Данаил Кирилов: Режимът на „тримата големи" е установен още в Конституцията

/КРОСС/ - Имаме вече връзка с Данаил Кирилов, министър на правосъдието, бивш председател на Правната комисия в Парламента. Тук подчертавам това, защото той имаше сериозни законодателни инициативи в тази си роля. Господин Кирилов, отказахте ли се от идеята си за промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ по отношение на „тримата големи", особено след позицията и на Комитета на министрите, който отговаря за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека?
- Това е задача, която трябва да решим, да приключим работата по тази препоръка. Действително както и в предходния разговор беше уточнено, в България продължаваме да спорим по това дали този режим касае само главния прокурор или „тримата големи". В тази връзка Министерство на правосъдието, лично аз, предприех множество инициативи за публично обсъждане на първото предложение за въвеждане на такъв режим. Тези обсъждания продължават. Споменахте че в края на миналата седмица, в четвъртък и в петък, имахме кръгла маса с участието на колеги, представители на отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. Посочвам, че този дебат беше изключително важен. Колегите от Съвета на Европа чуха становищата на представителите на всички институции в съдебната система, така че формирах своята представа за детайлите, които би следвало да се съобразяват при решението на този нелек правен казус. Неслучайно този казус стои като тема за изпълнение повече от 10 г. - решението и делото „Колеви срещу България" от 2006 г. Очевидно е, че имаме съображения, които би следвало прецизно за изследваме. Повдигнаха се в този дебат и изискванията на Конституцията, въпросите свързани с изискванията на Конституцията. Тук ще посоча, че би следвало всички да съобразяваме, че режимът на „тримата големи" е установен още в Конституцията и във всички конституционни норми техният статут е равен. Така че - да, води се дебат по въпроса в кой точно доклад с препоръки на Механизма за сътрудничество и оценка е посочено „тримата големи" и дали това се има предвид...
- В нито един не е посочено. Навсякъде се говори, че става дума за главния прокурор.
- ...става дума за главния прокурор и за висши магистрати. И това не е случайно. Колегите освен решението на Европейския съд по правата на човека, съобразяват и тази специфика, че ние имаме института на така наречените „трима големи", които имат и особено място и в органа за управление и независимост на съдебната система - Висшия съдебен съвет /ВСС/. Те тримата са членове по право, тримата се избират и назначават по един и същи ред.
- Само че едните са съдии, а прокурорът е главен прокурор.
- Да, главен прокурор, но другите са съдии. И в този дебат неглижираме единността и процесуалната същност на наказателния процес. Да, наказателният процес започва с разследване. Но след разследването, наказателното дело, обвинението влиза в съда. И в крайна сметка съдът завършва този процес по дирене, установяване и ангажиране на отговорността на дееца с присъдата, т.е. с произнасяне на наказанието. Така че пресилено е и бих казал доста пристрастно да изваждаме пред скоби само главния прокурор и разследванията срещу него. Проблемът ни е системен и касае общо „тримата големи". Защото, ако приемем, че е проведено разследване срещу някои от председателите на съдилищата, то е завършило с обвинителен акт, производството по-нататък влиза в съдебна фаза.
- Въпросът е, господин Кирилов, че това са позиции ваши или по-скоро на може би, трябва да кажем, на българските власти, а не както вие се опитахте да ги представите, позиции на Европейския съд по правата на човека, на Европейската комисия или на Венецианската комисия?
- Моля ви се. Никога не съм споменавал, че това е позиция конкретно по делата „С.З. и Колеви срещу България". Тук се опитва да ми се вмени нещо, с което нямам нищо общо. И искам да уточня вмятането на госпожа Вегертседер Биляна Гяурова за така наречената „пътна карта". Пътната карта е приета не от мен. Тя е приета преди повече от година във формата Съвет за съдебна реформа. В този формат участват освен представителите на институциите и всички неправителствени организации, включително неправителствената организация на госпожа Вегертседер, т.е. госпожа Биляна Гяурова. Те са приели мярка 40 „Изработване на режим за отговорността на тримата големи", съобразен с конституционната рамка в България. По тази причина и тъй като това е предходен акт по Стратегията за съдебна реформа, аз изпълнявам тази препоръка. Ако в този дебат ние стигнем до различен извод, би следвало да приемем този извод. Посочвам, че и миналата седмица в България беше екипът на Мисията за сътрудничество и оценка. Коментирахме подробно този въпрос. Стигнахме до становище, че ще продължим задълбочения дебат и няма да бързаме по вземането на решение по въпроса. Подчертавам, че крайната преценка ще бъде на законодателния орган, на Народното събрание.
