Защо ВСС, който е с изтекъл мандат, поиска увеличение на заплатите си, за да достигнат те 24 хиляди лева месечно

/КРОСС/ Правният експерт Иван Брегов и преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров коментираха в ефира на NOVA „Здравей, България" решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да повиши заплатите на магистратите с 18% през следващата година, което ще доведе до възнаграждения на съдии, достигащи до близо 24 хиляди лева месечно.

По думите на Брегов, според решението на ВСС, за 2026 година бюджетът на съдебната власт ще бъде около 1 милиард евро, като 88% от средствата са предвидени за заплати и допълнителни възнаграждения.

Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в системата в момента е 8730 лв., без да се включват допълнителните четири заплати бонус и 5500 лв. за облекло годишно, уточни той.

Проблемът не е във високите възнаграждения на съдиите и прокурорите, а в твърде раздутия щат, коментира правният експерт.

По негови данни в съдебната система в момента има 715 незаети щатни бройки, а в бюджета за 2026 г. е предвидено да бъдат обявени конкурси за още около 150 нови места. Той посочи още, че липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват своите задължения:

Висшият съдебен съвет няма действащ законов инструмент, с който да бъде прекратен мандатът на член, който не си върши работата, категоричен е експертът.

Проф. Пламен Киров подчерта, че качеството и ефективността на съдебната система намаляват въпреки високите възнаграждения.

Броят на приключените дела през тази година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди десет години, отбеляза той.

Киров посочи, че проблемът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в публичния сектор - включително университетските преподаватели - получават значително по-ниски. Един младши прокурор днес получава повече от професор по право преди своето пенсиониране."

По думите му ефективността на съдебната власт остава под въпрос, като пример той даде продължаващото с години дело „Дебора", което „все още е на стартова позиция", както и дела за пътнотранспортни произшествия, които се гледат по 7-8 години.

По повод темата за архивите на Петьо Еврото, Брегов заяви: Той е жив и от време на време влиза и излиза от България, но никой не го търси. Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой много над него.