Трайков: Устойчивият начин на развитие е в повече инвестиции

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, пред TV7 и рубриката "Гореща точка" 

Водещ: Добро утро казвам на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Трайчо Трайков: Добро утро г-н Бареков, добро утро и на зрителите.
Водещ: Първо да ви попитам каква е обстановката в страната? Кризисна беше до преди ден, имаше проблеми на много места с паднали трафопостове, в Тетевен снощи продължаваше да има проблеми, в част от зимните ни курорти, горе в Чепеларе и Пампорово. Какво е положението тази сутрин?
Трайчо Трайков: Вчера около 800 домакинства в цялата страна все още нямаха електроенергия, основно в четири махали в община Тетевен, сега би трябвало да са по-малко. Наистина имаше паднали дървета върху далекопроводи, паднали стълбове, в голяма част от случаите в труден терен в планините. Почти всичко е отстранено към сегашния момент.
Водещ: В зимни курорти има ли все още липса на ток, лифтове бяха спрели да работят, имаше общо взето сериозни проблеми?
Трайчо Трайков: Първият ден на снеговалежа, в събота, беше прекъснато захранването, включително и на Банско и на Боровец, макар и за кратки периоди, но беше така, наистина. И от един проблем тогава произтичаше друг, например в Банско, след първоначалното спиране заради проблема на високото напрежение между Радомир и Благоевград, имаше обледяване на проводниците, силен вятър, изключваха автоматките. След това, когато се включваше пакт тока от диспечерското управление се получи пробив в системата на лифтовите съоръжения. Вече там нещата са регулирани.
Водещ: Два нови въпроса, произтичат от тази криза, която се случи със снеговалежа. Първият е за състоянието на зимните ни курорти, вторият разбира се, за енергийната инфраструктура. Според вас, правят ли достатъчно енергийно разпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕОН и EVN за инвестиции в електрическата инфраструктура? Защото хората масово се оплакват до нас, че не се инвестира в далекопроводи, в трафопостове, стари са по на 50-60 години, падат при първите по-сериозни инциденти във времето. Какво е положението там?
Трайчо Трайков: Инвестират се всяка година от порядъка на около 200-300 милиона от трите дружества, но трябва да се инвестира повече. А се инвестира толкова, а не повече, защото това е размерът на инвестициите, които ДКЕВР одобрява на дружествата. Защото, знаете че това, което се одобри като инвестиция, директно влиза в цената на енергията.
Водещ: Тоест, ние плащаме инвестицията накрая, тези, които потребяват енергията?
Трайчо Трайков: Разбира се, инвестициите за изграждане и поддръжка на мрежата влизат в ценообразуващия фактор на енергията.
Водещ: И това ли е причината всъщност, да има един лимит на инвестициите в инфраструктурата?
Трайчо Трайков: Всяка година дружествата подготвят предложение до ДКЕВР за инвестициите си. Обикновено ДКЕВР преглежда списъка и одобрява между 50 и 60 процента от предложение инвестиции. Това са основните и най-необходими, които трябва да се направят, с оглед на това да се поддържа най-ниската цена на електроенергията в Европа, която от години поддържа България. Но, устойчивият начин за развитие действително е в повече инвестиции, а повечето инвестиции се отразяват на цената на енергията по начин, който изисква по-високи доходи на хората. Затова...
Водещ: Кръгът се затваря.
Трайчо Трайков: ...Затова основната насока е тази, която е и генералната цел на правителството, а именно по-високи доходи за хората.
Водещ: А изнасят ли печалба тези дружества, за чужбина, там, където са регистрирани фирмите?
Трайчо Трайков: От приватизацията насам и трите дружества реинвестират цялата си печалба и поради тази причина не раздават дивиденти, нито на мажоритарните собственици, нито на държавата, като миноритарен собственик. Миналата година ние настояхме като собственик на миноритарен дялове, по 33 процента има държавата в трите дружества, ние настояхме все пак да получим, да се разпредели част от печалбата като дивидент. И парите, които получихме ние като държава, като дивидент от трите дружества около 45 милиона лева за по-миналата година, два пъти по толкова взеха и мажоритарните собственици. Защото те имат два пъти повече дял от компаниите. Това беше първата година, когато печалба се изнесе от централите на дружествата.
