Министър Танева: Земеделието беше ликвидирано през 1990 г.

Анонимен

kakvi zakoni imame i za kogo sa tezi zakoni kim kogo da se obirnem za da doydat da gi proveryavat i da zatvoryat tozi obor - klanitsa nikoy ne go e grija

17.10.2015 18:05:18

Анонимен

kide sa kontrolnite organi koy im pozvolyava da se kolyat bezrazborno v edin obor tolkova mn jivotni dvsk znae viprosniya kasapin no si trae

17.10.2015 18:03:01

Анонимен

nelegalna klanitsa v kirdjali v selo krayno selo prodava na pazara tonove meso bez da go vidi nyakoy ot kontrolnite organi

17.10.2015 18:00:44

Анонимен

Тази лъже, че 1990 г. е разсипано земеделието! Обичайно за партийците на "спонджбоб квадратни гащи"!

28.03.2015 08:33:32

Анонимен

Не е от 1990 г., а по-късно, г-жо! След изборите през 1991 г. 36-ото НС избра правителство, начело с адвоката Филип Димитров, което още в първите месеци на 1992 г. внесе Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с което промени изцяло философията на стария закон. В параграф 36-и от преходните и заключителни разпоредби се създават нови параграфи, между които параграф 12 със следното съдържание: - §12 - прекратява съществуващите трудово-кооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползване на земята и осъществяване на селскостопанска дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопанските бригади КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. - §13 /1/ - в едномесечен срок от влизането на този закон в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по § 12 в състав: председател и 3 до 5 членове. /2/ От назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на общите събрания, управителните и контролни съвети на председателите и другите органи на организациите по § 12. /3/ Ликвидационният съвет: 1. Организира, ръководи и управлява дейността на организацията до нейното заличаване, като има правата и задълженията на управителния съвет, а председателят на ликвидационният съвет има правата и задълженията на ръководител на организацията. Това е нормативната основа за погрома на българското селско стопанство. “Изключителната” заслуга е на МС, ръководен от Филип Димитров, и мнозинството на СДС в народното събрание, приветствани и насърчавани от президента на републиката Желю Желев, който обяви, че “връщането на земята в реални граници ще осигури рязко повишаване доходите от селското стопанство”. В периода от март 1992 до май 1995 г. ликвидационните съвети (принос в световната практика), формирани от нереализирали се в миналото амбициозни “демократи” и “политици” с професии от детски учителки до фризьорки, и по изключение с хора с макар и малък управленски стаж, свършиха това, за което бяха изпратени - да разрушат селското стопанство. На тези хора се възложи да възстановят правото на собственост в реални граници, и то чрез планове за земеразделяне на над 5 хил. землища; да ликвидират 3400 земеделски кооперации; 196 ДЗС, 99 МТС; и други 238 стопански структури, занимаващи се с производство и преработка на земеделска продукция. За тези три години ликвидационните съвети успяха да: 1. Осигурят разграбването на струваща милиарди левове, изградена с труда на целия български народ материална техническа база на АПК, ТКЗС, МТС и други организации - под благовидния предлог “за разпределение дяловото участие на член-кооператорите”. По трудно разбираеми критерии се разпределяха - машини, елитни животни от фермите, раздаваха се компенсационни бонове с право на участие в приватизацията на предприятията и пр. Най-лошото е, че ликвидаторите не се интересуваха какво ще стане с плодородната българска земя. Дори хора, които живееха в селата, престанаха да я обработват, а земята беше единственият източник на доходи за тях. Една част, защото получиха земя, но нямаха обработваща техника (работни животни отдавна не се използваха). Други получиха земя и животни, но те от години живееха по градовете и не знаеха, а и не искаха да знаят какво да правят с нея. В крайна сметка към 1995 г. 1/3 от плодородната българска земя запустя Брутният вътрешен продукт от селското стопанство в щатски долари през 1989 г. е 10,790 млн., а през 1998 г. - 2,262 млн. долара; производството на пшеница през 1989 г. е 5,425 млн. тона, а през 1998 г. - 3,203 млн. тона; тютюнът - от 65 хил. тона на 30 хил. тона; виненото грозде - от 577 хил. тона на 319 хил. тона; захарното цвекло - от 966 хил. тона на 62 хил. тона; плодовете - от 1677 хил. тона на 734 тона. Много