• 17 Юни 2024 |
  •  USD / BGN 1.8303
  •  GBP / BGN 2.3227
  •  CHF / BGN 2.0514
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 22°C

Преполовение. Св. прпмчца Теодосия

Преполовение. Св. прпмчца Теодосия

/КРОСС/  Житие на света преподобномъченица Теодосия

Св. Теодосия била родом от Цариград. Тя била дъщеря на благочестиви родители и от детство била възпитана в любов към Бога. Баща й умрял, когато тя навършила седем години. Майка й я дала в манастир, където е продължило нейното възпитание в дух на подвижничество. Там тя достигнала до такава степен на духовно съвършенство и убеденост в истините на Христовото учение, че била в състояние дори живота си да положи за своята вяра.

Теодосия наследила голямо богатство, което тя употребила за украса на храмовете и за подпомагане на бедните.

Император Лъв Исаврянин със съдействието на еретика патриарх Анастасий започнал гонение против почитателите на светите икони. Заповядано било да се унищожи и древната чудотворна икона на Спасителя, поставена още от Константин Велики над вратите на царския дворец. Тогава Теодосия, която присъствала заедно с други инокини при това посегателство, в порив на ревност поискала да попречи на това кощенство. Тя отместила стълбата, по която се качвал войник да сваля иконата, и войникът паднал на земята и тежко пострадал. След това Теодосия отишла с иконите при патриарх Анастасий и започнала да го укорява и изобличава за нечестивото иконоборство. Той съобщил на императора за нанесеното му оскърбление и преподобна Теодосия била затворена в тъмница, гдето в продължение на седем дни й нанасяли по сто удара, а на другите инокини още в същия ден били отсечени главите. На осмия ден Теодосия била влачена по града, хулена и оскърбявана, и накрай й нанесли жесток побой, от който тя умряла. Това станало на 29 май 730 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на света преподобномъченица Теодосия

Светата Христова невеста Теодосия се родила в Константинопол. Тя била дъщеря на богати, честни, благочестиви и добродетелни родители. Нейните родители в продължение на много години нямали деца. Като се съкрушавали и страдали поради това, те много се молели и постели, денем и нощем пребивавали в Божиите храмове и щедро раздавали мелостиня на бедните.

След известно време жената заченала и родила тази свята рожба, която нарекли Теодосия, тоест - "дадена от Бога", тъй като тя им била дарена от Бога. А след това просветили новородената Теодосия с тайнството на светото Кръщение.

След като изминали четиридесет дни от рождението й, майката взела своята дъщеря на ръце, занесла я в храма на света Анастасия и с радостни сълзи въздала благодарение на Бога и на светата мъченица, като обещала да предаде дъщеря си на служение Богу в манастир, за да бъде тя причислена към лика на девствениците и Христовите невести (при този храм имало и манастир за девици, които се посвещавали на служение на Бога).

Приела Божието благословение, майката се върнала в дома им и започнала да възпитава с голямо внимание и грижи обещаното на Бога дете. Тя напътствала Теодосия в четенето на Божествените книги и в страха Божий и разпалвала в нейното сърце божествената любов.

Когато Теодосия станала на седем години, нейният баща умрял. Тогава майката завела малката си дъщеря в манастира на света Анастасия и я отдала на Бога, за да бъде постригана в светия ангелски чин.

След три години умряла и майката на Теодосия и оставила цялото си имущество на своята дъщеря монахиня. Но Теодосия, като достигнала пълнолетие, не пожелала да приеме богатството, оставено й от нейната майка, но бидейки преизпълнена с разум и любов към Бога, го предала Нему, на Когото тя цялата се била принесла в жертва. Тя извикала при себе си един изкусен златар, дала му достатъчно количество злато и сребро и му поръчала да направи от него обкови на три икони - на Христа Спасителя, на Пресвета Богородица и на светата мъченица Анастасия. Тези икони били с големина около три лакътя. Тях блажена Теодосия поставила в храма, а цялото останало свое имущество раздала на нищите и бедните, на сираци и вдовици, докато самата тя в монашеска нищета продължила да служи на Господа ден и нощ, обогатявайки се от Бога с духовно богатство. Въоръжавайки се срещу невидимия противник с бронята на молитвата, тя умъртвявала с постнически подвизи плътта, която всякога въстава срещу духа, побеждавала безплътния враг, по-тъпквала надигащата се глава на адския змей и отблъсквала гордия Велиар чрез смирението, кротостта, богоугодната любов, чистотата, благоговението, послушанието и всички останали монашески добродетели.

След известно време срещу правоверния цар Теодосий, наричан Адрамитин възстанал неговият воевода, на име Лъв, наричан Конон, родом исаврянин. Лъв свалил Теодосий и сам се провъзгласил за цар.

В началото на своето царуване той се показал като благочестив, но в скоро време се появил като един нов Валтасар, като осквернявал църковните светини и не се покланял на Христа, Всевишния Бог, и на Неговата честна икона. Той влял в Църквата змийската отрова на душевредната манихейска ерес. Освен това този звероподобен човек, рикайки като че с лъвски глас, изригвал еретически хули срещу светите икони, наричайки ги "идоли", а тези, които им се покланяли, наричал "идолопоклонници". Този нечестив цар издал указ, който имал за цел да бъде унищожено почитането на иконите по цялото негово царство.

