България спря отварянето на нова преговорна глава със Сърбия

/КРОСС/ Въпреки че се очакваше преди лятната ваканция Сърбия да отвори нова преговорна глава, свързана със свободата на придвижване на работна ръка, между държавите-членки на ЕС не е постигнат необходимият консенсус.

Позовавайки се на дипломатически източници, РТС посочва, че България, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Финландия и Германия не са дали зелена светлина за отваряне на преговорна глава 2, обосновавайки се със забавяне на реформите в областта на върховенството на закона и неотдавнашния доклад на Европейската комисия в тази област.

Това решение означава, че за първи път от началото на преговорите за членство Сърбия няма да отвори никакви преговорни глави по време на едно председателство на Съвета на ЕС, в случая това на Германия.

Дипломатическите източници посочват, че по време на дебата Франция е подкрепила Сърбия, въпреки факта, че в предишния период Париж беше една от столиците, които се противопоставиха на разширяването на ЕС на Балканите.

Франция се е застъпила за по-силно политическо ръководство на процеса и е предупредила, че решението да не се отварят глави ще изпрати лошо послание до региона и може да има последствия върху диалога между Белград и Прищина, съобщават източници в Брюксел.

Седемте държави-членки обаче продължават да са категорични, че напредъкът на Сърбия в ключови области на върховенството на закона е недостатъчен, поради което не може да дадат положителното решение за отваряне на главата.

Според правилата на преговорите между Сърбия и ЕС, напредъкът в глави 23 и 24 относно върховенството на закона определя темпото на напредъка във всички останали преговорни глави и държавите-членки могат да забавят или дори да преустановят преговорите като цяло, ако няма напредък в тези ключови области.

В хода на преговорите, които започнаха през януари 2014 г., Сърбия отвори 18 от общо 35 глави.

Миналата година бяха отворени две глави – последният път през декември 2019 г. относно свободното движение на капитали.

БГНЕС припомня, че президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че очаква край на преговорите с ЕС през 2024 г. и присъединяване на страната към Европейския съюз до 2026 година.

Преговорите за влизането на Сърбия в Европейския съюз започнаха през януари 2014 г. Външната политика на Белград предвижда тази процедура да се осъществи при запазване на приятелски отношения с Русия и Китай, както и при развитие на връзките със САЩ.

Сърбия възнамерява да поддържа военен неутралитет, като отказва да се присъедини към НАТО и други блокове. Тази позиция е критикувана на Запад: на Белград многократно се обяснява, че европейска интеграция е възможна само ако бъде призната независимостта на Косово и се прекратят приятелските отношения с Москва.