Надежда Йорданова: Няма нерегламентирано изтичане на лични данни

/КРОСС/ Първият разговор в „Още от деня“ е с Надежда Йорданова – министър на правосъдието.

 - Конкретният повод да ви поканим е това, с което се събудихме в почивните дни – изтичане на данни от регистъра Булстат. Кажете каква е истината за тези данни?

 През последните дни във фокуса на общественото внимание беше поставено обстоятелството, че определени лични данни като постоянен адрес, телефон и имейл на самоосигуряващите се лица, са публично видни в регистър Булстат. Това не може да бъде определяно като нерегламентирано изтичане на данни, защото тези данни са публични, видими са за хората, въз основа на законова норма, която действа от 2005 г. тези норми са променяни няколко пъти до 2021 г. , всъщност три пъти и това лошо законодателно решение, този законодателен пропуск не е отстранен. Тези данни са били видими в целия този период на действие на регистър Булстат. Ние идентифицирахме това недобро законодателно решение, този законодателен пропуск и вече са готови законодателни промени, които предстоят да бъдат внесени в Народното събрание /НС/.

 - Това означава ли, че всеки регистриран като със свободна професия е имал до момента публични данни, да ги кажем така, можело е да се види неговия телефон, адрес, ЕГН?

Да, точно така. Една от реформите, която влезе в сила на 1 януари т.г. и стана видима на 4 януари, беше именно замяната на това ЕГН с уникален 9-цифров номер като целта е именно постепенно да не се използва ЕГН-то като идентификатор на самоосигуряващите се лица. Нека да поясним на зрителите какво представлява регистър Булстат, за да не звучи толкова абстрактно. Регистър Булстат е аналогът на Търговския регистър и на Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел за онези лица, които извършват стопанска дейност, но поради определени критерии не са вписани като търговци в Търговския регистър. Този регистър е изключително важен за сигурността на стопанския оборот, именно затова е много важно да има яснота, устойчивост и прозрачност на лицата, които осъществяват стопанска дейност.

-  В момента работи ли регистърът Булстат?

Да, регистър Булстат работи и към настоящия момент.

-  Счетоводители казват, че е труден достъпът до него. Дали имате информация, затова че има някои хора, които искат да получат информация от регистъра и не успяват, и кога ще бъде отстранен подобен проблем, ако съществува, за влизане от някъде?

Направен е анализ на различни, на трафичните данни на регистър Булстат и не е установен необичайна активност от едно и също IP или някакви други злонамерени действия спрямо регистъра. Така че има голям интерес в момента към регистър Булстат, защото всъщност част от процеса, който доведе до идентифициране на този законодателен пропуск, беше необходимостта много голям брой самоосигуряващи се лица да установят кой е новият идентификатор.

-  Кой имаше интерес от раздухването на този проблем? Очевидно той е съществувал в годините, но сега той стана видим и някак си дори получи политически оттенък – ГЕРБ, казаха че има изтичане на данните на 300 хиляди души, на личните данни?

В конкретния случай става дума за една недобре свършена работа години назад във времето. Нашата оценка на ситуацията е, че с оглед обществения интерес, няма, не е продуктивно да си разменяме обвинения или да се заливаме с невярна информация. Нашата цел е да си свършим работата и възможно най-бързо да отстраним това законодателно недомислие.

-  Т.е. докато не промените закона, данните ще продължават да бъдат видими така ли?

В момента такъв е законът.

-  Добре. Надявам се, че бързо ще го поправите, защото така казвате. Вие анонсирахте промени в съдебните закони в правната комисия миналата седмица и в този момент главният прокурор изпрати едно писмо до европейските и международните институции, в които каза, че е подложен на институционален натиск и натиск да си подаде оставката. Правите ли опит да ограничите неговите действия?

