Тодор Тодоров: Полиграфът е най-сигурният начин да се установи дали един служител е честен и лоялен

/КРОСС/ Министърът на вътрешните работи Емил Дечев предлага въвеждането на изследване с полиграф като част от конкурсите за ръководни длъжности. Мярката ще бъде допълнителен елемент в оценката на кандидатите и няма да замества останалите етапи от подбора.

Идеята не е нова, предлагана е от няколко министри през последните години. Целта е да се гарантира, че до ръководни позиции достигат хора с висока лоялност към системата и нисък риск от корупционни зависимости.
Важно е обаче да се ограничат субективните влияния и да се гарантира прозрачност на процедурата, така че мярката да има реален ефект в борбата с корупцията.

Пред TrafficNews криминалният психолог Тодор Тодоров определя идеята като „страхотна". „Надявам се да се реализира, защото в МВР често има добри идеи, които за съжаление не се случват", коментира той.

Според Тодоров полиграфът е най-сигурният начин да се установи дали един служител е честен и лоялен. „Тестовете за интегритет не са достатъчно надеждни, тъй като всеки средно интелигентен човек може да ги манипулира.

Провеждали сме паралелно изследване в частни фирми - служителите бяха подложени на детектор на лъжата, а едновременно с това попълваха и тестове за интегритет /лоялност/. Резултатите от изследвания не се припокриват, тъй като тестовете за интегритет не са достатъчно надеждни за установяване на нелоялно поведение", обяснява психологът.

Друг ключов въпрос при въвеждането на подобни изследвания е кой ще контролира самия процес. „Експертите от Института по психология са служители на МВР и не могат да проверяват хора, с които работят. Министерството трябва да изработи ясни критерии за случаите, в които ще се ползва външна експертиза. А това са случаите, в които по обективни причини провеждащите изследването не могат да го правят на колеги, с които работят съвместно и при изследване на самите тях. В противен случай надеждността на крайния резултат няма да бъде достатъчно добра, поради риск от субективност", посочва Тодоров.

Той припомня, че при подбора на служители в ДАНС, ДАТО и всички секретни служби се използва полиграф и кандидатите, които не издържат теста, не могат да започнат работа.

„Полиграфът може и да не е решаващ фактор, но ако даден служител не издържи изследването и въпреки това бъде назначен, хората, които са взели това решение, трябва да носят отговорност за действията му", допълва той.

Криминалният психолог вижда основната полза от мярката в превенцията. „Самото знание, че ще бъдеш изследван, може да възпре част от хората от рисково поведение", казва Тодоров.

По думите му надеждността на полиграфските изследвания е достатъчно висока, а възможността да бъде „излъгана" машината е ограничена до малък процент хора.