Трети март - повод за национално обединение или идеологически различия

/КРОСС/ По думите на PR експерта доц. Александър Христов, свободата днес има различно значение от извоюваната през 1878 г.

България чества 148 години от свободата си. Всички минали и настоящи събития събуждат редица въпроси - за общественото разделение, осъзнатата отговорност, фалшивия патриотизъм и мястото на родината ни на световната политическа карта.  

По думите на комуникационния експерт доц. Александър Христов, свободата днес има различно значение от  извоюваната през 1878 г.

„Тази свобода, която сме успели да извоюваме преди 148 години, е нещо различно от свободата, която трябва да печелим днес. Свободата е и отговорност за собствените си действия и за резултатите от тях", коментира той в предаването "Твоят ден".

„Свободата не е безплатна. Тя има цена и ние всеки ден трябва да я плащаме", заявиот своя страна журналистът Симеон Колев, поставяйки акцент върху личната отговорност.

Според Христов често забравяме един основен принцип: „Нашата свобода приключва там, където започва свободата на другия." По думите му агресията и обидите в социалните мрежи не са израз на свобода на словото, а „неподходящо и ненужно поведение", което задълбочава разделението. Той беше категоричен, че политиците също имат своята роля за отчуждаването помежду ни: „Имаментно, вродено е в политиците да ни разделят. Те нажежават разделението, за да могат да си осигурят по-стабилна подкрепа." 

Колев изрази убеждението, че обществото има „много по-здрав общ корен, отколкото това, което ни разделя" и че този корен трябва съзнателно да бъде припомнян. Той призова за уважение към легитимно избраните представители на властта, независимо от политическите пристрастия.

Патриотизъм или национализъм?

„Патриотизмът е нещо, което ни прави по-добри хора и по-добри българи", каза Христов, като уточни, че той се изразява в ежедневни действия и принос към обществото. За разлика от това, национализмът, разбран като превъзходство „за сметка на някой друг", е „труден за разбиране и проблемен".

Според Колев патриотизмът не бива да бъде свързван със задължителна саможертва или войнственост: „Точно недопускането на каквато и да е война те прави патриот." Според него истинският патриотизъм се проявява в дребните, делнични жестове.