-
27 Окт 2026 |
- USD / BGN 1.1567
- GBP / BGN 0.8545
- CHF / BGN 0.9390
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Тодор Бояджиев и Петьо Блъсков за тайните на „Уикилийкс”
08 Май 2011 | 15:44
бТВ, „Тази неделя”, 08.05.2011 година
о.з. ген. Тодор Бояджиев; Петьо Блъсков, журналист
Водещ: Искам да привлека вниманието ви към една история, която е реална, и една книга, написана по тази история. Книгата е написана от двама британски журналисти от вестник „Гардиън”. Книгата разказва това, което се случва в момента, в който в редакцията на „Гардиън” получават секретните грами от „Уикилийкс” и Джулиан Асанж. Какво не се знае за най-голямото, буквално най-голямото изтичане на информация, известно в човешката история и разклатило не едно чужди правителства и какво следва оттук нататък? Ще си говорим за това с двама гости, които поканихме, които ще дадат коментари за книгата, която е много любопитна. Между другото, наистина си заслужава да я прочетете, защото доста неща от това как се случва дипломацията, какви са действията на различни правителства, какво означава всъщност политиката всъщност можете човек да добие някаква представа.
Петьо Блъсков: Какво означава журналистиката днес.
Водещ: И журналистиката също. Петьо Блъсков и ген. Тодор Бояджиев. И двамата ни гостуват по тази тема. Прочетоха и двамата книгата на „ура”, бързо, за да могат да я коментират тук в студиото. В началото ще ви въведем към тази книга.
Има теми и хора, които не могат да не бъдат под прожекторите. Джулиан Асанж и неговото творение „Уикилийкс” продължават да отварят очи и да осветляват тайни. Секретните доклади на „Уикилийкс” са все още сензация. Преди Асанж никой не си представяше, че хората ще могат да четат секретни документи със същата лекота, с която четат сутрешната преса. Авторите на книгата „Уикилийкс – войната на Асанж срещу секретността” са двама журналисти от вестник „Гардиън”. Те разказват историята на публикуваните от вестника грами и припомнят защо своенравният Асанж побеснява всеки път, когато го наричат хакер. Асанж смята себе си за репортер от нов тип.
Джулиан Асанж: Направихме сериозни разкрития за войната в Ирак, видяхме детайлите на американската гледна точка. Нека сега с разсекретените документи коригираме атаките срещу истината.
Един от старшите редактори на вестника търси връзка с Асанж, защото смята, че австралиецът поднася на едро прекалено ценна информация. От екипа на „Гардиън” се опасяват, че ако само те партнират на „Уикилийкс”, може да попаднат под ударите на законите във Великобритания. Заради това предлагат партньорство и на един от най-свободолюбивите американски вестници „Ню Йорк Таймс”. Така се ражда т. нар. тройна коалиция - „Уикилийкс”, „Гардиън”, „Ню Йорк Таймс”. Иън Райт, един от доайените на „Гардиън”, кореспондент по време на войната във Виетнам, разказва за безсънните нощи на колегите му, докато се запознавали с грамите.
Ийн Райт: Не можете да си представите колко много хора се ангажираха с това да отсеят цялата информация. Всяка страница трябваше да бъде проверена, анализирана и в крайна сметка да се вземе решение какво да бъде отпечатано.
Спешно и в секретност в Лондон се завръщат най-добрите кореспонденти на вестника от чужбина. Пристигат и подкрепления от „Ню Йорк Таймс”. Грамите започват да текат и всички новини на планетата започват с новини от „Уикилийкс”.
„Светът е на прага на дипломатическа буря. Сайтът „Уикилийкс” за пореден път влезе в новините по цялата планета с публикуването на 250 хиляди секретни архивни единици”.
Скоро след публикациите започва и натискът. От Белия дом се свързват с главния редактор на „Гардиън”, а асистентката на Хилъри Клинтън директно го пита по видеомост кои грами притежават. Британците отказват да отговорят, но стават по-предпазливи към информацията, която получават.
Иън Райт: Отговорността остава за хората, които публикуват информацията, за издателя. Няма как да се пусне дадена информация без тя да бъде проверена.
