Българска изследователка със статия в списание Science

/КРОСС/ Гергана Даскалова е докторант в Единбургския университет В България се размиват границите между природозащитник и еколог Гергана Даскалова е докторант по екология в Единбургския университет и преди няколко седмици нейна статия беше публикувана в едно от най-престижните научни списания в света - Science. Изданието представя най-новите открития по света и публикациите в него минават през много строг контрол от страна на редакторите.

Гергана е начело на екип от учени от няколко институции по света, които изследват ефектите на намаляването на площта на горите върху изобилието и разнообразието на различни видове растения и животни по света през последните 150 години, откривайки загуби, както и увеличения на биоразнообразие. За изводите от проучването си еколожката казва: „Биоразнообразието - различните растения и животни по света - винаги се променя. Видовете, които виждаме, докато се разхождаме в гората сега, вероятно са различни от тези, които си спомняме от детството. За наша изненада открихме, че когато площта на горите намалява, последствията не винаги са загуби на биоразнообразие. Вместо това, когато губим гори, текущите промени в биоразнообразието се засилват. Промените в биоразнообразието на нашата планета са от значение, защото те ще се отразят на това как изглеждат горите и важните за хората чист въздух и вода.” Гергана се запалва по науката още от малка и признава, че екологията събира голяма част от интересите й и нещата, които са я вълнували в живота й. „Израснах в пловдивското село Тюркмен, където за първи път се заинтересувах от птици и природа. Селското детство ми даде свобода и вяра, че няма недостижими неща - качества, които ми помогнаха да се развия в науката”, разказва тя. Гергана участва и в други научни публикации. Изследванията за тях отварят много врати пред нея и я отвеждат на различни места по света - „от студената тундра в Северна Канада до горещата австралийска пустош”. В докторантурата си Даскалова изучава как глобалните промени на нашата планета се отразяват на биоразнообразието. „Загубата на гори по света е една от най-големите и явни такива промени - повечето от нас са го виждали с очите си. Но преди не знаехме как това се отразява на биоразнообразието не просто на едно място, а на колкото се може повече места по цял свят”, обяснява тя. Проучването на Гергана и екипа й е насочено към последиците от загубата на гори, които са изключително негативни за биоразнообразието. Това важи и за страната ни. „В България загубите на гори, където това не се е случвало от векове, стават по-чести”, казва еколожката, уточнявайки, че „горите поддържат стотици видове растения и животни, които не могат да оцелеят на фона на обезлесяването, а без тях функционирането на цялата екосистема може да се срине”. „На места с изсечени гори опасността от наводнения е по-голяма, качеството на въздуха е по-лошо - все неща, които се отразяват и на хората. Дори и после да се залесят отново тези площи, завръщането на биоразнообразието може да отнеме десетилетия или векове, а вместо предишните типично горски видове, може по-често да се срещат инвазивни и чужди видове, които не винаги могат да поддържат същия вид екосистема, както преди да се загубят вековните гори”, казва Даскалова.

Като експерт с впечатляваща биография и работила в различни точки по света, Гергана има своето мнение за зелените партии и движения в България, чиито действия редовно са обект аргументирани остри критики. „У нас границите между „еколог” и „природозащитник” често се размиват”. Мисля, че е важно в изказванията, които правим ние, еколозите в България и по света, да бъде много ясно дали те са плод на изследвания на реални данни, или на наши лични мнения”, казва Даскалова.

Гергана приема изключително сериозно ролята си на еколог и учен и обяснява, че тя е да анализира информацията, с която разполага и да направи резултатите достъпни за колкото се може повече хора - включително политици и природозащитни организации. „Така новостите от науката могат да намерят практическо приложение и да бъдат основата, на която се позовават действия по опазването на околната среда”, смята тя.

За статията

Проучени са данни за над 6000 места по света

Проучването на еколога Гергана Даскалова и екипа й как разнообразието от растения и животни се променя вследствие загубата или трансформирането на техните горски местообитания е с впечатляващ мащаб. Учените са използвали данни за над 6000 места по света за статията си, публикувана в научното списание Science. Проучването използва две глобални бази данни - BioTIME и Living Planet, които съдържат информация от учени, работещи по цял свят. Събирайки над 5 милиона наблюдения за различни растения и животни и за промените в площта на горите, екипът анализира глобалните ефекти на загубата на гори за биоразнообразието. Едно от основните открития е, че някои ефекти се случват непосредствено след загубата на горите, докато други стават явни чак след десетилетия.

Изтоник: trud.bg