиват малките предприятия, но дали ще проработят, е въпрос на време. Той заяви, че ги притесняват и двата прага - и европейският, и българският.