ЕС спира продажбата на шпионски софтуер на репресивни режими

/КРОСС/ Европейският съюз е пред постигане на споразумение за нови правила, които да прекратят продажбата на технологии за кибернаблюдение на автократични режими в световен мащаб.

Във вторник представители на германското председателство на Европейския съюз и на Европейския парламент трябва да се споразумеят окончателно по регламента за стоките с двойна употреба. Целта е да се ограничи износа.

Евродепутатът Маркета Грегорова заяви пред EURACTIV преди преговорите, че има големи надеждите след две години преговори.

"Германците се доближиха до нашата позиция. Новите правила включват по-стабилни мерки за прозрачността и оценката на риска", каза Грегорова.

Промяна в германската позиция
Първоначално Германия се противопоставяше на някои елементи в текста, затова източник от ЕС предположи пред EURACTIV, че позицията на ротационния председател на общността може да е била силно повлияна от търговски интереси. Това не е случайно, защото Германия държи 50 до 60% от износа на ЕС на така наречените изделия с двойна употреба.

Грегорова обаче смята, че германското правителство може да е осъзнало, че тяхното противопоставяне на плановете е несъстоятелно.

"Мисля, че са повлияли и обвиненията, че германският FinFisher е продавал незаконно шпионски софтуер на Ердоган", каза тя.

Миналата година беше съобщено, че продуктите на FinFisher са били продадени на турското правителство. Те са използвани да бъдат наблюдавани протестиращи от опозицията през 2017 г. без разрешение. Продуктът FinSpy на германската компания беше вграден в приложения за смартфони, които се продаваха от фалшиви акаунти в Tуитър на протестиращите. Тези, които изтеглиха приложението, без да знаят дадоха безпрепятствен достъп до си личните данни, съдържащи се в устройството.

"Амнести" отправи сериозни обвинения към Брюксел
Междувременно доклад, публикуван от правозащитната организация "Амнести" в понеделник, призовава Брюксел да приеме по-строги мерки в своя режим на износ. Според организацията настоящите правила не с в крак с бързо променящата се динамика в производството на такива технологии, а това поражда рискове. Най-вече заради новите форми на цифрово наблюдение.

В доклада се отбелязва, че европейският износ в тази индустрия достига до тоталитарните режими в световен мащаб, включително до Китай, където такива технологии са били използвани от органите на националната сигурност за груби нарушения на правата на човека.

"Европейската индустрия за биометрично наблюдение е извън контрол ... многомилиардна евро индустрия, която процъфтява, като продава стоките си на нарушители на правата на човека", се казва в изявление на Мерел Конинг, старши политически директор в областта на технологиите и правата на човека в "Амнести".
"Настоящата система на ЕС за регулиране на износа е нарушена и се нуждае от бързо поправяне.", добавя директорът.

По-конкретно разследването повдигна поредица обвинения срещу три европейски фирми: Morpho (сега Idemia) от Франция, Axis Communications от Швеция и Noldus Information Technology от Холандия. Според "Амнести" тези фирми са изнасяли в Китай софтуер за наблюдение, като разпознаване на лица, за масово наблюдение.
В отговор на обвиненията компаниите Axis и Noldus не отрекоха пред EURACTIV, че техните технологии се продават на Китай, но подчертаха, че разработват софтуерни решения с оглед на етичната рамка. Междувременно Idemia категорично осъди използването на технологии за разпознаване на лица за целите на масовото наблюдение, които „биха били в разрез с правата на човека".

Какъв ще е обхватът на новите мерки?
Притесненията около износа на технология за разпознаване на лица могат да окажат влияние върху междуинституционалните дискусии във вторник. В момента такива технологии не са включени в обхвата на дефиницията на някои продукти, които биха били поставени под ограничения.

„Докладът на "Амнести" ясно показва как тези технологии могат да бъдат използвани за нарушаване на правата на човека в световен мащаб и ние трябва да заемем категорична позиция срещу такива употреби.", коментира Грегорова.

Тя уточни, че ще се търси начин технологиите за разпознаване на лица да влязат в обхвата на забранените продукти.