Мартин Табаков: Военният успех вече е факт, но политическият още липсва

/КРОСС/ Вече шести ден от военните действия режимът в Техеран не подсказва с поведението си, че е склонен да приеме такъв тип риторика. Всичко, което виждаме на този етап, е в посока допълнително втвърдяване на режима. Това каза международният анализатор Мартин Табаков в предаването „Тази събота" по бТВ.

Той припомни, че американският президент Доналд Тръмп заяви, че няма да има сделка с Иран, освен при безусловна капитулация. „Това на първо място ни подсказва колко амбициозен е в своите цели американският президент. Ние помним, че когато започна този конфликт, той постави като основна своя цел смяна на режим", посочва Табаков.

Още в първите дни на войната американските цели обаче са претърпели известна промяна. Първоначалната идея за директна смяна на режима постепенно е била преформулирана в по-конкретни военни задачи - унищожаване на ракетната и ядрената програма на Техеран, както и отслабване на военноморския му потенциал. Поставянето на цел като безусловна капитулация изглежда твърде амбициозно, смята международният анализатор.

Според него обаче индикации, че Иран все пак търси контакт със САЩ.

„Има индикации, че Техеран желае да води преговори с американската страна и че се е опитал да установи контакт с тях - нещо, на което не е било отговорено. Но това, че Иран иска да води преговори, не означава, че ще ги води, съгласявайки се на безусловна капитулация."

Според Табаков е възможно Вашингтон да приеме резултат, който не включва падане на режима, а промяна в поведението му. „Това, което е важно за американците и което те могат да приемат като успешен резултат, е по-скоро промяна на поведението на този режим", обяснява той.

Анализаторът прави паралел със ситуацията във Венецуела, където международният натиск беше насочен към смяна на лидерството, но не и на цялата система.

„Де факто режимът беше съхранен, а беше сменен само човекът, който да го лидира. Въпросът е, че Иран не е Венецуела и е много по-трудно да се осъществи такъв тип политическо инженерство."

Табаков отбеляза съществена разлика между стратегиите на Вашингтон и Тел Авив. „Амбициите на Тел Авив са много по-сериозни - те са готови да водят тази война колкото трябва във времето. Израел се амбицира не просто да бъде унищожена ракетната и ядрената програма на режима, но и самият режим - като абсолютна гаранция, че политиката на тази държава ще бъде различна", обясни той.

САЩ са по-прагматично ориентирани и биха прекратили военните действия при промяна в поведението на иранския режим. „За Доналд Тръмп едни такива преговори, ако завършат с промяна на поведението на режима, биха били достатъчни той да преустанови бойните действия."

Белият дом очаква активната фаза на военните действия да продължи между четири и шест седмици. „Това ни подсказва в какъв период от време САЩ ще имат най-малкото военната готовност да водят този конфликт, защото става дума и за логистични съображения и за наличието на боеприпаси", коментира Табаков.

Военният успех на Израел и на САЩ е факт. „Въпросът е, че политическият още не е налице. Ако има проблем с тази кампания, той е в това, че технологичното преимущество на Тел Авив и Вашингтон на този етап не се претворява в политически успех."

Според анализатора Иран се опитва да компенсира военните си загуби чрез разширяване на конфликта и икономически натиск. „Целта е внасяне на допълнителен хаос и разширяване на конфликта, превръщането му в регионален."

По думите му Техеран плаща висока цена в човешки и материални ресурси и се стреми да накара и противниците си да понесат подобни щети. „Иран чудесно знае, че плаща изключително висока материална и човешка цена. Единственото, което му остава, е да накара своите противници също да започнат да плащат такава цена."

Затварянето на Ормузкия проток вече създава сериозни проблеми в енергийните доставки, към момента основно в Азия, отбеляза Табаков. Китай - основният купувач на ирански петрол, оказва дипломатически натиск върху Техеран. „Индикациите са, че Пекин оказва силен дипломатически натиск властите в Техеран да допускат танкерите с ирански петрол, предназначени за Азия, да преминават."

В същото време Русия има двойнствена позиция. „Самият факт, че се вдигат цените на петрола, автоматично е в полза на режима на Путин", поясни той.

Според Табаков страните от региона едва ли ще окажат сериозен натиск върху Вашингтон. „Не мисля, че този сценарий е много реалистичен."

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нямат желание да участват активно във войната, тъй като малко преди началото на конфликта те са нормализирали отношенията си с Техеран.

бТВ, „Тази събота"