Запозната съм с писмото на главния прокурор и на неговите заместници до поредица от институции, държави-членки на ЕС. Нашата позиция през годините е изключително последователна и ясна. В България има институционален проблем с института и със статута на главния прокурор. И той е казван нееднократно през годините от различни институции, включително България има осъдително решение от Съда по правата на човека от 2009 г., това е решението „Колеви“. И то казва много ясно, че в България липсва ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, така че една от нашите основни цели е да въведем такъв механизъм. Ако това се счита, че е натиск върху главния прокурор, струва ми се трябва да продължим много активно диалога, за да си разясним всъщност, че разделението на властите, върховенството на правото означава властите да имат различни механизми за възпиране една друга. Също така главният прокурор и прокуратурата като такава има много неприсъщи дейности, извън привличането и поддържането на наказателно обвинение, които също трябва да бъдат ограничени. Затова има множество международни становища.

-  Кажете някоя от тази неприсъща дейност, която смятате, че трябва да бъде ограничена?

Прокуратурата има доста широко участие в административния процес, например. Също така има голямо припокриване между различни групи контролни органи и така нареченият общ надзор за законност на прокуратурата. Преповтарят се действия, размиват се отговорности. Има случаи действително, когато прокуратурата трябва да запази възможността да атакува определени административни актове, но това трябва да бъде много прецизирано, защото в момента немалък ресурс на прокуратурата се разходва за дейности, които нямат реален обществен ефект.

 -  Как отговаряте на критиките, че ще ограничите тези възможности, тези действия на прокуратурата само защото се оглавява от човек, който не си подава оставката и когото вие не можете да смените, а това сте обещали на избирателите си, за да спечелите изборите?

Това са две различни теми. Ограничението на правомощията на прокуратурата, така че тя да се съсредоточи върху своята същинска функция, това е институционален проблем и въобще не е предизвикан от конкретната личност на главния прокурор. Ние говорим и работим за това далеч преди Гешев да стане главен прокурор. А що се отнася до това кой изпълнява в момента функцията на главен прокурор, заема тази отговорна позиция, тук въпросът също е принципен. Защото главен прокурор трябва да бъде магистрат, който отговаря на високите професионални и нравствени изисквания, които поставя Конституцията и да изпълнява своите задължения обективно. Във всеки случай, когато ние видим такъв пропуск, независимо от това как се казва главния прокурор, ние ще настояваме за съответните действия и включително при необходимост прекратяване предсрочно на мандата, това е принципна позиция.

-  Изправяте се и сте критични срещу главния прокурор срещу Иван Гешев, но в същото време се изправяте и сте много критични към работата на ВСС, който в голямата си част в прокурорската колегия подкрепя действията на сегашния главен прокурор. Не е ли много голяма битката, която водите, можете ли да я спечелите и как се печели такава битка?

Самият факт, че този проблем стои толкова години пред българското общество, показва че въпросът не е лесен за решаване. В конкретната ситуация обаче в България имаме променена обстановка. Обществото много ясно заяви, че това е нещо, което очаква, промяна която очаква от управляващите. Така че в този смисъл управляващото мнозинство има обществена подкрепа. Ние имаме решимостта, съответно имаме познанията, работим по конкретните текстове, така че сме готови да доведем тази реформа докрай.

-  Говорите за конкретни текстове по отношение на надзора на работата на главния прокурор и промяната на работата на съставянето на ВСС ли?

Ние говорим за ефективен механизъм за разследване и контрол върху главния прокурор, не говорим за надзор върху главния прокурор. Също така говорим за промяна, която да доведе до по-добра работа на ВСС с по-високи гаранции за съдийската независимост както в него, така и в цялостната система, така че – да, говорим за конкретни законодателни текстове по всеки един от тези въпроси.

-  Кога ще са готови те? Имате ли срокове, които сте си поставили?

За промяната в антикорупционната комисия, за КПКОМПИ в момента текстовете се обсъждат между коалиционните партньори, така че ние сме в много напреднал етап на работа. Също така и първите промени на Закона за съдебната власт вече се обсъждат на експертно ниво в Министерство на правосъдието. Така че наистина става въпрос за съвсем скорошно време и двата закона да бъдат оповестени и поставени за обсъждане и приемане, така както ние сме заявили в коалиционното споразумение, това ще бъде в първите три месеца от управлението, така че ние вървим по график.

-  Предстои много важен избор в края на тази седмица. Той е за председател на ВКС, ВСС трябва да го избере. Има един кандидат Галина Захарова. И в същото време гласове, че кандидатът може да не бъде избран. Каква е вашата информация и какво е очакването ви?

