Учени откриха хидротриоксиди в атмосферата

/КРОСС/ Учени откриха напълно нов клас изключително реактивни химични съединения при атмосферни условия, което се случва за първи път, съобщи електронното издание Юрикалърт.

Изследователи от Копенхагенския университет, в тясно сътрудничество с колеги от САЩ и Германия, са документирали образуването на т.нар. хидротриоксид - изключителен окислител, който вероятно засяга както човешкото здраве, така и климата.

Общоизвестно химично съединение е водороден пероксид. Всички пероксиди имат два кислородни атома, прикрепени един към друг, което ги прави силно реактивни, често запалими и експлозивни. Те имат масово приложение - от избелване на зъби и изрусяване на коса до почистване на рани и дори за ракетно гориво. Пероксидите са и във въздуха.

През последните години се появиха спекулации дали триоксиди - химични съединения с три кислородни атома, прикрепени един към друг, и по този начин дори по-реактивни от пероксидите, се намират и в атмосферата. Досега обаче това не бе доказано категорично.

"Точно това постигнахме сега", казва професор Хенрик Грум Кяргаард от Катедрата по химия на Копенхагенския университет. Той е водещият автор на изследването, публикувано в списание "Сайънс".

Датският химик подчертава, че "видът съединения, които открихме, са уникални по своята структура. И тъй като са изключителни окислители, най-вероятно имат многобройни ефекти, които тепърва ще откриваме".

Хидротриокисидите (ROOOH) са напълно нов клас химични съединения. Те се образуват при реакция между два  радикала. Учените от университета на Копенхаген, Института Лайбниц по тропосферни изследвания и Калифорнийския технологичен институт показаха как тези съединения се получават в атмосферни условия.

Специалистите са на мнение, че триокисидите могат да проникнат в малките частици във въздуха, известни като аерозоли, които представляват опасност за здравето и могат да доведат до респираторни и сърдечно-съдови заболявания. За установяването на това обаче са необходими допълнителни изследвания, подчертава професор Хенрик Грум Кяргаард.