ТЕЛК решенията за намалена работоспособност растат – как COVID и новите правила влияят

/КРОСС/ Значителен ръст на ТЕЛК решенията за намалена работоспособност през изминалите години. Какви може да са причините за това - нека погледнем данните от Информационната система за контрол на медицинската експертиза. Те показват, че има тенденция за все повече хора, които са получили ТЕЛК решения за намалена работоспособност - част от тях дават право на инвалидна пенсия, както и право на личен асистент.

Прави впечатление, че 2020 и 2021 г. броят на решенията е драстично по-нисък. Вероятно има общо и с факта, че тогава премина пандемията от COVID-19 и бяха въведени няколко локдауна. От 2024 пък освидетелстването пред ТЕЛК комисии основно става по документи, предава NOVA.

Забелязва се ръст и в личните пенсии за инвалидност, които се отпускат от НОИ, на базата на ТЕЛК решения. През годините се увеличава общият брой на всички хора, които получават пенсии за инвалидност.

Използвали са фалшиво експертно решение на ТЕЛК, за да получават инвалидни пенсии

Причините може да са различни. От една страна населението на България застарява. След 2024 г. достъпът се улесни и вероятно повече хора са решили да си потърсят правата.

Има интересни изчисления на СЗО и ООН, че между 10 и 16% в световен мащаб живеят с увреждане от различна степен. По данни на НСИ населението на България е около 6,5млн. Можем да предположим, че броят на хора с увреждания у нас е между 600-900 000 души.

На фона на тези числа министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов публично призна, че е „озадачен" от тенденцията, след като официалните данни показаха около 800 хиляди души със становища от ТЕЛК - значително повече, отколкото експертите очакват.

Според адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право, COVID пандемията е първият голям фактор, който обяснява част от ръста.

Заради локдауна и натоварването на медицинските специалисти през 2020-2021 г. огромен брой хора не са били освидетелствани навреме.

„В следващите години ТЕЛК комисиите трябваше да наваксват, което естествено доведе до пик в новите решения", обяснява Шаркова.

Вторият фактор е влязлата в сила през 2023 г. промяна, позволяваща освидетелстването да се извършва по документи, а преписките да се разпределят на случаен принцип в комисии от цялата страна.

Така например пациент от Благоевград може да бъде оценяван от комисия в Силистра - мярка, която ограничава корупционните практики, но носи и рискове.

Паралелно с ръста на ТЕЛК решенията нараства и броят на хората, получаващи инвалидна пенсия. Данните на НОИ показват устойчива възходяща тенденция, което увеличава натиска върху социалната система.

Според Шаркова това е логично - България застарява, а след премахването на COVID-ограниченията много хора са потърсили права, които в предишните години не са могли да упражнят.

Един от най-чувствителните въпроси е дали част от новите решения са издадени неправомерно.

Адв. Шаркова каза, че рискове има, тъй като в периода на дистанционно освидетелстване. „Много пациенти получават решения без физически преглед, само по документи".

Тя подчертава, че няма данни дали злоупотребите са големи, но практиката й показва двете крайности - пациенти, които получават високи проценти без да отговарят на критериите, и пациенти с тежки увреждания, на които процентът се намалява необяснимо.

Примери не липсват: парализиран мъж, чийто процент е намален от 100 на 52, или дете с трансплантация, получило по-нисък процент въпреки специфичните медицински нужди.

Особено тревожни са данните от Кърджали - област, в която 80% от обжалваните решения се отменят от НЕЛК и се повишава процентът на неработоспособност.

„Очевидно първоначално решенията не са правилни", коментира Шаркова.

Още по-необичайно е, че Кърджали издава повече решения от Варна, макар Варна да е три пъти по-голяма като население - разлика, която „не може да се обясни с медицинска логика".

Друг ключов проблем е липсата на специалисти, готови да участват в ТЕЛК комисии.