- Защо, господин Кирилов, така настоявате „тримата големи" да вървят в пакет, при положение че, чакайте само да си намеря точния цитат „Венецианската комисия, подчертава че докато правилата във ВСС и разследване на нарушения на служебните задължения, което не съставлява престъпления, касаещи главния прокурор, следва да бъдат реформирани, то не е необходимо да бъдат улеснени процедурите, свързани с отстраняването от длъжност на двамата председатели на Върховни съдилища". По-ясно от това, здраве му кажи. Защо вие настоявате от своя страна „тримата големи" да вървят в пакет?
- А вие защо ги разделяте?
- Защото Венецианската комисия ги разделя.
- След като конституционният законодател, моля ви се, имаме преди Венецианската комисия, имаме Конституция, която е задължителна за абсолютно всички български граждани. И там те са установени в пакет. Венецианската комисия, всеки може да си извади цитати от някъде и да твърди, че оттук се появи през тази седмица, че имало становище и по конкретния дебат от Комитета на министрите. Това са интерпретации, моля ви се. Да, четем много внимателно решението на Европейския съд. Да, то е задължително за Българи. И да, то обхваща единствено разследване срещу главния прокурор. Съобразяваме го това решение и трябва да го изпълним. Имаме срок в тази връзка. Но това не означава, че съдебното решение ни ограничава или ни казва вземете решение само за единия от тримата. Защо, аз питам, само за единия от тримата? И тук си отговаряме - защото щяла да се застраши независимостта на съдиите. Съдиите не се ли оплакваха чрез съсловните си организации до 2016 г., когато ние приехме измененията в Закона за съдебната власт, че макар да имат формална независимост, то те са подчинени на зависимости във връзка с тяхното кариерно развитие. И аз затова питам - а как един обикновен редови съдия ще съди най-висшия съдия, председателят на някои от Върховните съдилища, как ще го съди? Нали след това ще зависи в кариерното си развитие през мандата на този председател, ще зависи от него. Освен това, тук не се съобразява, че през 2017 г. по отношение на прокуратурата ние премахнахме така наречената йерархична зависимост във връзка с правната работа по същество на разследванията на прокурорите. Няма я тази зависимост. Тя е единствено организационна, вътрешноорганизационна. Така както на практика изравнихме главния прокурор да бъде административен ръководител на прокуратурата, така както председателят на един Върховен съд е административен ръководител на Върховния съд. Но се спекулира, твърдят се разлики и то за неща, които касаят нискоинтензивната, бих нарекъл, фаза на наказателния процес, тази която е по разследването. Но имаме следваща фаза - тази, която е на съдебния спор. И в резултат на която вече се стига до окончателна преценка за наличие или на отсъствие на извършено престъпление от конкретния деец.
- Да ви разбирам, господин Кирилов, че не се отказвате от идеята си на този етап „тримата големи" да вървят, да бъдат заедно в пакети и промените в НПК да се отнасят и за тримата, така ли? И дебатите по тази тема продължават?
- Аз съм извадил темата за дебат. След обсъждане на множество варианти, имам предвид с моите колеги, чиято работа аз поемам отговорността, стигнахме до извода, че това трябва да бъде стартовият, базовият вариант, от който да започнат обсъжданията. Подчертавам, че това е първото сериозно и ангажирано обсъждане след 10 г. по този въпрос. И респективно, смятаме че това е първият сериозен опит в много кратко време да стигнем до конкретно решение.
- Можете ли да поемете...?
- Пак казвам, не изключвам възможността да направим съгласуване и с Венецианската комисия, и съответно с партньори, за които се прецени. Бих казал и че е необходимо и запитване до българския Конституционен съд в тази връзка.
- Можете ли да поемете ангажимент, че България ще въведе такива мерки, дали за главния прокурор или за „тримата големи", както вие настоявате, не знам, но до 1 октомври, както ви беше напомнено, че сме длъжни да направим тази седмица?
- Стремим се за това. Сега, пак казвам, срещата с колегите от Механизма за сътрудничество и оценка беше много важна и много полезна. Струва ми се, че има и възможност, защото те казват „нека дебатът да не бъде обезпокояван от време", т.е. от срокове във времето, т.е. смятам че ще имаме възможност да направим дължимото и необходимото - съгласувания, обсъждания на този въпрос.
