Гръцката криза и поуките за бъдещето на ЕС

/КРОСС/ Финансовата криза в Гърция върви към своя край. „Краят" всъщност е начало на последващи три кризи - демографска, социална и политическа. Така или иначе, трупаните десетилетия дългове от корумпирани и некомпетентни правителства, трябва да се плащат. Споразумението, шеговито наричано „Спасителен план", е подписано от управляващата партия СИРИЗА, която засега не може да се обвини за корумпираност, но може за некомпетентност и непочтеност към избирателите й. Илюстрация на този факт е обстоятелството че Ципрас искаше да се съкрати дълга, като същевременно се запази еврото.

„Рецептата", строго предписана на Гърция от Тройката, е в духа на рейгъномиката и отлежалата теория за „златната усмирителна риза" - тя трябва разпродаде активите си (в условията на криза - на безценица), да приватизира наличните държавни предприятия, да поддържа ниска инфлация, да намали размера на държавната бюрокрация, да балансира бюджета, да либерализира търговията, да дерегулира още повече чуждите инвестиции, да намали корупцията и да ореже пенсиите и заплатите, като същевременно повиши пенсионната възраст. „Ще харчи толкова, колкото може да си позволи!"

И понеже на всички, включително и на Големите ръководители на Тройката, е ясно, че тази „усмирителна риза" няма да върне огромните дългове на страната. Обещанието, което все още витае в облаците, е част от дълговете да се разсрочат (така или иначе те не могат сега да се заплащат в пълен размер) или намалят (базиращи се на хищнически лихвени проценти).

Не е нужно по-нататък да се описва пъстрата картина, която предстои в съседна Гърция, но е препоръчително да се направят съществени изводи както за развитието на Европейския съюз, така и за позициите на България в него.

След 2008 г. Европейският съюз навлезе в дълбока хронична системна криза, изразявана в няколко направления:
1. Системно намаляване на относителния дял на европейците в световното население. На 1.01.2015 г. в ЕС пребивават малко над 508 милиона граждани на 28 страни. В благоприятна светлина на положителен демографски растеж през предходната година се проявяват страни като Люксембург, Швеция, Малта, Австрия, Дания, и т.н., но общият прираст на населението е едва 2,2 на сто на 1000 души. „Гравитиращите" към ЕС страни като Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария притежават много по-висок прираст. Вечната кандидат-членка на ЕС - Турция, се отличава с най-висок прираст от 13,3 на 1000 души. Налага се безкомпромисният извод, че населението на ЕС, въпреки че нараства незначително, бележи системна тенденция на стопяване като дял от световното население. „Малък град" в големия свят, обитаващ красив полуостров на великия континент Евразия.
2. На фона на бледото нарастване на населението, още по-тревожни са данните от растежа на реалния БВП на един европейски гражданин: от 23 800 евро през 2007 г. на 23 200 евро през 2013 г. (последни данни). Европейският съюз не е достигнал предкризисните си нива на производство на човек от населението, което означава едно: днес „средният" европейски гражданин живее в по-тежки условия, отколкото преди началото на кризата. На икономически език това се нарича депресия, преминала в хронична криза. Очертава се десетилетие, белязано от постбрежневски застой в икономиката.
3. Но понеже „среден" гражданин на Европейския съюз не съществува, спадът на производството на човек от населението се съпътства от задълбочаващо се неравенство между (образно казано, но точно изглеждащо) както между богатия „1 процент" и обедняващите „99 процента", така и между по-богатия Север срещу по-бедния Юг.
4. Икономическата депресия, придружена с нарастването на социалното неравенство, се съпътстват от трайно намаляване на дела на заетите лице в трудоспособна възраст. Безработицата е достигнала нива, далече над „добрите" 3 и „приемливите" 5 на сто, като вече над 22 милиона души са без работа и трудови доходи. Всъщност съседът на ЕС - Исландия, която успешно реши проблемите си с кризата, е с по-ниска безработица даже от евролидера Германия - 4,3 на сто срещу 4,7 на сто. Гърция, Испания, Кипър, Португалия, Италия, Словакия, Франция, България и т.н. (страните са подредени в низходящ ред) остават лидери по безработица в съюза.

И понеже безработицата е висока, цената на работната сила (не на труда!) е ниска, което се знае от всеки прохождащ икономист.

