Светът стене под планина от дългове

Дълго време финансовите брокери наблюдаваха как дълговете на растват. Докато през 1940 г. САЩ са дължали 49 милиарда долара на финансовите пазари, сега дългът им е 14,3 билиона. А след компромиса от началото на август към тази сума през идните месеци ще се прибавят най-малко още два билиона. И в Германия дългът през последните десетилетия нарастна неимоверно: ако след Втората световна война той отговаря на 15 на сто от брутния вътрешен продукт, сега е достигнал 80 на сто.

Политиците на лов за електорат

Това съотношение с икономическата мощ на дадена национална икономика е мащабът, който използват финансовите пазари. Защото докато заедно с дълговете расте и икономиката на държавата, няма място за грижи, че тези дългове ще останат неизплатени. Точно тази е обаче сега загрижеността на пазарите: за пръв път те показват червения картон не само на отделни страни от Третия свят, а и на големи индустриални нации. "По този начин финансовите пазари сигнализират, че диспропорциите са станали твърде големи", обяснява главният икономист на Декабанк Улрих Катер.

Следователно държавите са живeли над възможностите си. Това се отнася по-малко до Германия и повече до САЩ, Испания или Великобритания. От една страна, ставащото се дължи естествено на финансовата и икономическа криза, която силно увеличи държавните дългове, за да се предотвратят още по-лошите последствия. Дължи се обаче, от друга страна, и на обещанията, които политиците години наред дават на гражданите с надеждата да получат гласовете им. Гражданите приемаха с благодарност тези предизборни подаръци, но междувременно и те са загрижени за последствията. Защото са изгубили доверие във финансовата стабилност и дори във възможностите на държавата да върне дълговете си.

Еквилибристика между растеж и икономии

Това обаче влияе много отрицателно, смята Щефан Шнайдер, икономист на Дойче банк. "Ако държавите сега се върнат към принципната си политика, това може да върне и доверието на гражданите в икономиката. И тогава ще се получи известна компенсация от тази страна". Става дума за компенсация на един допълнителен ефект от икономиите, а именно - върху конюнктурата. Следователно, държавите трябва да балансират, смята Улрих Катер от Декабанк. С други думи не бива да претоварват икономиката си, икономисвайки твърде силно, но пък от друга страна икономиите са неизбежни.

"Точно тази е дилемата: финансовите пазари изискват по бързи действия, отколкото е възможно съгласно реалистичните механизми по държавния дълг", казва Катер. На държавите не им остава нищо друго, освен да печелят доверие, като подават обнадеждаващи сигнали към финансовите пазари какво възнамеряват да правят в бъдеще, за да намалят дълговете си в съотношение с брутния вътрешен продукт. Това обаче не може да се случи за една или две години, а е по-скоро задача за десетилетия напред.

Какво още може да си позволи държавата?

Но в случая и не става дума за пълно свиване на дълговете. Трябва обаче да се намери отново разумно съотношение между дълг и икономически възможности. Не случайно в Маастрихтския договор това съотношение се определя на 60 на сто от БВП. Когато една държава е докарала дълга си до 100 на сто, тогава според икономистите тя твърде лесно ще излиза от релсите вследствие на по-високите лихви или на охлаждането на конюнктурата.

За едно нещо обаче анализаторите са на единно мнение: намаляването на дълговете трябва да се ползва с приоритет. Финансовата политика трябва да се ориентира по принципно нов начин и да решава какво още може да финансира държавата. Това изисква по-дългосрочна концептуална работа. Отежняващо е обстоятелството, че населението на индустриалните държави намалява т.е. намаляват и фискалните постъпления. Според Улрих Катер обаче, да се отлагат нещата не би било от полза, както проличало от европейската криза с дълговете.

Точно обратното: проблемът би се задълбочил вследствие на протакането. С други думи: националните икономики ги очакват трудни времена. Подобно на наркозависим, те ще трябва де преживеят тежка фаза, за да се отърват от зависимостта си да поемат все повече дългове. Финансовите пазари го изискват безмилостно.