*Велики вторник. Десетте Девици. Преп. Георги, еп. Митилински. (Прежд. лит.) (Вечерта - Последование на Жениха)

/КРОСС/ Притча за десетте девици

25 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха неразумни и пет - разумни.

3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.

4 А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.

6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.

11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.

12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.

13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.

Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието.

По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос.

Когато на императорския престол се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила. През 815 година той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги. Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха - иконоборец за техните еретически заблуждения.

Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание. Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.