Водещ: Все пак е изнасяна. А как гледате на това изказване на премиера Борисов, то беше направено съвсем наскоро, преди няколко месеца, че чуждестранните инвеститори за България, вие отговаряте за икономиката на страната, идват тук за да печелят на гърба на гражданите. Идват тук мобилни оператори, МОЛ-ве, търговски вериги, дружества най-различни, които правят печалба, след това изнасят парите без да оставят като че ли, добавена стойност в България.
Трайчо Трайков: Всеки инвеститор български или чуждестранен, инвестира за да спечели, няма спор за това. Има такива, които правят нещата не за печалба, някои благотворителни органи, майка Тереза, други подобни организации, църквата...
Водещ: Да, само че те не са търговски дружества.
Трайчо Трайков: Те не са, инвеститорите инвестират за да печелят и сега това, за което говори премиера е какъв вид инвеститори ние искаме да стимулираме. В зависимост от това какви условия зададеш, такива инвеститори ще дойдат. Затова например, чрез поредица намаляване цените от енергията от фотоволтаични паркове например ограничихме инвеститорския интерес в тази област. Понякога ни критикуват, факт е, намаляха инвестициите в тази област, но пък свалихме цената двойно в последната година на тази енергия. Така че, има някои инвестиции, които от моя гледна точка, са по-добри от други. Например инвестиция, която направо създава производство, което след това се изнася, е по-добра. Инвестиция, в нещо, което увеличава добавената стойност, или казано на човешки език дава по-големи заплати за работниците и по-голяма печалба за собствениците, също е добра. Инвестиция, която създава свързани производства, също е добра. Инвестиция, която веднъж влизат парите, но всичко се внася от чужбина, почти нищо не остава в страната, тя не е толкова добра.
Водещ: Ясно, през тази година предстои да се вземе ключово решение за АЕЦ „Белене", до 31 март очакват руската страна с какви пари ще строим „Белене". Междувременно нещо се случва там на площадката, чувам аз, строи се нещо, или по-скоро се подготвя за строеж. Вие родихте идеята за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй". Всъщност тя не е нова идея, но вие сега я предлагате. Какво ще се случи с тази много, много важна тема, не само за нас, за тока в България, но и за стратегическите отношения на страната?
Трайчо Трайков: Ситуацията там е динамична, ние повече от година работим изключително интензивно. Въпросът за финансирането ме интересува и мен, защото засега единственото /.../ е това от руската страна...
Водещ: Като заем?
Трайчо Трайков: И като заем, и като акционерно участие. Затова ние преговаряме едновременно с анализите и преговаряме едновременно по параметрите на това финансиране, за да постигнем съгласие. Двете неща вървят заедно, от една страна анализ на това как ще се развива пазара на електроенергия, финансов модел на това, да видиш колко ще ти струва тока, и от друга страна преговаряме за акционерното участие и условията за финансиране - каква лихва, за какъв период, с какво разпределение на рисковете, всички тези свързани въпроси.
Водещ: За вас не е ли по-изгодно руснаците да инвестират в тяхно си дружество и просто да им дадем опциите за изкупуването на тока, пък те да инвестират?
Трайчо Трайков: Разбира се това е вариант, то частично е предвидено като възможност в преговорния процес с тази разлика, че ние искаме, при условие, че не е ясно кои са всички инвеститори, ние искаме да имаме мажоритарно участие 51 процента. Така че, за да се спази това условие и да не даваме много допълнителни средства, изключително прецизно трябва да се договорят финансовите параметри.
Водещ: Защото тук логично изниква въпроса - ние хубаво искаме 51 процента, на има ли с какво да ги платим?
Трайчо Трайков: Вече сме платили през носа си. Така че,...това, което сме платили и го има като активи материални и нематериални, ние искаме да бъде справедливо отчетено като оценка...
Водещ: На практика осчетоводено в капитала на дружеството?
Трайчо Трайков: Точно така, голяма част обаче да бъде с взаимно финансиране. Така че, ако бъде условно казвам, само 30 процента от собствен капитал, а 70 процента от вземни средства, значи ние за да имаме 51 процента, трябва да сме вложили 16 процента от стойността на централата.
Водещ: Имаме ли ги тези пари в наличност?
Трайчо Трайков: Нямаме ги като наличност, при всички положения става дума за заем. А това, което вече е вложеното, апорта, него вече го имам разбира се. Това е и стойностите за подготовка на площадката, и парите за техническия проект, инфраструктурата и някои други свързани неща.
