Православен календар: Св. Яков, епископ Низибийски

Като умъртвявал така тялото си, Божият угодник непрекъснато насищал душата си с духовна храна. Той очиствал ума си и го подготвял към съзерцание на Бога, правел го огледало на Светия Дух, и както казва светият апостол, с открито лице гледал славата Господня, преобразявал се "в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен" . Затова непрекъснато растяло и молитвеното му дръзновение към Бога и когато молел нещо от Него, веднага го получавал. Той пророчески предвиждал бъдещето и Светият Дух го сподобил с благодатта да върши чудеса. Ще разкажем за някои от тях, за да разкрием сияещата в свети Иаков Божествена благодат . Веднъж, когато преминавал през един поток по пътя си, той видял няколко девици, които перели дрехи. Нозете им били оголени високо и те гледали към облечения в необичайни дрехи пустинник с безсрамен поглед. Те не се посвенили нито от почтения му вид, нито от своята голота, и стояли пред него нагло, без да покрият нозете и главите си. Като видял това безсрамие, светият се разгневил. Той пожелал чрез наказанието им да яви Божията сила и чрез чудо да посрами идолопоклонничеството на нечестивите, затова прокълнал извора, от който водел начало потокът. Изворът и потокът веднага изсъхнали и в тях не останала и капка вода. Светият проклел и девиците и наказал безсрамната им младост с внезапни старини. По неговата чудодействената дума черните им коси побелели, а те самите изведнъж се състарили и се променили, подобно листата на младо дърво, когато внезапно биват поразени от студ. Като видели, че водата е изчезнала внезапно и те са с побелели коси, девиците изпаднали в ужас, а после отишли в града и разказали на всички за случилото се.
Поразени от чудото, гражданите отишли при великия чудотворец и започнали усърдно да го молят да ги съжали и да им върне водата. Молбите им трогнали светеца, той се помолил на Бога и изворът отново се изпълнил с вода.
Чудесата на светеца му спечелили слава и всеобща почит и той против желанието си бил избран за епископ от жителите на родния си град Низибия. Той не търсел този висок сан и дори се отказвал от него, но отстъпил само поради усърдните молби на вярващите. Достигнал дълбоки старини, светият угодник се представил на Господа. След смъртта му град Низибия преминал под властта на персите. Когато го напускали, вярващите взели със себе си мощите на своя застъпник и водач, великият Божий угодник свети Иаков, който приживе го защитавал от ръцете на варварите с непобедимата сила на Христа.