По това време Константинополският патриаршески престол се заемал от свети Герман. Той, заедно с останалите православни епископи, с всички сили се противил на царя и не приемал неговия еретически указ, който забранявал почитането на иконите.

Така царят изпратил въоръжени войници при свети Герман и им наредил да го изгонят от патриаршеския престол. Войниците се поругали с патриарха и му нанесли побой. На мястото на Герман Лъв поставил лъжепатриарха Анастасий, еретик и негов единомишленик. След това Лъв заповядал да предадат на огън всички божествени книги и писания на богомъдрите учители. При храма "Света София" съществувала библиотека, която имала около триста хиляди книги. При тази библиотека имало дванадесет училища и също толкова мъдри учители. Началникът над учителите бил поставян от царя и от патриарха. Тези учители се възпротивили на безбожната заповед на нечестивия император. Поради това беззаконният мъчител обкръжил със своите войници библиотеката и училищата, заедно с учителите и учениците, подпалил я от всички страни и я изгорил, така че никой от тези, които били вътре, не се спасил от огъня. Не оцеляла от пожара и нито една книга.

Целият град Константинопол се предал на голяма скръб и печал. Всички плачели и въздишали. Едни жалеели за несправедливото изгнание на светейшия патриарх Герман, други - за изгарянето на това огромно количество книги и за гибелта на мъдрите учители, а други - за голямото и страшно поругание над иконите, тъй като навсякъде иконите били изпочупвани, хвърляни в блата или изгаряни на клади.

А новопоставеният патриарх Анастасий, застанал на святото място, подобно на "мерзостта на запустението", имал голямото благоразположение на царя, тъй като по всякакъв начин му съдействал в неговото иконоборско еретичество. Този лъжепатриарх скоро изхвърлил светите икони от Съборната църква и заповядал да се направи същото и във всички останали храмове.

В Константинопол имало порти, които се наричали "медни". Те били построени още по времето на Константин Велики и водели към царския палат. Над тези порти бил поставен образ на Спасителя, направен от мед, който бил поставен тук преди повече от четиристотин години. Злочестивият патриарх си наумил да свали и да предаде на огън честния образ на Христа. За изпълнението на това нечестиво дело той изпратил войници, въоръжени с топори. Началникът на тези войници, спатарий по чин, доближил стълба към портите, започнал да се изкачва по нея с брадва в ръка и вече се готвел да пристъпи към своето богопротивно дело. Тогава го видели няколко благочестиви жени, които случайно минавали отттам; видели го също така и няколко монахини, в числото на които била и преподобна Теодосия. Като се разгорели от ревност по Христовата икона и подбуждани от блажената Теодосия, която повече от всички ревнувала за честните икони и била преизпълнена с божествено мъжество и дръзновение, монахините се втурнали към стълбата и я съборили на земята. Заедно с това те съборили и войник върху нея, който твърде много пострадал при падането. А те, като го влачели по земята, го били, докато не умрял. След това побързали да отидат при патриарх Анастасий и започнали да го изобличават за неговото нечестие: укорявали го, като го наричали вълк, хищник, еретик и враг на Църквата Христова. А после започнали да хвърлят камъни срещу него. Анастасий, като се изпълнил със срам и като се боял да не се повдигне общонароден бунт срещу него, побързал да отиде при царя и му разказал за нанесения му от тези жени позор. Той известил царя също и за убийството на спатария при Медните врати. Царят изпаднал в лют гняв и веднага изпратил своите войници, въоръжени с мечове, като им заповядал да отмъстят за поруганието, нанесено на патриарха и за убийството на спатария. Така тези свети жени били посечени, заради своята ревност по благочестието. А блажената монахиня Теодосия, като по-благородна по своя произход и като изповядваща благочестието с най-голямо дръзновение, а също - и като виновница на всичко, което се случило, царят заповядал да заловят и да я затворят в тъмницата. Той наредил също да й нанасят всеки ден по сто удара с тояги. Така измъчвали светата в продължение на седем дни.

На осмия ден мъчителят заповядал да влачат светата из целия град, по време на което я биели без всякаква милост. Когато светата била доведена до мястото, което се наричало "Волско тържище" (тук се продавали и се колели животни), се случило така, че един от войниците, които съпровождали светата, по невнимание стъпил върху един голям кози рог и наранил крака си. Като се разгневил, той взел рога и започнал безпощадно да я бие с него по главата. След това ударил с рога мъченицата по шията и я пробил. Така светата преподобномъченица, девицата Теодосия, посветената на Христа невеста, предала своята честна душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и се преселила в Неговия небесен чертог, бидейки увенчана с двоен венец - на девството и на мъченичеството. А многострадалното й тяло, което било захвърлено на земята, било взето от християните и погребано с благоговение в специално място. Честните мощи на света Теодосия били извор на изцеления за множество болни и страдащи, - за слава на Христа, нашия Бог, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух, сега и во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.