Водещ: За цената разбрахме ли се с руснаците, защото тя варираше до 4 и 8 милиарда?
Трайчо Трайков: Цената няма да бъде ясна, докато не са ясни условията за финансиране, защото при такива скъпи проекти, една много голяма част от крайната цена, зависи например при какъв процент имате кредитите.
Водещ: Изграждането на „Белене", означава ли, че няма да се занимаваме повече с АЕЦ „Козлодуй", или е възможно двата проекта да вървят заедно, или пък е възможно да правим нов „Козлодуй" и да се откажем от „Белене"?
Трайчо Трайков: Теоретично всичко е възможно. Първо да кажа за „Козлодуй", защото като ме питате ще се занимаваме и с „Козлодуй"...
Водещ: Приписват идеята изцяло на вас...
Трайчо Трайков: ... ме провокирате да кажа следното - с АЕЦ „Козлодуй" възнамеряваме да се занимаваме още дълго време. 2017 и 2019 години изтичат първоначалните проектни срокове за експлоатация на двата блока от тридесет години, но ние искаме да ги..., но не само че искаме, а ще ги увеличим първоначално с десет години, а впоследствие може би с още.
Водещ: Говорим за 5-ти и 6-ти блок?
Трайчо Трайков: Да, затова за мен, за нас, това е енергиен проект номер едно. Няма друг толкова евтин проект за 2000 мегавата, колкото удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок. На площадката на АЕЦ „Козлодуй" има възможност за още три площадки за нов блок. Това е по изследване, направено още по време на функционирането... в смисъл с наличието на блок от 1 до 4 на площадката. Когато те бъдат демонтирани, очевидно ще има още повече възможности.
Водещ: Може да се строи и върху старите блокове?
Трайчо Трайков: Да, но дори и в момента има две, или условно три... две са със сигурност, може би три места, петна подходящи за нов ядрен реактор в АЕЦ „Козлодуй".
Водещ: И 7-ми, и 8-ми, че и 9-ти можем да построим там, блок?
Трайчо Трайков: Да, ако искаме. Сега въпросът е от какво има нужда енергийната система на България, от какво имаме нужда ние като общество и като инвестиция? И тук беше крещяща нуждата от осъвременена оценка, защото когато се е взимало решение 2003 година за възобновяването на АЕЦ „Белене" са направени едни прогнози за необходимостта от енергия, според които, миналата година, господин Бареков, е трябвало да има дефицит от 1500 мегавата, ако е нямало „Белене", а ние имахме 1000-1100 мегавата излишък.
Водещ: Отгоре?
Трайчо Трайков: Да. Така че, ако бяхме построили „Белене", от една страна сега нямаше да си имаме толкова главоболия сегашното правителство, ако беше започнато, защото нямаше да има връщане назад, от друга страна, тази енергия щеше да е в повече и тотално за износ. Износът също не е лошо нещо...
Водещ: А има ли пазар за износ, готови ли да са купуват тук съседните държави, електроенергия?
Трайчо Трайков: В момента продаваме и то на добри цени, което носи печалба за енергийния сектор в сегашния му вид. Трябва да имаме предвид обаче, че от една нова атомна централа, цената ще струва, на електроенергията себестойността ще бъде поне четири пъти по-висока, отколкото на „Козлодуй". Така че, трябва един вид да заложим на това, че цената ще се вдигне с толкова и действително ще се случи така, тогава ще печелим.
Водещ: Да завършим атомната тема, разбрахте ли вече защо посегнаха на шефа на АЕЦ „Козлодуй"? Каква беше причината? Икономически интереси и ако са икономически интереси, това провокирали ви да разследвате вие, да сте наясно какво се случва там?
Трайчо Трайков: Независимо каква е причината, директно ви казвам, ясен отговор категоричен нямам за момента от разследващите отговори, но каквато и да е причината и директорът и ръководството на министерството и на БЕХ сме решили да продължим по същия начин. Така че, това не влияе по някакъв начин на политиката ни.
Водещ: Понеже пазарът в световен мащаб е много интересен и много малко са страните, които могат да инвестират в момента извън собствените си икономики, ще приемем ли руски пари оттук насетне, във всякакви инвестиции в България, дори и в енергетиката, или просто ще казваме - щом са руски парите не трябва да ги взимаме.