Във вестник „Гардиън” все по-трудно говорят за сътрудничеството си с Асанж. Стига се и заплахи за съд от негова страна. Така австралиецът отваря нова страница, изважда определен масив документи за някоя държава и предлага партньорство на сериозна печатна или електронна медия от тази страна. Регионалната медия получава всички документи в пакет. Така информацията се канализира. А Асанж засега е спокоен, че не го грози редакция.
И така, книгата, която представяме, какво разбрахте вие от нея? Аз разбрах за себе си, че не съм журналист. Защото тук в тази книга става ясно, че най-големите вестници и списания в света се обединяват, за да разшифроват информация, която в началото тръгва от едно нежно момче в американската армия, Манинг, хомосексуалист, който изведнъж попада на секретни документи от двата лаптопа, на които работи като компютърджия в армията, в Багдад някъде, доколкото си спомням и реално така стига до информация за зверства, извършени по време на различни операции, в които е било замесено и американското правителство, американски военни и т.н.
Тодор Бояджиев: Само едно допълнение. Двата компютъра, на които работи, свръхкомпютри, имат достъп до двете най-секретни информационни мрежи на САЩ – на Пентагона и на Държавния департамент. Така че той необезпокоявано стига да абсолютно всички документи.
Водещ: И върху диск на Лейди Гага записва тези документи.
Тодор Бояджиев: Да, точно така, върху дискове на Лейди Гага.
Петьо Блъсков: Презаписва. Аз тази книга разбрах, че… не разбрах, а намерих едно изключително солидно потвърждение на неща, които съм си мислел и съм говорил за журналистиката – че срещу приказките, че интернет щял да убие вестниците и т.н. Както виждате, тази книга е един буквар за сътрудничеството между електронните и хартиените медии, един учебник, особено предговорът на главния редактор на „Гардиън”, който е. От тази книга се вижда как събраната електронна информация попада в ръцете на супер професионални журналисти, които дори за себе си не искат да си направят първенство, да си направят огромен… постижения, да си пишат червена точка. Те канят колеги от „Таймс”, от „Ел Паис”, от „Монд”…
Водещ: За да могат да устоят на натиска.
Петьо Блъсков: Не само да устоят на натиска. Информацията засяга огромна територия, огромен периметър въпроси, с различна степен на познаваемост в една или друга държава.
Водещ: Дори дипломация има по време на публикуването на тази информация, защото…
Петьо Блъсков: Такава модерна, такава свърхпрофесионална организация, организиране на журналисти досега не е имало в историята. Това е невероятно за журналистиката.
Водещ: Действително тук…
Петьо Блъсков: Това е скок в журналистиката.
Водещ: „Уотъргейт” е като игра на стражари и апаши в сравнение с информацията, която обработват тук традиционните…
Петьо Блъсков: Не, аз говоря по-скоро професионално…
Тодор Бояджиев: Мащабът е съвсем различен. Аз ще се съглася с това, което казва Петьо Блъсков, и ще допълня – тръгват три медии, тръгва „Гардиън”, тръгва „Ню Йорк Таймс” и „Уикилийкс”. Но обемът на информацията е толкова голям, че не успяват „Гардиън” и „Ню Йорк Таймс” да я обработят и тогава включват и „Ел Паис”, тогава включват и „Льо Монд”, тогава включват и „Шпигел”. Така че виждате как медии, нещо, което наистина досега не се е случвало, медии от различни държави, водещи медии, влияещи върху обществено мнение, се обединяват с този, който носи електронната информация и съвместно създадоха явлението „Уикилийкс”. Защото наистина е явление. То започна, в никакъв случай не е свършило. То в перспектива ще се развива. Но тук искам да направя само една бележка в самото начало. Много изненади има в книгата. За мен обаче най-голямата изненада беше това, че след като в края на февруари журналисти, които са работили лично с Асанж, английските журналисти, автори на книгата, пускат книгата, за два месеца в България се намира издател, който успява да преведе книгата, при това един много качествен превод, двамата преводачи заслужават поздравления, очевидно са работили денонощно.
Водещ: Между другото, издателят е тук зад камерата. Да го поздравим за това нещо.
Тодор Бояджиев: Тогава, това не го знаех, заслужава наистина поздравления. Защото за мен това е нещо уникално в книгоиздаването. За по-малко от два месеца да се преведе, и то много компетентно, и да се публикува и вече да е на българския пазар.
