Тук не ви е Европа!

/КРОСС/Година след победата на Майдана, след тържеството на т.нар. „революция на достойнството" украинската държава е на ръба на пропастта. Съсипаната от гражданската война страна е в икономически колапс. Междувременно властта в Киев прави всичко възможно, за да отклони вниманието на украинците от ежедневните проблеми, фабрикувайки нови и възкресявайки стари националистически митове.

Когато в края на 2013 г. в Киев започват протестите срещу президента Виктор Янукович, редица западни анализатори и политици заговарят с инфантилен възторг за „светлото европейско бъдеще", което се очертавало пред „смелия украински народ". Възхвалява се украинското гражданско общество, което дръзнало да излезе „в бой последен срещу ненавистната олигархия", пеят се химни за „гордите борци срещу кремълската агресия". Заети с тази логорея, певците на „украинската пролет" не забелязват, или по-точно казано, се правят, че не забелязват една изключителна трансформация на т.нар. „Евромайдан". Оттам твърде бързо изчезват белите рояли, както и останалият мирен реквизит, познат ни и от софийската протестърска клоунада. На мястото на „умните и красивите", на хората, повели невръстни дечица и сладки кученца, идват едни съвсем различни персонажи. Киевските улици са превзети от добре тренирани младежи, разполагащи най-напред с боксове и бухалки, а твърде скоро и с коктейли „Молотов", хладно и огнестрелно оръжие. Те не се възторгват от европейските ценности и не призовават за „върховенство на закона". Те съвсем открито възхваляват Бандера и украинските нацисти и с огромно удоволствие крещят „демократични" лозунги от сорта на „Москаляку на гиляку!" („Руснаците на бесилото!"). Западните спонсори на тази т.нар. „европейска революция", която по същество си е съвсем откровен метеж, не се притесняват от тези подробности. Целта оправдава средствата. А целта е изключително „благородна". С всички възможни средства трябва да бъде ударена Русия, задето си позволява да води самостоятелна политика и да оспорва „безалтернативната" американска хегемония. За да бъде изпълнена тази задача, крайните украински националисти и откровени нацита набързо са произведени в „борци за свобода и за европейско бъдеще на Украйна". В крайна сметка Янукович е свален, а на власт в Киев идват хора, за които една усмивка на Виктория Нюланд осмисля целия им живот. Но какво се случва с Украйна? Превръща ли се тя в „съвременна европейска държава, където върховенството на закона е над всичко, а омразната олигархия е победена веднъж завинаги"? Ако има хора, които все още отговарят положително на този въпрос, то те са в непреодолима финансова зависимост от американски NGO-та. Украйна под ръководството на Янукович със сигурност не е приятно място за живеене. Само че днес тя е съвсем невъзможно място за живеене. При Янукович се краде безобразно, но поне украинците не се избиват един друг. Днес към неспиращите кражби се прибавя и гражданската война, довела до смъртта на хиляди хора.

Петър Волгин, a-specto.bg