Адвокат Димитрова: Не е вярно, че не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи
25 Юли 2011 | 11:35
Смятам, че целта на доклада на ЕК не е да дава оценки, по-скоро това е един анализ на свършеното и несвършеното на базата на статистиката.Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС адвокат Екатерина Димитрова.
Докладът е изготвен от позицията на странични наблюдатели, не разполагащи с достатъчно и конкретни данни.
Не съм съгласна с констатацията, че все още не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи,след като през последната една година от българските съдилища са били издадени редица оправдателни присъди по такива дела.
Г-жо Димитрова, как ще коментирате доклада по правосъдие и вътрешен ред на ЕК за напредъка на България - по-скоро като положителен или по-скоро като отрицателен?
Годишният доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка не следва да се разглежда само в положителен или само в отрицателен аспект. По-скоро в него се прави паралел между постигнатите от страната ни положителни резултати в областта "Правосъдие и вътрешен ред" и неизпълнените препоръки, дадени в предходния доклад. Смятам, че целта на този доклад не е да дава оценки, по-скоро това е един анализ на свършеното и несвършеното на базата на статистиката, като на моменти докладът и статистически не е съвсем точен. Същият е изготвен от позицията на странични наблюдатели, не разполагащи с достатъчно и конкретни данни. И тук съм съгласна с мнението на главния прокурор Борис Велчев, който по този повод каза, че "Ако имаше реален диалог с Европейската комисия извън кратките срещи два пъти в годината по предварително зададени от експертите теми, вероятно част от критичните забележки към прокуратурата в годишния доклад щяха да бъдат избегнати. ".
Като положителен може да се приеме изводът, че от началото на този процес по сътрудничество и проверка, започнал преди пет години, до днес, в страната ни вече съществуват условия за осъществяване на реформите. Основният проблем, според доклада, са бавните темпове по прилагането на някои от приетите вече закони. Отчита се, обаче, че е налице воля от страна на българското правителство в тази насока. От нас се изискват бързи резултати при прилагането на тези закони, което не винаги е възможно. Всяко прилагане на нов текст от закона изисква време, за да се провери дали дава необходимите положителни резултати.
По отношение на процеса на реформиране на съдебната система правилно се посочва, че повечето от препоръките, залегнали в доклада от юли 2010г., са изпълнени с направените промени в редица закони като Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за обществените поръчки. Отчита се и нарасналият брой на водени наказателни производства срещу престъпления, свързани с организираната престъпност и измами със средства от Европейския съюз.
Не съм съгласна с констатацията, че все още не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи, като за последната една година от българските съдилища са били издадени редица оправдателни присъди по такива дела. Няма държава, в която всички внесени обвинителни актове и започнали съдебни производства да завършват с осъдителни присъди, и не е нормално да има такава. Както и няма държава, в управлението, на която да не са разкрити различни корупционни схеми. Българската съдебна система не е изолиран случай в това отношение. Корупционните престъпления, особено тези по високите етажи на властта, са едни от най-трудно доказуемите. И всяка осъдителна присъда в тази насока следва да се разглежда като победа на правосъдието над престъпността.
Не е отчетено, че само за тази година са произнесени няколко осъдителни присъди срещу магистрати и има образувани немалко досъдебни производства и предварителни проверки. Такива са осъдителната присъда срещу кюстендилски магистрат за взимане на подкуп и постановената му тригодишна условна присъда, воденото дело срещу съдия от Пазарджишкия съд за употреба на алкохол, образуваното досъдебно производство срещу председателя на Бургаския административен съд за имотни измами, изготвен и внесен от прокурор е обвинителният акт срещу съдия от Великотърновския съд за измама. Не се споменават осъдителните присъди по отношение на няколко бивши министри, какъвто е случаят с условната присъда на бивш заместник-министър на вътрешните работи, осъден като посредник в корупционна схема. Налице са множество проверки спрямо магистрати и такива непрекъснато се извършват по сигнали на граждани и различни органи.
Не може да се приеме и констатацията за липсата на екипност и координираност на действията между прокуратурата и полицията. Показателни в това отношение са акциите от последните няколко години, типичен пример за съвместна екипна работа между различните служби. Неотдавна беше приета и инструкция за взаимодействието между органите на досъдебното производство, в основата на която е ефективното оперативно сътрудничество между полицията и прокуратурата. Действително, екипността като начин на работа тепърва предстои да се прилага по всички наказателни производства, но в тази насока се полагат немалко усилия. Разбира се, че има и слабости, свързани със събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, по отстраняването, на които следва да се работи.
Отчита се фактът, че България е изпълнила указанията, свързани с реформирането на съдебните структури, занимаващи се с делата за организирана престъпност. Създадени са специализиран наказателен съд и прокуратура. В момента се провеждат процедури за назначаването на административни ръководители и кадрова обезпеченост на същите.
