Ходенето насън може да е в резултат от древен механизъм за оцеляване

/КРОСС/ Ново изследване на учени от Станфордския университет установи, че до 4% от възрастните може да страдат от ходене насън. Всъщност статистиката показва, че този процент нараства, поне отчасти заради фармакологичните средства за приспиване като например золпидем, продаван под търговската марка Ambien.

Често епизодите са безобидни. Но понякога сомнамбулството е опасно. Сомнамбулите са в нерационално състояние, при което е възможно да наранят себе си или други хора.

При някои крайни случаи има невероятни истории, като тази с английска тийнейджърка, който през 2009-та година е скочила от 8 м височина през прозореца на своята стая, или случаят с Кенет Паркс в Торонто, Канада, който през 1987 е шофирал в продължение на 23 км и е убил своята тъща, очевидно докато е спял. Но защо някои хора влизат изобщо в това състояние? Изследванията показват, че в случая примитивните региони на мозъка, които отговарят за емоционалните реакции (в лимбичната система) и комплексните моторни функции (в кортекса), остават в активно състояние, в които е трудно да се разграничат от будните състояние.

Тази активност се характеризира с модели на алфа вълни, които се засичат по време на електроенцефалографско изследване. В същото време регионите във фронталния кортекс и хипокампуса, които отговарят за рационалността и паметта, остават до голяма степен „заспали" и неспособни да изпълняват функциите си, като проявяват модели на делта вълни, които се наблюдават по време на сън.

Поведението ни се контролира от архаична система за оцеляване, като тази, която се активира при ситуации „бий се или бягай". По време на сън ние може да активираме моторната система така, че дори и когато спиш моторният кортекс може да се намира в състояние, което позволява моментална реакция, като например веднага да се избяга - коментира д-р Нобили, водещ изследването.