Водещ: Нещо да ви питам, в крайна сметка, което е и въпросът на тази книга, поне според мен, в крайна сметка добре ли е, че излезе тази информация, позитивно ли е това, че излезе информация за всичките тези… или не е? Защото тук самите журналисти на моменти, те нямат колебание, но задават този въпрос.
Петьо Блъсков: Разбира се, че е полезно. Тук… Много често съм чувал приказки, когато се… някой говори, обяснява някакви събития в света със съществуването на тайна, със съществуването на задкулисни игри, и веднага някой умник се намира да изтърси приказката: „Хайде сега, стига си ми говорил за световната конспирация”. Ами ето я световната конспирация, тя съществува. „Уикилийкс” това направи. Той наистина показа, че има една световна конспирация – на правителствено, на властово равнище. Това е ценното. Разбира се, че трябва да се разкрие, да се вдигне тази завеса и да се види, че политиците зад гърба на хората си правят такива чудовищни неща и се държат по такъв чудовищен начин, че…
Водещ: Между другото само да припомним, че може би за част от българската публика „Уикилийкс” са някакви писма, изпращани от едно посолство до американското правителство, но това далеч не е така. Тук има описани документи, които са помествани и са обработвани от всичките тези вестници, които разказват за зверства, които са извършени в Ирак, заради това, че например има извършени мъчения, изнасилване и т.н., не се разследват, когато става дума за иракски граждани. Става дума и за да кажем операции, при които в приятелски огън са убивани цивилни граждани, деца. В случая, в който един хеликоптер, или как се казва, „Апачи”, беше убил двама журналисти на „Ройтерс” и в последствие имаше и деца, които оцеляха, но въпреки това бяха обстрелвани. Тоест десетки такива ситуации. Сделки с Кадафи под масата. Изобщо…
Тодор Бояджиев: Освен многото конкретика, в книгата има и някои заключения, които според мен са много важни, защото те очертават бъдещето и аз съм извадил просто някои цитати, за да бъда кратък. В книгата се казва: „появи се нова философия на прозрачност”. В мое интервю в началото на скандала аз казах, че „Уикилийкс” е средство на властнямащите да контролират властимащите. Така че като явление за мен е много позитивно. По-нататък се казва: „Уикилийкс” се превърна в единствения издател в света, чиято уста не може да бъде затворена и в практически неунищожим организъм”. Фактът, че моментално след „Уикилийкс” се появиха маса клонинги, „Брюкселлийкс”, „Болканлийкс”, в който участва и един български журналист, който аз много високо оценявам, разследващ журналист, но няма да му правя реклама и няма да спомена името му. Оттам нататък наистина много… Докато онзи ден се появи за мен най-новият „лийкс”, кодовото му име е „Кликилийк”, съвсем нов, не успях да видя продукцията му, но пусна в интернет видео за операцията по убийството на Осама бин Ладен. И моментално… това отново е нов момент. Очевидно опитът с „Уикилийкс” е научил правителствата и компетентните, защото беше блокиран сайтът и невъзможно да се влезе в него.
Петьо Блъсков: Ще влязат, хакерите са толкова могъщи и толкова добри, ще влязат.
Водещ: А реално по какъв начин това засяга България?
Петьо Блъсков: Да, засяга я. Според мен я засяга по два начина. Първо, очевидно е, че ще бъдат публикувани и се публикуват документи, които засягат и нашата страна, което е изключително важно и ценно. Второ, аз искам тук да кажа на всички свои колеги, които навремето ми се разсърдиха, когато им обяснявах, че не трябва да правят така с тази документация, която получават от милиционерите, че тази документация трябва да бъде обработена, говоря за прословутите флашки. Те направиха точно това, което „Гардиън” са посъветвали Асанж да не прави – те изтърсиха информацията на едро…
Водещ: Да не прави?
Петьо Блъсков: Да не прави. Изтърсиха информацията на едро, тя мина и си замина и сега само ги споменават епизодично тук-там. Ако тези хора бяха поработили, както работиха в „Гардиън”, както събраха екип от стотици журналисти, макар че мащабите са несравними, макар че при нас става дума за една корупция на високо правителствено равнище, ако бяха проучили тези документи… Ако бяха проучили сериозно тези документи, ако бяха ангажирали още свои колеги в проучването, в разследването на тази документация, нещата днес в България щяха да бъдат различни.
