Quo vadis, Eвропейски съюз?

Славой Жижек, често наричан "най-опасният съвременен философ", използва класическата матрица на Зигмунд Фройд , за да опише взаимоотношенията между еврокредиторите и Гърция. Според бащата на психоанализата психическата структура на индивида включва три компонента- То, Аз и Свръхаз. В понятиего Свръхаз се включват всички норми на поведение и мислене, които контролират поведението на човека. Това е репресивният агент, който държи в подчинение личността, за да не прави тя каквото си пожелае. Според Жижек брюкселските началници играят ролята на Свръхаз спрямо Гърция. Основна роля в дисциплинирането на гърците играе този толкова обсъждан дълг.Работата е там, че основната идея на кредиторите дори не е Гърция да си изплати дълга. Даже и в Брюксел разбират, че това е невъзможно. Основната цел е гърците да бъдат постоянно притискани, мачкани и унижавани. Постоянно да им се размахва пръст и да им се втълпява чувство за вина. Това е най-добрият начин да контролираш някого - било това държава или отделна личност.

През тази седмица разни евроначалници се опитаха да се направят на особено оригинални, казвайки, че така и не са разбрали за какво всъщност е бил гръцкият референдум и за какво точно били гласували хората. Просто е, уважаеми ебробюрократи. Хората в Гърция казаха НЕ на опитите постоянно да ги изкарват виновни и да им казват как да си управляват държавата. И сториха това на фона на бясната кампания срещу правителството, водена както от чуждите, така и от повечето гръцки медии. Независимо от страховитите усилия, които положиха пробрюкселските и проолигархичните сили, нормалните гърци все пак не се уплашиха да кажат ясно това, което мислят. Много ми е любопитно как бихме гласували ние, българите, в подобна ситуация. Със сигурност така нареченият български елит, от страх да не го обвинят в липса на достатъчна европейскост, би се скъсал да призовава да гласуваме така, че да се харесаме на Брюксел. За този елит интересът на България, на нормалните българи няма никакво значение. За него има значение само какво мисли поредният розовобузест еврокомисар.

Именно тук се корени един от основните проблеми на функционирането на Европейския съюз. В брюкселските офиси все по-малко се интересуват от това какво мислят и как живеят нормалните европейци и все повече се концентрират върху задоволяване желанията на наднационалните политически и бизнес елити. За висшите еврочиновници държавите имат смисъл само дотолкова, доколкото изпълняват спусканите им директиви.Чиновниците толкова са свикнали с това поведение, че когато някоя държава дръзне да се разбунтува, като в гръцкия случай, върху нея веднага бива стоварен безмилостен "град от словесна атака", както пише Вапцаров. Разбира се, настоящата атака срещу Гърция има и една по-важна цел от тази да бъде наказана една непослушна държава. По-далечната цел е да бъдат предупредени останалите държави да не си и помислят, че имат право да оспорват брюкселските нареждания.

Опитът да бъдат заставени милиони хора да мислят по един и същи начин никога не е водил до добър край. Хубаво е началниците в ЕС да си припомнят съдбата на един друг съюз - Съветския, който се разпадна преди четвърт век. А се разпадна, защото ръководителите му така и не разбраха, че налагайки усмирителна риза на мисълта, всъщност ще получат резултат, съвсем обратен на очакванията. Колкото и да потискаш свободата, колкото и да повтраяш всевъзможни идеологически щампи, ако не уважаваш мнението на обикновените хора, в крайна сметка ще се провалиш. На онези, които твърдят, че Европейският съюз няма как да се разпадне, защото е най-добрата конструкция, измисляна някога на Стария континент, ще кажа единствено, че някога и Съветският съюз изглеждаше като нещо, което ще пребъде във вековете. Толкова сигурно изглеждаше, че дори и много умните кремлинолози във Вашингтон бяха силно изненади при разпада му. Така че разпадането на един нежизнеспособен съюз може се случи бързо. Понякога твърде бързо.

Коментар на Петър Волгин, "Деконструкция", БНР