Трайчо Трайков: В никакъв случай националността на парите не ги прави по-добри или по-лоши. Когато има инвестиции в стратегически активи, тогава сме длъжни да отчитаме и тази част. Но във всички останали случаи, в огромната част от случаите това няма никакво значение.
Водещ: Премиерът каза, че 2012 година ще бъде вашата година. Как вие разтълкувахте това изказване на Борисов? То по принцип много ви вдигна летвата, много ви отвори коридори за развитие като политик и като министър, и като управленец. От друга страна обаче, очевидно той ще ви следи под лупа?
Трайчо Трайков: Това няма да е първата година... ако годината на някой означава, че премиерът го следи под лупа през тази година, то този някой очевидно не е в час с нещата....
Водещ: Не, не, обратно го каза. Понеже аз казах, че много ви вдигна целите, той затова ще ви следи.
Трайчо Трайков: ...но, както той ги следи нещата, не може повече от това. Въпросът е какъв е фокуса на...
Водещ: Викате до краен предел е опънал Борисов начина на следене, въобще на капацитета на министрите си?
Трайчо Трайков: Не, това е факт, защото той се интересува от всички теми на правителството. Няма как, когато си ръководител на правителството на една държава, той използва... изрази се по-метафорично, за да покаже важността на задачите, които са в портфейла на икономиката, свързани с мерки за растеж. Неслучайно и вчера имахме поредната среща членове на кабинета, с независими икономисти, с министър-председателя, в които говорихме именно за мерките за растеж.
Водещ: Кое той има предвид, в смисъл, кое от вас той иска през тази година, за да имаме такъв икономически растеж, че да му се вържат на него сметките? Къде вижда той силните моменти?
Трайчо Трайков: В тези дискусии и стратегически планове на правителството стигаме до правилните стъпки. Сега може би трябва да ги коментираме конкретно, за да видим къде са плюсовете и минусите на една или друга политика. Факт е, че след като сме започнали да работим в инфраструктурата, което е слабо място на България...
Водещ: Така наречените магистрали?
Трайчо Трайков: Магистралите са най-очевидното нещо, но инфраструктурата... ето, вие започнахте разговор за енергийната инфраструктура, електроенергийната, но тук говорим и за газовата инфраструктура, връзките ни с други източници на газ, освен Тодор Живковата руска тръба, с пътната инфраструктура, която освен магистралите включва и други пътища, и всичко останало. България от 180 държави е на 140-то по развитие на инфраструктура, така че там има много какво да се прави. След като осигурихме здрав фундамент в макроикономически смисъл, очевидно е време да насочим малко повече ресурси в мерки за стимулиране на икономиката, защото само по този начин ще дойдат парите и за финансовата стабилност и за инфраструктура, това е смисъла на очакването.
Водещ: Като споменахте Тодор Живковата тръба, вие лично обещахте газ от Азербайджан, какво стана?
Трайчо Трайков: Там нещата се движат. Вече се случиха редица стъпки, които правят това възможно, една от тях е сключването на споразуменията между Азербайджан и Турция за транзит, през октомври миналата година. След това остава да дойде физически до България.
Водещ: От Турция насам?
Трайчо Трайков: От Турция и от Гърция, и по двата пътя. Ние сме по-напреднали по тръбата за Гърция. Това е изключително сложен международен проект, който на всичкото отгоре се съфинансира и от ЕС, което го прави още по-сложен. Но вече сме на финалната права, тази година започва строителството. В момента текат ОВОЗ, парцеларни планове, технически проект, търгове за тръби, изследване на археология... Въобще започва...
Водещ: Това е хубава тема с археолозите. Да не се наложи пак на калорифери да работят, защото в момента аз мога да ви поставя така въпроса - енергийно зависими ли сме от руснаците в настоящия момент? Помните криза с газа през 2008 година, зимата, когато Путин врътна кранчето?
Трайчо Трайков: Е, ако някой каже, че не сме зависими за газа от Русия, значи живее на друг свят, това е факт. Винаги е било така, откакто България използва газ винаги сме били зависими тотално от Русия. За първи път започнахме стъпки за промяна на това преди две години, догодина вече няма да сме в такава степен. Планът ни е до 2020 година да няма нито един доставчик, който да има повече от половината пазара.
Водещ: И сега, болната тема - шистовия газ. Стягат се нови протести, национален протест ще има тази седмица, доколкото разбрах от колегите, срещу добива на шистов газ. Въобще почна ли такъв добив в България, за да се протестира, или нещата са в някаква друга фаза?
