Тодор Тодоров: Чочо е болезнено нарцистичен, егоцентричен и садистичен човек

Тодор Тодоров, психолог в Сектор „Криминална психология" в Института по психология на МВР, пред Нова телевизия и предаването "Здравей, България"

Водещ: Сега мой гост е Тодор Тодоров, криминален психолог от Института по психология към МВР. Човекът, който познавате вероятно от един друг случай в началото на годината, случаят с похищението в Сливен, когато Стефан Стефанов, взе за заложници шест човека в Сливен, в една банка. Вие тогава преговаряхте с него, говорихте и успокоявахте заложниците. Те ви нарекоха - „човекът с приятния глас". Сега разбираме, че „човекът с приятния глас" Тодор Тодоров е участвал активно и в случая с Перник, убитата Мирослава. От самото начало ли работите вие по този случай?
Тодор Тодоров: От самото начало както беше получен сигнала за отвличането, тъй като трябваше да се водят преговори за откупа и за предаването им, съответно за намирането на момичето живо и здраво. Беше ангажиран в случая Института по психология, Сектор „Криминална психология". Тъй като доста неща чувам да се носят в пространството искам да кажа, че в тези два месеца нашият сектор, както колегите от ГДБОП и от Областна дирекция Перник, минахме почти на денонощен режим на работа. За съжаление се потвърдиха опасенията, че Мирослава не е жива. Те се появиха тогава, когато похитителите прекратиха преговорите за откупа, след като от тях бе поискано да дадат гаранция, че тя е жива, за да се разберем за това как ще стане предаването на парите и съответно взимането на момичето.
Водещ: Кога разбрахте това? Кога се появиха съмненията, че Мирослава не е жива, защото похитителите прекъснаха преговорите?
Тодор Тодоров: Когато дадоха срок в един определен момент, че искат парите да са готови и им беше обяснено, че парите ще са готови и ще се разберем как да ги получат, само ако ни дадат гаранция, че тя е жива.
Водещ: Вие разговаряхте със Стойчо Петров през последните дни. Как стигнахте до там, че той да направи самопризнание. Той ли е убиецът всъщност, физическия? Той ли е убил момичето?
Тодор Тодоров: Това е момент, който тепърва ще се изясни. Факт е, че двама души са участвали в това отвличане и това убийство. Факт е също така, че още в момента, в който са взели решението да я отвлекат, те в деня, в който тръгват да я отвличат тръгват с кирка и лопата. Тоест, те в никакъв случай не са имали идея и намерение да я държат заложник.
Водещ: Обяснете, защо не са имали намерение и идея да я държат заложник? Нали крайната цел е била да получат пари 500 хиляди лева, както стана ясно?
Тодор Тодоров: Точно така.
Водещ: Всеки би предположил, ако готви такова престъпление, че за да получиш парите, ще искат от теб доказателство, че заложникът ти е жив, нещо, което се е получило. Как така е станало, че те да я убият още два часа след похищението и?
Тодор Тодоров: Мога да цитирам самият Стойчо какво казва за това.
Водещ: Какво?
Тодор Тодоров: „Не съжалявам, че го направих това нещо, но много съжалявам за грешките, които допуснахме и въобще не предвидихме, че някой ще поиска да знае, че тя е жива, преди да даде парите. Ние си мислихме, взимаме я, трепеме я и взимаме парите после."
Водещ: Тоест, той е признал, че е допуснал глупава грешка?
Тодор Тодоров: Той призна за няколко грешки и на него това му беше съжалението всъщност. Той нито за секунда не изказа съжаление за това момиче, което той е познавал всъщност вече не е живо, нито за начина, по който то е умъртвено. Защото той не е приятен по никакъв начин...
Водещ: С удушаване, нали така?
Тодор Тодоров: Да..., нито за това какво е направил с нея. Единствено, което... Макар че, честно да ви кажа, аз не знам дали трябва да ги разискваме тези неща, защото все пак става въпрос за една човешка драма, особено за близките и роднините на това момиче, но...