- Тежка седмица, очевидно беше за вас, защото по още едно знаково дело държавата на този етап търпи провал. То е делото за конфискация срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров. Вие като председател на Правната комисия внесохте законови промени, с които беше заобиколено едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което се казваше, че ако е прекратено наказателно дело срещу даден човек или той е оправдан, трябва да бъде прекратено и делото за конфискация. Вие обаче внесохте законови промени, заобиколихте това решение. Сега обаче съдът реши, че това което сте приели тогава противоречи на европейското право, а то е с предимство пред българското. Как ще коментирате това решение на съда?
- Моля ви да съобразите, че беше точно обратното. Т.е. едно тълкувателно решение се опита да заобиколи закона, опита се да заобиколи не само закона, а и предходно решение на Конституционния съд на Република България от 2012 г. По тази причина ние действахме възможно най-бързо, за да утвърдим волята на законодателя във връзка с конфискационното производство. Може да се прочете и съобрази от решението на Конституционния съд, че от 2012 г. имаме потвърден в България правен ред за осъществяване на така наречената гражданска конфискация. Всъщност с това решение, което е на конкретен състав по конкретно дело, се доказва, че през тези 2 седмици през декември месец миналата година действително в правната ни система възникна противоречие във връзка с конфискацията. И за това още тогава и законодатели, и антикорупционната комисия, предупредихме че това на практика ще доведе до отмяна на гражданската конфискация в България. Нещо, което смятаме че е постигнато, смятахме че е установено в закона, смятахме че прието и подкрепено от нашите европейски партньори. При положение, че фактическият състав на прекратяването по делото „Бисеров" е настъпило точно тогава, в тези две или три седмици през м. декември, какво да кажа? Решението на Апелативния съд всъщност констатира това обстоятелство. За това говорехме, че с такъв подход, той не е законодателен, а тълкувателен, който цели да дерегира, да потъпче закона, да бъде контраволята на закона, ще се стигне до този резултат. И нека питаме, не мен да питате, а питайте българските граждани дали са съгласни с това да няма гражданска конфискация в България и ако има необяснимо богатство или неоснователно обогатяване в резултат на упражняване на висша политическа длъжност, дали това е приемливо и трябва да остане. Ако трябва да остане, добре.
- Въпросът е дали може да се води дело за конфискация срещу всеки, независимо дали той е признат за виновен и дали срещу него се води дело? Това е големият въпрос.
- Да, това е правният въпрос. Това е правният въпрос и този въпрос беше решен още през 2012 г. И за това през 2012 г. има запитване до Конституционния съд може ли да има такава гражданка конфискация. Конституционният съд през 2012 г., когато аз не съм бил нито законодател, нито министър, тогава бях областен управител на София, отговаря категорично - да, може да има. Защото наказателното производство може да не приключи по ред причини. Има множество обстоятелства, факти в наказателния процес, които могат да изключат наказателната отговорност. Може дори деецът да е починал. Тогава отпада наказателното преследване. При това положение, какво? Държавата да не си прибере откраднатото ли?
- Добре. Господин Кирилов, много бърз политически въпрос - сменяме рязко темата, всъщност не е толкова рязко и не е толкова различна темата. ГЕРБ оставате ли твърди в позицията си, че трябва да бъде намалена партийната субсидия? Защото това е основната политическа тема на седмицата, на един лев на глас?
- Аз смятам, че ГЕРБ е доказал досега през последните 3 г. непромененото си становище по този въпрос. Ние подкрепихме резултата от проведения референдум, внасяли сме го това предложение и сме участвали в гласуването, и сме гласували „за" 1 лв. поне два пъти в предходни дебати в Народното събрание. Така че не би следвало това предложение да изненадва някого по настоящем. Имам предвид от другите политически партии.
- Тъй като и партньорите ви имат притеснения по този въпрос, а и ДПС казват, че са твърдо против, сега господин Цонев преди малко каза и се питам дали вие оставате твърдо на позицията за намаляване на субсидията?
- Нека се проведат коалиционните разговори така, както премиерът на Републиката е обявил във вторник. Нека минат тези политически консултации. Сега в резултат на консултации, вероятно би могло да възникне и модификация на това становище, но проблемът стои. Проблемът стои и смятам, че няма никакво основание за съмнение по отношение на нашата позиция.
- Добре. Благодаря ви. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов в „Неделя 150".