Трайчо Трайков: Естествено, че няма добив...
Водещ: Има подготовка за добив, така казват.
Трайчо Трайков: ...Инициаторите на протестите не са срещу добива, забележете, те са срещу идеята въобще да се проучва дали има условия за добив. Защото представяте си, че ако се окаже, че има условия за добив, картите в ръката на България по отношение на енергийните преговори, газовите преговори стават съвсем различни. Така че, очевидно е, много е важно, въобще да не се допуска да се разбере какво имаме.
Водещ: Допускате ли, че някой друг може да диктува техните действия...
Трайчо Трайков: Допускам.
Водещ: ...който има сметка да сме зависими от руснаците?
Трайчо Трайков: Абсолютно го допускам. Въпросът обаче е, че сред тези хора, които протестират, тези 200-300 млади човека, които виждаме по площадите, аз знам, че сред тях има и искрено вярващи хора, които искрено се притесняват за природата на България, някои от тях са мои приятели. Затова ние искаме да дадем увереност на всички българи, че няма да допуснем да се направи нещо, което застрашава природата на България. С оглед на това, в момента Министерството на околната среда и водите разработва и допълнителни законови текстове, свързани с екологичните оценки, дори на проучвателните сондажи. Това ще стане факт следващата седмица.
Водещ: Следващата седмица. А мораториумът в Народното събрание може да падне всеки момент, защото това е смисълът на един мораториум, защото той е временна мярка.
Трайчо Трайков: Мораториум няма, има парламентарни сили, които искат да има мораториум от БСП...
Водещ: Да, беше „Атака", РЗС го внасяха...
Трайчо Трайков: ...цялата проруска част на парламента иска да има мораториум. Но ако ние допълнително затегнем режима по екологичните оценки, тогава става безсмислен мораториума. Защото то и сега, за да има въобще сондаж, той трябва да мине на различни екологични оценки, сега ще трябва да мине на още по-стриктни оценки.
Водещ: Тоест, вие сте против мораториума, ако се затегнат екологичните изисквания?
Трайчо Трайков: Аз съм против стъпки, които казват - ние искаме да си вържем превръзка на очите, да си закопаем главата в земята... всъщност не в земята, защото току виж сме намерили... в гардероба да си я вкараме главата и не искаме да знаем какви богатства имаме, искам вовеки веков да плащаме на монополния си доставчик. Точно този министър няма да съм аз.
Водещ: Много интересно изказване, честно казано много интересен става дебата за шистовия газ. Ина Пенева имаше въпроси, така се бяхме уточнили. Но на мен ми остана един много щекотлив въпрос. Ина, ще остана да видя ти какво питаш и ако го задаваш същия въпрос да не се повтаряме.
Водеща: Моят въпрос към министър Трайчо Трайков е - какво ще посъветва сега в тази ситуация хората, да пестят повече или да харчат? Защото си спомням миналата година, че веднъж ги посъветва едно, след това си промени мнението?
Водещ: Какво ги посъветва миналата година? И аз не мога да се сетя?
Трайчо Трайков: Да, припомнете ми и на мен?
Водеща: Първо за това, че трябва да харчат и стимулират производителите, а след това, че в такава ситуация на европейска криза, по-скоро трябва да се пести?
Водещ: Да си сложат примерно парите на лихва, в банките?
Водеща: Да.
Трайчо Трайков: Разбира се, като икономист, винаги бих търсил начин да намеря аргументите да убедя хората да потребяват. Това е смисъла на вътрешното потребление, това е един от двигателите на...
Водещ: Това е пазара, всъщност.
Трайчо Трайков: ... на.икономиката, както и износа. Като човек обаче, като българин, никога не бих подвел хората и не бих им казвал - харчете за неща, които не ви трябват. Това е модела, който ни докара на сегашния хал. Сега безумния консумаризъм, животът на кредит е в основата на голяма част от сегашните ни проблеми. Да, трябва да се консумира разумно. Да, в същото време е очевидно, че обстановката е несигурна, не толкова в България, колкото в Европа и света. Затова аз разбирам хората, които увеличават спестяванията си като един вид застраховка срещу влошаване на икономическата ситуация. Вътрешното потребление за България е важно, но по-важен е износа, защото сме малка страна, имаме голям внос и голяма част от това, което купуване на вътрешния си пазар е внесено, така че, ефектът е по-малък за нашата икономика. Но дори и при това положение..., сега гледах статистиките за коледното пазаруване, тази година, тоест миналата, тази Коледа, българите сме похарчили с по 10 процента средно повече отколкото предишната година за коледни покупки. Така че...