В петък ВСС ще проведе едно от най-важните си заседания, което е изключително важно както за съдебната система, така и за обществото. Защото ВКС е последната национална инстанция за справедливост по граждански и наказателни дела в България. Така че това кой ще бъде пръв измежду равни – председателят на ВКС е изключително важно както за съдебната система, така и за обществото. Така че очаквам в петък колегите от ВСС да проведат един задълбочен дебат с конкретни аргументи по конкретната кандидатура и съответно да не се отклоняват от процедурни хватки.

-  А има ли такава вероятност? Чуват се такива гласове, какво можете да направите вие като човек, който застава начело на ВСС, макар и без глас?

Ние сме били свидетели на различни заседания на ВСС и сме ставали свидетели как по тежки и важни въпроси членовете му са склонни да отклоняват в процедурна посока не по същество. Аз ще положа всички възможни усилия като председателстващ това заседание, да наложа един конструктивен тон и ритмична работа.

-  Евентуално бламиране какъв знак ще бъде за обществото, за посоката, в която тръгва съдебната реформа и която вие планирате да направите?

Аз очаквам каквото и решение да вземе пленумът на ВСС, то да бъде ясно аргументирано, да бъде ясно по същество, защо решението е в една или друга посока. Липсата на ясни аргументи и мъгляво решение, ще бъде много лош знак както за обществото, така и за способността на ВСС да изпълнява своите правомощия. Пак казвам, и вярвам, че дебатът ще бъде по същество и решението ще бъде аргументирано.

-  Госпожо Йорданова, говорим за съдебна реформа и вероятно за мнозина от зрителите ни не става ясно какво всъщност означава за всеки един гражданин това – достъпът до правосъдие, всъщност това е едно основно право и много граждани са чувствителни на тази тема. Как ще го гарантирате и ще промените ли начина, по който гражданите да имат достъп до правосъдие, защото то често е непосилно за тях заради такси, изисквания?

Това, за което говорихме досега беше свързано с гаранции, че съдът, който разглежда делото на всеки един от гражданите, ще се води само от закона и фактите, които са в папката по това дело, а съответно прокурорът ще разследва всички престъпления и по обективни причини ще повдига обвинения. Следващият ъгъл на съдебната реформа, на правосъдието и на усещането за справедливост е как всеки един от нас може да достигне до съдебната зала. Високите такси са една от големите пречки по различни видове дела. Например, при граждански или търговски дела, когато има материален интерес, т.е. това за което спорят страните се оценява в пари, държавната такса е 4%, тя няма таван и в повечето случаи в 90% и повече от случаите тя трябва да бъде платена предварително.

 -  Т.е. хората се отказват да водят дела, защото не могат да си позволят таксата?

 Да. И това са много такива случаи.

 -  Колко трябва да бъде таксата, за да може да е справедливо законодателното решение, ваше, за да може да имаме достъп до съда всеки един от нас?

Това е въпрос на конкретен анализ и на конкретни модели, по които ние работим. Защото всяко управленско решение трябва да се обосновава на данни, а не на гадаене или някакво моментно хрумване. Така че предложението, което ще направим, ще бъде обосновано въз основа на данни.

-  Т.е. ще обмисляте намаляване, но от какво ще зависи намаляването? От това какъв бюджет ще се отпусне сега за съдебната власт за следващата година или ще бъде базирано на друга информация?

То ще бъде базирано на съвсем различна информация. Първо с оглед сложността на делата, различните предмети, намаляване на таксите, слагане на таван в определени случаи на таксите по различните видове спорове. Съдебната власт не се финансира от таксите, които събира. Така че нейният бюджет няма да бъде определящ при определянето на техния размер.

-  Кога да очакваме обсъждане на тези такси, какъв срок е поставен за това?

В нашите планове това е с времеви хоризонт 1 година. Мисля, че това е напълно разбираемо, защото изисква събиране на огромен по обем данни, техният анализ и съответно предлагането на адекватно решение, защото то трябва да бъде много балансирано. От една страна да гарантира добър достъп до правосъдие, да няма пречки пред него. Но от друга страна и да не се пренатоварва системата с ненужни спорове.

 -  Благодаря ви за това интервю в „Още от деня“.