Вярно е, че в съдебната ни система има немалко пропуски и недостатъци. Правилно е отбелязано в доклада, че липсва качествено обучение на кадрите в съдебната и изпълнителната власт, най-вече по финансовите и икономическите престъпления. Назначават се много нови кадри, особено в изпълнителната власт, за чието обучение не се отделят средства. Организират се семинари, предимно теоретични, без конкретна насоченост. Основателна е критиката, че е нужно да се въведе по-специализирано обучение, съсредоточено по-конкретно върху повишаване на капацитета за разследване.
Правилно е отбелязано, че липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт, като не се прави реална оценка на професионалната квалификация, управленските умения и почтеността на кандидатите. Смятам, че са малко конкурсите в съдебната система, които се провеждат по обективни и ясни критерии. Трябва да се променят критериите за атестация на магистратите, която е в основата на всяко назначение. В Закона за съдебната власт тези критерии са изчерпателно изброени. Наред с критерии като правни познания и умения за прилагането им, умение за оптимална организация на работата, се обръща внимание и на експедитивността и дисциплинираността, както и на спазването на сроковете и броя потвърдени и отменени актове и основанията за това. Броят на изработените дела и времето, за което едно дело е решено, не може да бъде обективен критерий. Защото отделните дела се различават по сложност и обем, което води до абсолютната невъзможност всички дела да бъдат решавани в еднакви срокове. Този критерий ощетява по-добрите специалисти, обикновено с по-дълъг стаж и опит, които са натоварени с решаването на по-сложни от фактическа и правна гледна точка дела. Не е ясно защо не се взема предвид при атестирането на магистратите техният юридически стаж - един достатъчно обективен критерий.
В доклада правилно се изтъква, че през следващия период трябва да се работи за «постигането на две от дългосрочните цели на стратегията за съдебни реформи в България: подобряването на отчетността и повишаването на професионализма на работещите в съдебната власт.»
Препоръките към държавата ни в тази насока не са малко, свързани са предимно с реформата на съдебната система относно нейната прозрачност и отчетност, осигуряване на необходимите ресурси и персонал в борбата с организираната престъпност, приемане на законодателство, даващо възможност за извършването на гражданска конфискация, която не се основава на присъда, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и борбата с корупцията,
В доклада правилно е посочено, че има напредък в реформирането на съдебната и изпълнителната власт, който, обаче, не е достатъчен и трябва да се работи в тази насока.
Проблемите в съдебната система и полицията не са проблеми само на тези две институции. Това е проблем на цялото общество и следва сериозно да се отнесем към тези проблеми. Институциите и техните ръководители трябва да се научат да поемат отговорност. Първо, ние трябва да обединим усилията си, без значение от политическите пристрастия, след това да се търси възможност за по-пълноценно сътрудничество с евронаблюдателите.
Според Председателя на ВКС Лазар Груев: „Бележките и посочените слабости не трябва да стават повод за самоцелно обругаване, на която и да е институция или за междуинституционални нападки, както и обратното - посочените положителни резултати не трябва да се използват за себеизтъкване, или да са повод за самоуспокоение».
Докато настоящият доклад има за цел по-скоро да посочи постигнатите от страната ни положителни резултати и неизпълнените препоръки, то през лятото на 2012 г., пет години след въвеждането на механизма за сътрудничество и проверка, ни очаква един важен, цялостен доклад за напредъка на България, въз основа, на който ще се направят съответните препоръки и ще се вземе решение дали да се прекрати мониторингът на Европейската комисия за България в областта на правосъдието, корупцията и организираната престъпност.
Известно е ,че водите дела за клевети. Посъветвайте читателите как биха могли да се предпазят от тях и по-скоро защитят?
Човек винаги може да попадне в неприятната ситуация да чуе за себе си обидни квалификации, засягащи честта и достойнството му или пък по негов адрес да се разпространяват неверни позорни обстоятелства. Няма как да се предпазят от това. По-важното е да знаят как да се защитят, след като вече са се сблъскали с този проблем.
Въпрос на личен избор за всеки гражданин е да реши дали ще потърси правата си по съдебен ред или не.
Законът дава възможност на обиденото или оклеветено лице да защити честта и достойнството си по два начина - като потърси наказателна отговорност от лицето, нанесло му обидата или оклеветило го, както и като по гражданско-правен път потърси обезщетение от този, който виновно му е причинил вредите или от възложителя на работата, с която са му нанесени тези вреди.
Обидата и клеветата са престъпления според българското законодателство, чийто обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на честта и достойнството на човека като негови морални блага. Не случайно на този въпрос е отделено заслужено място и в Конституцията на Република България: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."/чл.32/.
Кое е най-запомнящото Ви дело, според Вас?
Всяко дело само по себе си е уникално и запомнящо се. Във всяко дело съм вложила максимално старание и труд и не мога да отдам по-голямо значение на някое от тях. Делата за мен не са просто казуси, това са човешки съдби и затова са ценни за мен.
Трудно ли е жена да упражнява адвокатската професия?
Всяка професия е трудна. Особено , ако добре си вършиш работата. Да си адвокат е доста отговорно и изисква повече себеотдаване . Но когато човек е организиран, правилно подрежда ангажиментите си, без значение дали е мъж или жена - се справя. А и аз харесвам работата си.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.