Ще влязат ли българските „пасищни традиции“ в ЮНЕСКО

/КРОСС/ Седмица преди Великден България се опитва да стане част от ЮНЕСКО със своите „пасищни традиции". Номинацията на страната вече е подписана и тя ще се състезава с още 5 други държави.

Веселина Игова и съпругът й Любомир Димитров са от София, но преди 15 години решили да се върнат на село и да гледат животни. Правят го така, както са го правили предците ни - животните са пасищни и свободни.

Включването на България в надпреварата „Пасищни традиции" на ЮНЕСКО е точно затова - опазване на местните традиции, свързани със свободното отглеждане на животни. Но как са го правили дедите ни? „Тази трева ще я пасат до този месец. След това спираме вече с пашата и започваме да ги пускаме нагоре към Балкана на по-високите места. Това тук ще го окосим", обяснява Любо.

На самото било са прочутите планински пасища. Там растат и животните, които отглежда семейството. Любо е свикнал да минава трудното трасе до горе. Прави го всеки ден, понякога по два пъти. Намерил е съвременен начин да не търси дълго животните. „Имам джипиеси на някои от животните и през телефона ги наблюдавам къде са точно по местоположението, за да не ги търся тук из гората", казва животновъдът.

Към момента в списъка на ЮНЕСКО са включени 9 държави между които Австрия, Франция, Гърция и Люксембург. Сега към него се стремят още 6, като една от тях е България. Любо се надява това да се случи. Българските пасищни традиции така или иначе вече са вписани в националния регистър на нематериалното културно наследство.