по-тежко беше положението в животновъдството - след ликвидирането на фермите в земеделските кооперации за 10 години говедата от 1,637 млн. броя са вече 682 хил.; свинете от 4,119 млн. - 1,512 млн.; овцете от 9,045 млн. - 2,549 млн. 2. На пазара на труда, който тогава почти не съществуваше, се явиха като безработни 15 хил. агрономи и стотици други селскостопански специалисти. На улицата останаха и хиляди цигани. До 1989 г. 45 % от механизаторите и 65 % от животновъдите във фермите бяха от това малцинство. Те получаваха добро възнаграждение, а техните деца се учеха в нормалните държавни училища. Тези хора никога не са имали земя, а когато всеки получи своята, те останаха на улицата. Ликвидаторите разтуриха фермите, където работеха, разпродадоха техниката в МТС-тата, ликвидираха големите консервни и месокомбинати, където част от тях сезонно постъпваха на работа поради ниската си квалификация. Новата власт остави една възможност за тях - президентът Желев отмени указа за жителството и те тръгнаха към градовете, където създадоха омразните на софиянци, пловдивчани и гражданите от други големи градове цигански гета. Тук търсеха прехрана в кофите за боклук и в сметищата... А сега ЕС дава пари за тяхната интеграция. 3. С ликвидирането на земеделските кооперации - единствените социално ориентирани стопански структури в селата, училищата затвориха столовете, защото “спонсорите” за тяхната издръжка и за подобряване на материалната база вече ги нямаше. Читалищата - тези огнища на българския духовен живот в селата и малките градове, едно по едно затваряха врати. Спортните площадки опустяха, а спортните организации и изгражданата база останаха без издръжка. Държавата вече не беше в състояние да гарантира продоволствения баланс. Ако преди 1989 г. българинът се редеше на опашки за банани и портокали, сега вече започна да се реди за хляб, салам, сирене и други продукти от първа необходимост. След казаното по-горе се питам, това грешка на “прехода” ли е или престъпление? Да “прекратиш” дейността на близо 3400 изградени, функциониращи (макар и не най-добре) стопански структури само защото са създадени и работили по времето на “социализма”... Не е грешка! Това е престъпление! Да назначиш за председатели на ликвидационни съвети аутсайдери, нереализирани кандидати за власт, без никакъв управленски опит и образование да управляват предприятия, притежаващи материално-техническа база за милиарди; да стопанисват най-голямото национално богатство - плодородната българска земя... Нe е грешка! Това е престъпление! Да изхвърлиш на улицата хиляди висококвалифицирани специалисти и работници (за чиято подготовка от държавата са изразходвани милиони). Не е грешка! Това е престъпление! Анализирайки съвременното изпълнение на този престъпен закон, а ако прибавим и поредицата реституционни закони (също без аналог другаде), бих могъл да изпиша много страници. Всичко това стана с мълчаливото съгласие на милионите потърпевши, чиито синове протестират на улиците днес, а партиите, които не бяха съгласни, се задоволяваха с дебати в НС, но нямаха куража и политическата воля да организират съпротива на това безумие. Има ли виновни? Може ли да се търси отговорност, не от институциите, а от конкретни лица, участвали в подготовката и приемането на тези закони, на решенията и постановленията. Да, може! Министерският съвет имаше председател и той се казва Филип Димитров, който внася в Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ - 1992 г., като с подписа си поема отговорността, че е в интерес на българския народ. Днес, вместо да е в затвора, този човек е посланик на ЕС в Грузия. Народното събрание имаше председател, който организира обсъждането и приемането на законите и с подписа си поема отговорността, че те са в интерес на обществото, и този човек се казва Стефан Савов, а след това Александър Йорданов, обиколил различни посолства. Законът влиза в сила след указ на президента и той се казва д-р Ж. Желев, персонален пенсионер, ползващ всички екстри за заеманата длъжност. Сега много “политици” и особено коментатори, прекръстили се от преподаватели по научен комунизъм на “политолози”, се упражняват по темата “корупция”, но никой не споменава за началото, когато започна “узаконеното” разграбване на националното богатство с изпълнението на тези закони. Че първите незаконно забогатели, първите назначени “калинки” бяха масова практика, която избуя при герберите в наше време.

27.03.2015 23:05:46