Водещ: Човешка драма, от която пострада много имиджа на полицията, така че е добре да кажете как сте работили, какво сте свършили, как се стигна до този резултат. В крайна сметка, това успешна работа на полицията ли е, или не?
Тодор Тодоров: Ами, престъплението е разкрито.
Водещ: Тоест, броим го успех?
Тодор Тодоров: Извършителите са задържани, въз основа на това, което те са казали и фактите, които те са изнесли, намерен е трупа, съответно и един куп други неща, които допълнително внасят светлина в случая, така че, от тази гледна точка...
Водещ: Разкрито престъпление?
Тодор Тодоров: ...от тази гледна точка - да.
Водещ: Как гледате на другата версия, че всъщност..., първоначално казвате, че те са били с кирка и лопата, което означава, че са искали да я убият, че първоначално не са имали това намерение, но когато са проговорили тя ги е разпознала. Вярно ли е това? Разпознала е гласовете им...
Тодор Тодоров: По думите на Стойчо тя го е разпознала.
Водещ: И какво му е казала?
Тодор Тодоров: Казала му е: „-Ама, ти не си ли еди кой си?. Той казал „-Обръщай се на другата страна, недей много да знаеш." Но след това, когато я е завел в неговия гараж, за да напише тя първото писмо, той вече си е бил свалил маската, с която е бил. Това е подействало успокояващо на Мирослава, защото...
Водещ: А тя помислила ли си е, че това е шега?
Тодор Тодоров: В такъв момент, стресът е много силен, това, че някой може да се засмее, това не означава непременно, че смята, че това е шега. Може да си е негова парадоксална реакция. Но така или иначе, това, че е познат човек и дава успокоение че на нея чак кой знае какво лошо, освен този бой, който е изяла при опита и да я овладея /.../ нищо друго няма да и се случи.
Водещ: Оказвала ли е съпротива?
Тодор Тодоров: Сериозна, това е другото нещо, за което Стойчо съжаляваше, че не са проучили добре, че освен да тренира тайклонду, се е подготвила и по свободни боеве. И де факто, когато те отиват да я отвлекат, тя оказва много сериозна съпротива. Доста бой е паднал между тях, но в крайна сметка те са двама мъже, силни, надделели са.
Водещ: Как си обяснявате, че на мястото, където се е случило това, не е имало никакви следи?
Тодор Тодоров: Кой е казал това?
Водещ: Доколкото знам, така показва разследването. Не е имало следи за това, че похищението... за съжаление, няма на какво да стъпя в момента, съжалявам, но поне нейният треньор така твърдеше, че на мястото на похищението не е имало никакви следи за бой, ответна реакция...
Тодор Тодоров: Знае ли мястото на похищението?
Водещ: На стълбите пред залата, не е ли там?
Тодор Тодоров: Малко по-встрани, имаше неща, които бяха изпаднали при борбата точно от похитителите.
Водещ: Да се върнем към първия въпрос - как накарахте Стойчо да проговори? Беше ли му обещано нещо?
Тодор Тодоров: Работата по едно разследване, особено когато става въпрос за полиграфско разследване, е доста продължителна в определени моменти. Когато един човек започне да говори неща, които не отговарят на истината, той с течение на времето, когато му се направи полиграфско изследване и бъде констатирано, че той лъже, по време на това полиграфско изследване се стига до конкретни неща, които го уличават в извършването на престъплението, той няма друг изход, освен най-доброто което може да направи е да съдейства на този момент. Тъй като, така да се каже, всичко така се е струпало и насочило към него, че е много по-добре и по-лесно за него да разкаже какво е станало, отколкото да продължава да крие.
Водещ: Това е полиграфското изследване от последните дни. Така ли?
Тодор Тодоров: Това е полиграфското изследване на Стойчо, което беше онзи ден.
Водещ: Онзи ден, а правено ли му е изследване още в началото, малко след похищението?
Тодор Тодоров: Не. На полиграф са минали десетки хора в този случай. Аз от тях дори, ако трябва да съм честен минаха... защото роднините на Мирослава, имаха някакви съмнения и притеснения, относно тях и ние за да ги успокоим и за да са изчистени тези техни подозрения, тези хора с тяхното естествено доброволно съгласие, са минавали на полиграфско изследване.