Водещ: Между другото, големият спор и обвинения от страна, например, на Хилъри Клинтън и американската администрация е, че по този начин с публикуването на тези документи Асанж, „Гардиън” и останалите вестници са навредили и са поставили в опасност живота на различни хора, които служат на тези правителства, на войници…
Петьо Блъсков: Тези хора ги прати правителството да се бият и им застрашава живота.
Водещ: Така е, но в случая е любопитно да се отбележи, че всъщност всички тези вестници подбират информацията така, че да не поставят в опасност живота на определени хора… въпреки това обаче започнаха конфликти в някои държави, които доведоха до сваляне на режими. Имате ли коментар по този въпрос?
Тодор Бояджиев: Два коментара веднага ще направя. Цитира Хилъри Клинтън и речта й от ноември 2010 година…
Водещ: Аз не знаех, че това правя, но…
Тодор Бояджиев: … когато казва, че това, което прави „Уикилийкс” е не само посегателство срещу интересите на американската външна политика, това е посегателство срещу международната общност. 11 месеца преди това…
Петьо Блъсков: … казва точно обратното...
Тодор Бояджиев: … преди това тя казва и я цитирам, че „се създава нова нервна система на нашата планета, смело бъдеще на самиздатските публикации, предизвикващи автократичния и корумпиран световен ред”. Изведнъж за 11 месеца Асанж от месия на медиите се превръща в кибертерорист.
Водещ: В антихриста…
Тодор Бояджиев: … което е и голямата ирония на ситуацията. Заради това може би в Щатите в момента се мълчи по „Уикилийкс”. Коя е голямата ирония? Че след започването на Жасминовата революция, се оказва, че до голяма степен в Тунис тя не е инициирана, но е възбудена, катализирана от публикуването на грамите на американския посланик в Тунис, в които се говори за корупцията на туниския режим. И това подхранва Жасминовата революция.
Водещ: За усвояване на пари под масата и т.н.
Тодор Бояджиев: И заради това имаме… иска да разговаря с мен на тема „Уикилийкс” и той се вдигна от Япония, през Виена, със самолет от София до Бургас, за да дойде да говорим по „Уикилийкс”. Интересното обаче в целия този случай беше, че той не говори за „Уикилийкс”, японците тогава ги интересуваха вече клонингите. „Уикилийкс” за тях беше ясен случай. Но тенденцията да се появяват нови и нови такива лийкове в интернет пространството, очевидно за Исак Ишимбун представлява проблем на бъдещето и заради това са тръгнали да го разучават.
Водещ: Там е друга историята. Те са много напред. Дейвид Лий и Люк Хардинг са авторите на тази книга, която е написана като литература и е много достъпна за четене, много любопитна. Накрая само един ангажимент. Да ви попитам за това, с което се занимавате в момента. Радостина Константинова – едно име, което не искате да бъде забравено. Защо?
Петьо Блъсков: Радостина е първата дама на новия демократичен печат в България. И за съжаление си отиде млада. Ние, старата пресгруба всъщност, която започна навремето…
Водещ: Един от основателите на вестник „168 часа”.
Петьо Блъсков: Да. Заедно с… всъщност главно по идея и инициатива на майка й, създаваме една фондация на нейно име, която във вторник ще бъде официално, сега на 11-ти май, официално ще бъде обявена. Фондацията има чисто журналистически… развитие на журналистически идеи, награда ще има, евентуално, на нейно име, стипендии и т.н.
Водещ: Още повече, че тази книга показа, че традиционната журналистика няма да умре скоро.
Петьо Блъсков: То не е традиционна журналистика. Напротив, тя се облагородява. Едната вестникарската, хартиената журналистика, ако така я наричаме, се динамизира от електронната журналистика, развива се, тази симбиоза, тази колаборация между двете средства е уникална. Тук е заровен ключето на бъдещето на журналистиката. В тази книга и в тази случка. В тази история.
Водещ: Добре. Благодаря ви много.
Тодор Бояджиев: На финал мисля, че много добре ще прозвучи на главния редактор на „Гардиън” мисълта за книгата: „Пред вас е завладяващата първа глава на една история, която е предопределена да се развива още и още”. Тази симбиоза, според мен, има бъдеще в журналистиката.
Водещ: Много ви благодаря, че дойдохте да си говорим по тази тема.
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР