45 дни примирие в Близкия изток: Фикция или реалност

/КРОСС/ На фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток и рязката реторика на Доналд Тръмп се появи информация, че Иран обсъжда 45-дневно примирие като възможна стъпка към край на войната. Анализатори обаче са скептични дали подобен сценарий е реалистичен и предупреждават, че ситуацията по-скоро се влошава, отколкото да се насочва към деескалация. 

„Всеки следващ ход влошава ситуацията", коментира бившият кореспондент на БНТ и БНР в Москва Валерий Тодоров. По думите му дори обсъжданото примирие „не води до светлина в тунела", тъй като остава обвързано с множество условия. Той подчерта, че няма яснота в позициите на страните, а очакваната развръзка около поредния ултиматум може да стане ясна в следващите дни. 

Тодоров отбеляза, че Тръмп има основание да бъде по-припрян в действията си заради вътрешния натиск и растящите цени на горивата. "Интересен нюанс в иранската позиция е, че тя не е еднозначна спрямо всички държави, преминаващи през Ормузкия проток. Особено важен остава и въпросът за хутите, които контролират ключови маршрути и могат допълнително да дестабилизират региона", смята още Тодоров.

Журналистът Петър Карабоев от „Дневник" определи ситуацията като форма на рекет, свързан с контрола върху енергийните доставки. Според него конфликтът се насочва към стратегическо поражение. Той очерта три ключови цели - ограничаване на ядрената програма, унищожаване на балистичния потенциал и прекъсване на влиянието на Иран извън границите му. „Ако някое от тези три неща бъде решено, войната може да приключи", посочи Карабоев, като допълни, че проблемът с петрола ще продължи с месеци, дори години.

Вътрешнополитическият ефект също не е за подценяване. Според Валерий Тодоров подобни конфликти „поставят червени линии" и задълбочават разделенията между политическите сили.