Няма безплатни олигарси, но има силно обогатяващи се за сметка на икономическите условия в тази ситуация. И колкото по-силна е олигархията, толкова по-мизерна е минималната (и средната) работна заплата. Естествено, при силна олигархична аристокрация най-ниска е минималната работна заплата (сравнението в Евроостат е от 1.01.2015 г.) в България - 184 евро, следвана от Румъния с 217 евро, Литва - 300 евро, и т.н. Гърция с 684 евро е далече под нивото в страните-лидери като Германия - 1473 евро, Холандия и Белгия - 1502 евро, Люксембург - 1923 евро.

Никое зло не идва обаче само. Високата безработица в някои страни, придружена с намаляването на реалните доходи на трудещите се в тях, предизвикват „отлив" на работна сила от тях и прилив към по-развитите страни. Страните-приемници всъщност получават безплатни подаръци от по-бедните страни-дарители. България и Гърция, например, „спонсорират" Германия, това справедливо ли е?

5. Държавният дълг на страните от Европейския съюз расте прекомерно, без това да омекоти кризата. „Лидер" по задлъжнялост спрямо БВП в края на 2014 г. е Гърция със 177 на сто, следвана от Италия - 132 на сто, Португалия - 130 на сто, Ирландия - 110 на сто, Кипър - 108 на сто, Белгия - 107 на сто, Испания - 98 на сто, Франция - 96 на сто, Великобритания - 89 на сто, Хърватия и Австрия с - 85 на сто, Словения - 80 на сто, и т.н. Всички тези страни са с икономики, вписани в книгата на застрашените видове! Една част от тях ще стигнат до гръцкия сценарий, друга - ще бъдат „спасени". Впрочем „отличничката" Германия въобще не е отличничка - 75 на сто дълг при „европейски" предписания от до 60 на сто! Една от страните, спазващи правилото на „усмирителната риза", е България (до 2015 година!), имаща дълг ""само" от 28 на сто. И ако на някой тези данни се струват ненормални, не е лошо да се припомни, че по принцип всяка капиталистическа икономика е циклична. Когато е налице дългосрочен растеж, резервите се попълват. Когато дойде „неочаквано" очакваната рецесия, депресия или криза, резервите се харчат, включително се стига до описаните дефицити. Барак Обама повиши държавния дълг до над „зашеметяващите" 100 на сто, но намали безработицата и повиши доходите на трудещите се. И все пак сегашната Велика европейска криза няма нищо общо с „нормалната" цикличност.

6. Основен икономически проблем на ЕС остава фактът, че всяка от страните членки и всички фирми в съюза процедират в условията на конкуренция, а не на сътрудничество. Колкото повече нараства икономическият растеж в Германия и расте благосъстоянието на нейните граждани (не само абсолютно, но и относително - спрямо това в Гърция и България например), толкова повече гражданите на Германия ще оценяват положително своето правителство, а не правителството на ЕС. Колкото повече нараства оборотът на компанията Х спрямо общото ниво на стокооборота в ЕС, толкова по-положително ще се оценяват действията на нейния мениджмънт от страна на акционери и заети лица.
Именно по тази причина страни и компании, които са в „по-слаби" позиции спрямо останалите, започват да измислят и предлагат на инвеститори и клиенти „особени" захаросани оферти, които да служат като магнит. България, като пример за най-слаба страна в съюза, въведе правила, характерни за „данъчен оазис": „плосък данък" за физически лица, нисък корпоративен данък, висок „сив" сектор. Въпреки това Депардийо предпочете Русия, притежаваща още по-изгодни оферти.
Основният икономически проблем на ЕС, следователно, е отсъствието на предварителна координация на производствените мощности в рамките на целия съюз за бъдещи периоди. Предприятия и страни не се вписват в общ план за развитие и действат по принципа „Всеки срещу всички!" Обратно казано: пазарът в ЕС не се подчинява на общи цели, на общи идеи и на общ план.

7. Основният финансов проблем на ЕС е функционирането на еврото като обща валута при пълното отсъствие на обща икономическа и социална координация. Еврото всъщност е идея, родена от американеца и нобелиста Робърт Мъндел. Самият той е привърженик на рейгъномиката и теорията за „усмирителната риза". За него еврото и принципите на „свободни пазар" са неделими, като „монетарната дисциплина ще налага фискална дисциплина и върху политиците", както твърди той. На свой ред всяка еврова страна трябва да се придържа към строги граници върху заемите (до 60 на сто от БВП) и върху дефицитите (до 3 на сто от бюджетите). Тази него идея, както се отбеляза в много критики още преди създаването на еврото, не помага на страни и икономики, навлезли в нетипична криза, каквато е сегашната в ЕС.