Водещ: Това означава ли, че по-богати сме станали, или по-щедри? Защото нещо не ми се струва да сме станали по-богати.
Трайчо Трайков: Това означава, че песимизмът не е чак толкова голям, или ако го кажем само на чисто икономически език, означава, че потреблението се повишава за сравними периоди.
Водещ: Ако мога да кажа, че аз как разбрах това, което каза министър Трайков е - абе, влизайте в МОЛ-а, но по-рядко, а по-често се отбивайте до банката за да скътате по някой лев в книжките, или поне едно влизане в МОЛ-а, едно влизане в банка.
Трайчо Трайков: Такъв директен съвет не бих дал, но обаче интересен е въпроса, какво означава, как се променя усещането за благополучие на хората и за висок стандарт. Допреди няколко години това беше - да изядеш повече хамбургери, да си сменяш телевизора по-често или колата. Нещата вече се променят, например хората вече са готови да платят за това да живеят в по-чиста среда. И това е потенциала на зелената икономика. Затова казвам, че и ние искаме да сме в този сегмент на икономиката. Тоест, усещанията се променят и това, според мен, е положително. Защото едно развитие, основано на постоянното повишаване на консумацията на материални ресурси, в крайна сметка няма докъде да стигне, земята е една, ресурсите са ограничени.
Водещ: Да, пък и богатият човек трябва да бъде и по-умен. Аз така си представям отговорността на богатия, да бъде по-разсъдлив за бъдещето си. Моят въпрос беше за зимните и за летните курорти. Много безобразия стават там. Сега, доколкото чета, хотел в Пампорово е превзет от гардове, туристи изгонени на улицата, някакви хора зарязани в Мароко... То става и обратното, лятото ги зарязахме тук в Бургас. Въобще това много лоши ли са сигнали за българския туризъм?
Трайчо Трайков: Първо, такива неща са ставали и ще стават и то не само в България, в Турция също стават. Въпросът е, че не съм чул турската опозиция да е станала в парламента и да е казала - правителството е виновно за това. Въпросът е, когато се случат такива неща, какви са възможностите ни за реакция. Как системата е настроена? Ето, в случая в Мароко например, имаше проблем, но хората си се върнаха бързо. Там между другото, ставаше дума за съвсем нелегална екскурзия.
Водещ: Нелегитимен туроператор. Може би тук държавата трябва да се намеси.
Трайчо Трайков: Това наистина са единични случаи. В хотела в Пампорово, където кредиторът дойде и изгони туристите, абсолютно безумие, не знам как да го квалифицирам.
Водещ: Затова става въпрос, как държавата може да се намеси, за да не се случва.
Трайчо Трайков: В крайна сметка държавата не може да се меси във всяко отношение между частни и стопански обекти. Все пак не забравяйте, че в България годишно идват... миналата година 6 милиона и 300 туристи. Наивно е да смятаме, че с никой от тях няма да имаме проблеми. Ние сме 7 милиона и 400 хиляди българи, да не би с никой от нас да не стават проблеми? Така че, според мен, туризмът се развива добре, държавата помага адекватно, от тази година...., миналата, дадохме два пъти повече пари за реклама от по-миналата, а пък тази - още 50 процента отгоре. Така че, нека да не бъдем чак толкова черногледи.
Водещ: Така да завършим разговора с вас. Може да има и 7-ми, и 8-ми, че и 9-ти блок на АЕЦ „Козлодуй", това поне позволяват проектните възможности там. Действа се по проекта АЕЦ „Белене". Мисля, че министър Трайков беше изчерпателен да ни разкаже какви са опциите пред държавата. А както чухте, лично той смята, че трябва да се опита с проучванията за шистов газ, за да знае България с какви ресурси разполага. Не е съгласен с опитите да се наложи мораториум в парламента на темата с проучване и добив на шистов газ в България. Благодаря ви за това гостуване. 2012 година - Годината на Дракона или на Трайчо Трайков, ще ви отговорим след дванадесет месеца в това студио, надявам се. Приятен ден.