Водещ: А Стойчо е разпитван още в началото, нали така, малко след похищението. Как не сте стигнали до него..., вие участвахте ли в този разговор с него в началото?
Тодор Тодоров: Не.
Водещ: Как не е стигнато до това, да се усъмни никой... Аз доколкото разбирам той се е срещал с роднините, изказвал им някакво съчувствие, интересувал се е как върви разследването. Хайде, те са обикновено хора, не са го заподозрели, полицаите обаче как не са го хванали, че тук имаме престъпник?
Тодор Тодоров: Значи от момента, от който се получи второто писмо, вече беше много наясно, като се направи анализ, че търсим хора, които са близки до това семейство, което е една от основните причини в определени моменти нещата, които се изнасяха да не отговарят на обективната истина. Защото няма как, при положение, че ние сме на мнение, че похитителят или похитителите са близо до семейството, може съответно да разбере за какво става на въпрос и да предприемат някакви действия. Нерядко се случва в такива моменти да се прикриват допълнително улики, да се мести труп и т.н.
Водещ: Господин Тодоров, след като говорихте със Стойчо, би трябвало профилът, психологическият, който сте му изготвил... Каква е диагнозата му, между другото?
Тодор Тодоров: На Стойчо ли?
Водещ: Да, на Стойчо?
Тодор Тодоров: Болезнено нарцистичен, егоцентричен и садистичен човек.
Водещ: Тази диагноза, бяха ли запознати с нея полицаите, които го отведоха до дома му, за да направят втори оглед?
Тодор Тодоров: Това не е диагноза, това всъщност е... един портрет на човека, с който работиш часове наред и получаваш мнение за него.
Водещ: Полицаите знаеха ли, че той е садистичен?
Тодор Тодоров: Това вече всички го знаеха, защото начина, по който е умъртвил това момиче, начина по който се е държал с него и преди това и го е успокоявал, няма как нормален човек...
Водещ: Защо полицаите пускат такъв човек да ходи до тоалетната да се облекчи сам?
Тодор Тодоров: Това не мога да го коментирам защото не съм бил там и не знам дали това е така, както вие ми го казвате.
Водещ: Не както аз го казвам, както публично стана известно. Той е поискал да отиде до тоалетната... също полицията в Перник това заяви. Има ли пропуски тук, според вас?
Тодор Тодоров: Не мога да го коментирам това. Ние сме работили с него в Института по психология, а за това, как е отишъл до тоалетната нищо не мога да кажа. Когато едно лице, с което се работи, влезе в тоалетната, няма как да влезеш вътре в тоалетната с него, защото му нарушаваш правата.
Водещ: Не е така по устав.
Тодор Тодоров: Ако вие дойдете на изследване при нас и трябва да отидете до тоалетна, няма да се влезе вътре в тоалетната...
Водещ: Вие току що ми казахте, че в крайна сметка полицаите са били предупредени, че това е особено опасен престъпник, нали така? Как е възможно този човек да е скрил някъде пистолет, да го намери, да се простреля? Той можеше да застреля и полицаите по същия начин, нали така?
Тодор Тодоров: Ако съм запознат добре с това, какво е станало, мога да го коментирам, но така не мога да кажа. Особено опасен престъпник, как да ви кажа... и е така и не е така. Той е садистичен човек, той може да се отнесе по такъв жесток начин с едно момиче. Това обаче не означава, че той би се отнесъл така примерно с човек, който е на неговата възраст, с неговото телосложение.
Водещ: Разбрах ви, интересен е много този разговор. Трябва да го спрем тук. Благодаря ви, успешна работа ви желая. Разбрах, че имате още много задачи през последните дни.
Тодор Тодоров: Снощи във Враца се намери още един труп, където жена, която също беше изчезнала, обявена за издирване от съпруга си, се оказа, че съпругът я е убил и е скрил трупа и. Това е поредното потвърждение, че когато говорим за липсващи лица, за изчезнали, няма как всичко на близките да бъде съобщавано своевременно.
Водещ: Успешен ден ви желая.