„Риголето” на фестивала „Opera Open” в Пловдив

/КРОСС/ Летните фестивали в България винаги събират много публика - музикални ценители, любопитни зрители и туристи. Особена магия витае над всяко едно от тези места, но Античният театър в Пловдив носи особена енергия. Тази година е особено силна и много специална за екипа на Пловдивската опера и фестивала „Opera Open". След грандиозното откриване, изумителната „Орфей и Евридика" на Глук, ето че дойде ред на „Риголето". Оказа се това е първата постановка на акад. Пламен Карталов на тази сцена. В творческата му биография има много постановки на различни открити сцени - на крепостта Царевец във Велико Търново, на летния театър във Варна, на площади в София, Белоградчишките скали, пещерата Магура, на шлеп на Дунав и на крепостта „Баба Вида". Сигурно изпускам нещо. Сам той каза, че още когато са откривали Античния театър е следил работата, но някак през годините не се е случвало да работи там. Поканата да гостува в Пловдив води до предложение за копродукция за софийската постановка на „Риголето". Разбира се, мащабите на пловдивския открит театър всъщност водят до нова концепция за оформяне на сцената. Прочутата колонада от софийската постановка, тук разгърната по-просторно, чудесно допълваше известните антични колони и оформяше пространствата според сюжетното развитие - балната зала на Херцога, къщата в предградията, бърлогата на Спарафучиле.

От първата си сценична реализация до ден днешен тази творба на Верди се радва на непрестанен успех. Със сигурност малко са хората, които си спомнят за първообраза - пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява", а спорът на Юго с Верди отдавна е преминал в графата „градски легенди".Да, чудесно е „четирима да говорят едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях". В тази опера дори и обикновеният зрител знае поне половината от всички великолепни арии и ансамбли, и те винаги са били сред най-обичаните оперни моменти. За да поставиш подобна творба със сигурност трябва да разполагаш с великолепен състав. За щастие Пловдивската опера ни поднесе точно такъв. Ще започна с изпълнителката на Джилда - Станислава Момекова. Тази роля сякаш е създадена за очарователната, гласовита и артистична певица. Бях я гледала преди години като Олимпия от „Хофманови разкази" на Офенбах с онези кристални височини и брилянтни вокални пасажи, а след това и като Адина от „Любовен еликсир" на Доницети - искряща, пламенна, забавна. Сега отново бях възхитена от чудесния й, овладян глас, от елегантните пианисими и от по-драматичните нюанси в центъра. Гостувалият многократно в София мексикански баритон Карлос Алмагер беше импозантен Риголето, който владееше сцената и с недотам елегантните си закачки с придворните, и с нежната обич към дъщерята, а след това и с избухналата ярост към господаря. Италианският тенор Паоло Лардицоне представи арогантен и обсебващ Херцог, който дори и в най-лиричните моменти ясно показваше кой е господарят. В тази опера мисля няма малки роли. Много се зарадвах да чуя отново Камелия Кадер като Мадалена, чийто матов глас и ярка артистичност приковаха вниманието. Изграждане направи и Пламен Кумпиков като Спарафучиле - величествен и целеустремен. Не бих пропуснала да отбележа и останалите солисти, които се раздадоха вокално и актьорски Елена Чавдарова-Иса - Джованна, Август Методиев - Маруло, Борис Кучков - Борса, Живко Пейчев - граф Чепрано, Цветанка Ангелова - графиня Чепрано, Благовеста Господинова - Паж и Михаил Пулиев - граф Монтероне. Диригентът Лучано Ди Мартино уверено ръководеше спектакъла с грижа към всеки солист, към хоровите сцени и музикалното изграждане на партитурата.