Подслушвани магистрати: Борба с корупцията или инструмент за контрол?

/КРОСС/ Все повече и по-обезпокоителни стават сигналите, че няма политическа воля за катарзис, за изчистване и разтърсване на съдебната система, а по-скоро за някакви еволюционни мерки, чиито резултати евентуално биха могли да се измерят след години. Това заяви в NOVA „Здравей, България" адвокат Михаил Екимджиев. Той коментира информацията, че множество магистрати са попадали в искания и разрешения за подслушване и наблюдение.

Екимджиев даде пример с решението на парламентарното мнозинство да отхвърли предложение при избора на нови членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него да се изисква информация дали кандидатите са били обект на специални разузнавателни средства, дали срещу тях има образувани досъдебни производства или такива, оставени без движение. Отказът да се изследват тези въпроси беше мотивиран с аргумента, че това би нарушило презумпцията за невиновност. Аз не видях разбиране за опасността хора, срещу които има образувани производства или които са били обект на СРС, да бъдат поставени в зависимост, каза адвокатът.

Според него е необходимо да съществува орган, който да има достъп до подобна информация и да може да прави разграничение между случаи на действителна корупция и производства, използвани като средство за натиск. Трябва да има орган, който във всеки конкретен случай да се запознава със справките и със събраната чрез специални разузнавателни средства информация, за да може да отсява сухото от суровото, подчерта той.

По думите му голяма част от подобни производства се използват за поддържане на зависимости в съдебната система. Тези хора държат зависимостите. Корупционният ресурс, който е бил натрупван през последните петнадесет години, трябва да остане и да бъде използван. Това са удобни изпълнители, защото се знае кой с какво ги държи, коментира той.

На въпрос дали очаква промяна, Екимджиев припомни, че още през 2007 г. е спечелил дело пред Европейския съд по правата на човека, свързано със злоупотребите със специални разузнавателни средства. Преди години беше доказана склонността към злоупотреба със СРС и липсата на работещ контрол върху това какво се случва със събраната информация. По-късно спечелихме и второ дело, което показа, че по първото практически няма развитие, заяви той.

По думите му основният проблем е липсата на политическа воля за реална промяна. При липса на политическа воля очевидно нищо добро няма да се случи. Това е пръстенът на силата на дълбоката държава и е изключително удобен инструмент за контрол над магистратите, каза адвокатът.

Според него официални ползватели на подобна информация са службите и прокуратурата, но съществува и риск тя да бъде използвана за частни и корупционни цели. Екимджиев разкритикува и фокуса върху второстепенни въпроси в рамките на съдебната реформа. Докато говорим за същностните проблеми - дали съдебната система ще бъде прочистена от злоупотребите и от хората, които ги извършват, дебатът се води за това дали изборът на ръководни кадри в съдебната система да бъдат в работни или почивни дни и къде да се провеждат. Това показва липса на желание за истинска промяна, заяви той.

Екимджиев предупреди, че съществува опасна комбинация между политически интерес за запазване на съществуващите зависимости и съпротива срещу промяната отвътре в самата система. Според него изходът е приемането на специално законодателство с ограничен обхват, насочено към най-високите нива на съдебната система. Не говоря за извънредно законодателство, а за специални мерки с еднократно действие, които да имат символно значение и да прочистят върха на съдебната пирамида. Символите са важни. Иначе системата ще продължи да възпроизвежда същите модели, подчерта адвокатът.