Неразбраният урок на Сърница

Отминалите избори в Сърница биха могли да станат поучителен пример и пътеводна светлина за всяка уважаваща себе си община в Европа. Нито един сигнал за нарушение не бе подаден в деня на вота. В най-новата родопска община бюлетини пуснаха цели 76% от населението, което значи, че без бабите на легло и гурбетчиите, всичко живо е гласувало. На другата сутрин победителят Неби Бозов /ДПС/ и неговият конкурент Мустафа Аликанов /ГЕРБ/ поне три пъти си стиснаха ръцете и се поздравиха един друг - за преките включвания на всяка една от националните телевизии. И двамата потвърдиха, че изборите са приключили и е време да се обединят за решаването на нелеките проблеми на Сърница.

От години разположеното на брега на язовир Доспат селище е известно на най-запалените риболовци и почитатели на Родопите. Прилича на късче от рая, далеч не само заради своята недостъпност.

За местните хора не са познати явления като битова престъпност /кражби и насилие/, алкохолизъм, проституция и разпуснати морални нрави, семейните разводи също са рядкост. Ако я нямаше мъчителната безработица и свързаната с нея бедност, Сърница щеше да бъде за завиждане.

Дълги години дотам нямаше нормален път, както от довчерашния общински център Велинград, така и от съседния Доспат. Преди няколко години сърничанизаплашиха с масово гражданско неподчинение -

блокади, неучастие в каквито и да било избори, неплащане на данъци, докато не им прокарат истински шосета. Накрая ги чуха и е налице известно подобрение. И днес обаче достъпът до село Медени Поляни и Горелска махала е гарантиран само за машини с висока проходимост.

Миналата година кабинетът "Орешарски" изпълни дългогодишната мечта на сърничани да се обособят в отделна община, тъй като доскоро бяха почти напълно откъснати от света.

Вотът в трите селища, в които живеят 4,2 хиляди души, се превърна в национална политическа интрига и там се изсипаха такова количество софийски политици, каквото местните никога не са виждали. В суматохата те спечелиха нова линейка и се надяват да придумат изпълнителната власт за отваряне и на спешен медицински център. Интересното е, че до 2011 г. този край беше бастион на ДПС. На местните избори същата година обаче ГЕРБ удари джакпот - спечели кметове в Сърница, Медени поляни и Побит камък. Затова и сега за ДПС беше въпрос на чест да си върне поне общинския център. Още повече, че през 2011 г. движението загуби съседната перла - Доспат, след като кметът им Антим Пържанов мина в редиците на ГЕРБ.

Някои наблюдатели дебело подчертаха, че въпреки споразуменията на Бойковата партия с Реформаторския блок, на балотажа синият електорат не гласува под строй за ГЕРБ, а предпочете човека на ДПС. От този факт се направиха изводи, че на реформаторите не може да се разчита и те гледат да измамят партньорите си. Тези съждения са твърде прибързани. Единственото сигурно е, че избирателите не са стадо овце, което да бъде подкарано с гегите от партийните лидери. Въпросът е, че в Сърница, а също и в повечето малки и средни градове и села, партийната табела не играе водеща роля. В случая е доста по-важно колко е голям родът на кандидат-кмета, а също и броят на роднините на неговата съпруга. По правило печели политикът с най-много семейни връзки. Освен това за разлика от вота за депутати, всички избиратели познават кандидатите и ги оценяват най-вече по личните ми качества, а не кой на кого е човек. Едва на трето място по тежест стои партийната подкрепа, доколкото е ясно, че ако кметът е член на управляващата страната политическа сила, доста е по-солиден шансът да им бъдат отпуснати щедри субсидии.

Изборите в Сърница все пак могат да бъдат използвани за илюстрация на политическите тенденции в Родопите и като цяло в смесените райони. Става ясно, че ГЕРБ е единствената партия с желание и възможности да премери сили с ДПС в местата, където живеят мюсюлмани - помаци и турци. Листата на БСП събра едва 27 гласа, което показва, че червените не са си взели поука от предишните разгроми и изоставят тези краища. Реформаторите с над 600 гласа изненадаха приятно дори самите себе си. През 90-те СДС имаше сериозно влияние сред българите-мюсюлмани в Родопите, но след това бързо загуби всичките си позиции. Сега Блокът, който често е критикуван като кабинетен кръжок от жълтите павета, показва амбиции и се опитва да играе на труден терен. Важно е реформаторите не инцидентно, а трайно да се заинтересуват от проблемите на хората в малките планински общини, ако искат да имат устойчива подкрепа.
Но най-важното е, че хората в Сърница дадоха нагледен урок как въпреки партийните сплетни и национал-популистките изцепки, е възможно да се изберат разумни управници, които да бъдат впрегнати заедно да работят за благото на общността.

Коментар на Руслан Йорданов, "Стандарт"