Димо Дренчев: Всеки малък и среден предприемач да каже на управляващите какво мисли за СУПТО

/КРОСС/ Народният представител от „Възраждане" призова всеки собственик на малка и средна фирма да изпрати становището си по отношение на СУПТО до правителството и да протестира.

Народният представител от „Възраждане" Димо Дренчев, който е член на бюджетната комисия в парламента е категоричен, че въвеждането на софтуера СУПТО ще бъде пагубно за малкия и среден бизнес. Той призова малките предприемачи да се борят срещу въвеждането на софтуера сега, а не след като вече бъде въведен. Една от възможностите за това е да изпратят становището си по отношение на СУПТО до правителството.

„Възраждане" е категорично против СУПТО. Димо Дренчев определи задължителното му въвеждане като нов шоков удар, който може да се превърне в поредния механизъм за финансов и административен натиск върху предприемачите.

Той посочи, че от над 200 000 фирми в България едва около 5000 използват такъв тип одобрен софтуер, което означава, че почти всеки бизнес ще бъде принуден да сменя отчетната си система само за 40 дни до началото на 2026 година. Според него това ще доведе до огромни допълнителни разходи от минимум 250 милиона, повече работно време за счетоводните кантори, по-високи цени на услугите и дори отказ на счетоводители да работят с по- малки клиенти заради липса на капацитет.

Димо Дренчев вече изрази позиция и в декларация от парламентарната трибуна, в която обърна внимание и на най-малките търговци - кварталните магазинчета и селските обекти, които често правят под 100 лева оборот на ден. Според него новите изисквания за техника, обучение и софтуер ще ги натоварят до степен на затваряне, принуждавайки хората да пазаруват само от големите вериги. Димо Дренчев подчерта, че само преработката на касовите апарати заради въвеждането на еврото струва минимум 70 милиона лева, а разходите по СУПТО ще бъдат многократно по-високи.

Народният представител от „Възраждане" предупреди и за опасността от пълен дигитален контрол върху частния сектор. Той изтъкна, че държавата се опитва да

въведе нова форма на финансов и административен рекет, прикрит като модернизация, като поиска „абсолютно пълната информация за всичко без изключение" от фирмите.