При приемането на еврото всяка страна се подлага на доброволна кастрация на демократичните принципи и правила. Никоя страна, която е в дългосрочна криза, не може да влияе върху икономическия цикъл, освен ако не се придържа към „узаконените рамки" на антикризисното поведение. Фискалните правила са над антикризисните принципи и демократичните институции.

8. Ако народите и икономиките са в основата на поставянето на рамки на финансовите механизми, демократичното оформяне на предложенията и решенията за бъдещето се превръща във фактор от изключително значение.

Не е възможно да съществува легитимна конституция за всички страни и народи в Европейския съюз, без тя да е преминала през всенародно гласуване. Не е възможно страна да приеме членство във или напускане на ЕС, членство в еврозоната или напускането на еврото, без предварително приети и одобрени правила и принципи, приети на национален референдум. В Европейския съюз демокрацията изглежда по-крехка от пазарите, а сегашните механизми на приемане на решенията напомнят практиките на режими, дефинирани като „недемократични" или „тоталитарни". Наличието на Европейския парламент и на множество „комисари" тихо е подменило мнението на над 500 граждани. Ако Китай или Индия могат да си позволят референдуми, какво пречи това да се организира в рамките на ЕС? Нищо.

И понеже в ЕС корпоратокрацията е изместила функциите на демокрацията, то естественото решение е: на „корпоративните граждани" да се забрани всякаква политическа дейност! По този начин, например, в България ще бъде избегнат огромният натиск от страна на собственици и управители на фирми върху наетите работници и служители да се „подкрепи" определена партия или лице при гласуване.

И така, може да се изведат под линия основните изводи за ЕС:

1. Финансовата консолидация е недостатъчна или вредна без демографска, икономическа, социална и политическа консолидация.
2. За развитието на Европейския съюз като цяло е необходимо разработването и приемането на дългосрочни (15-20 годишни) комплексни целеви програми: за опазването и развитието на природната среда, за демографско развитие и интеграция, за икономическо развитие и интеграция, за социално развитие и интеграция и т.н.
3. Основният социален проблем на ЕС е хроничната безработица и ниските минимални доходи. Съюзът трябва да създаде програма, която до 2020 г. да реши проблема с пълната трудова заетост. Може да се мисли още от сега въвеждането на обща минимална ставка на работната заплата за всички страни членки, придружена с „данък" върху приеманите чуждестранни граждани, които работят повече от шест месеца в дадена страна член. Приходите от „данъка" върху чуждата работна сила могат да се насочват пропорционално към страните-дарителки, за да покриват разходите им по развитието на заместваща работна сила. Въвеждане на общоевропейски „Безусловен базов доход" под нивото на 50 на сто от минималната работна заплата.
4. Без създаването на система за предварителна координация на страни, народи и икономики, без предварително планиране на крайните целеви резултати и ефекти ЕС ще загуби глобалното икономическо състезание и ще върви към диференциация или към разпадане. Съвременните технологии позволяват създаването на гигантска координационна система, ориентирана към крайните резултати. Посочените крайни резултати обаче надхвърлят рамките на отделната страна или на отделното предприятие, а това означава целите да се приемат на демократична основа в ЕС като цяло и да служат като жалони за развитието на съюза. Към това трябва да се прибави и задължителната хармонизация на данъчните законодателства.
5. Ако икономиката на определена страна навлезе в „болестно състояние" от нетипична форма (като свръхдългосрочна криза), ЕС като съюз трябва да разреши временно „отклонение"от фискалната дисциплина до постигането на пълно "оздравяване". Фискалната стабилност е важна, но стабилността на гражданите, на семействата и на предприятията не са по-малко важни.
6. За стабилизирането на Европейския съюз като система на свободни нации и граждани е необходимо силно развитие на демократичните институции и технологии. Организирането на общоевропейски и национални референдуми по най-важните въпроси на развитието трябва да намери своето институционално развитие. Така например, най-съдържателно изглежда организирането на общоевропейски референдум за членството в ТТИП. Същевременно криминализирането на политическа активност на „корпоративните" граждани е вън от съмнение.

Става дума за правила, принципи и институции, които да позволят Европейският съюз да извърши преход от съвкупност към една бъдеща система.

Проф. Боян Дуранкев
„Дума"