За свойте ястребови пръсти и стари, каменни сърца...

/КРОСС/ Великден                                                                                                    

Във пролетната нощ, люляни

от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний твойте рани
и тихо плакахме насън.

Ний плакахме за теб на кръста,
за себе си и за света,
за свойте ястребови пръсти
и стари, каменни сърца.

И ето: утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.

И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка -
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.

Асен Разцветников

„Жертвени клади" (1924)