• 26 Септ 2020 |
  •  USD / BGN 1.6811
  •  GBP / BGN 2.1412
  •  CHF / BGN 1.8113
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София °C

По Конституция: Как се свиква Велико народно събрание?

По Конституция: Как се свиква Велико народно събрание?
160 депутати от обикновеното народно събрание трябва да подкрепят свикването на Велико народно събрание

/КРОСС/ Премиерът Бойко Борисов предложи свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията на България. Как на практика може да стане това: Великото народно събрание се състои от 400 депутати, за разлика от постоянно действащото Народно събрание, съставено от 240, като така се цели по-широко представителство.

За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160.

След като това решение бива гласувано положително, в рамките на 3 месеца се насрочват избори от Президента на Р България.

След избиране на Велико народно събрание, Народното събрание, взело решение за свикването на ВНС, се разпуска.

Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, а само по тези, за които е изрично свикано. Щом го направи трябва да се разпусне. В някои неотложни случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. Така например през 1991 г. 7-то ВНС продължават дейността си по-дълго от предвиденото поради сложната политическа обстановка в страната.

Какви въпроси разглежда и решава ВНС?

Приема нова конституция – основният закон, който предопределя насоката на развитие на страната и принципите на управление. Пример за такъв принцип е – „Република България е правова държава“ и се управлява според Конституцията и законите. Решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на държавата, както и ратифицира международни договори, които предвиждат такова изменение. Решава въпроси, които са свързани с промяна на формата на държавно управление и държавно устройство.

Извадка от Конституцията:

Глава девета

ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 153.
Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.
Чл. 154.
(1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.
(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Чл. 155.
(1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 156.
Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.
Чл. 157.
Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.
Чл. 158.
Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.
Чл. 159.
(1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161.
Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Чл. 163.
Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Румен Радев, президент на РБългария:

Уважаеми сънародници, повече от месец продължават протестите с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Доверието в управляващото мнозинство е безвъзвратно загубено. Промените в кабинета не убедиха никого. Репресиите, провокациите и опитите да се неглижира гражданското недоволство само потвърждават необходимостта от исканите оставки. Може ли партията-държава, която методично погазва разделението на властите, да инициира промени в Конституцията? Моят отговор е „не“! Може ли партия, която вчера бойкотира парламентарния контрол, днес да предлага промени в Конституцията? Отговорът е „не“! Може ли власт, която нарушава закона, не въвежда машинното гласуване и отхвърли електронното дистанционно гласуване да организира честни избори? Отговорът е „не“! Може ли власт, която задуши свободата на словото, да предлага дебат за бъдещето на България? Отговорът е „не“! Може ли мафията да реформира съдебната система? Отговорът е „не“! Може ли министър-председателят, който превърна парламентарната република в автокрация, да предлага промени в Конституцията? Отговорът е „не“! Разговор за Конституцията и бъдещето на България е възможен само след исканите оставки на правителството и главния прокурор и провеждането на честни предсрочни избори.

14.08.2020 20:42:10

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2020 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.