Трайков: Цената на тока от "Белене" ще е по-висока от АЕЦ „Козлодуй" и "Марица Изток"

Трайчо Трайков: Още миналата седмица министър-председателят каза, че разчитаме на това разбиране от тях. Няма и как да бъде в сегашната ситуация.

Водещ: Все пак не отговаряте на въпроса ми – до тук, от един ден  преговори, каква е нагласата на руската страна да сложи подписа си под този меморандум за тримесечна отсрочка, която българската страна иска?

Трайчо Трайков: Те разбират, че отсрочка е необходима. Има твърде много неща, които трябва да бъдат изяснени преди да се върнем обратно на въпроса за цената.

Водещ: Преценете вие сам шансовете да бъде подписан такъв мораториум от три месеца за АЕЦ „Белене”. Какви са?

Трайчо Трайков: От моя гледна точка шансовете са огромни. Винаги в един преговорен процес има две страни. И ако не се съгласят двете, тогава споразумение няма. Нашата настройка, нашият подход на мандата, с който преговаря НЕК, да има такъв срок.

Водещ: Всъщност преговори ще бъдат водени докато бъде постигнато някакво споразумение, така ли?

Трайчо Трайков: Това е целта на преговорите?

Водещ: Възможно ли е и събота и неделя да продължат тези преговори в София?

Трайчо Трайков: Кодексът на труда мисля, че го позволява.

Водещ: Да се работи и събота, и неделя. Ясно е, бяхте категоричен, че България ще настоява за нови анализи на сигурността на „Белене”, заради това, което се случи в Япония. Въпросът е обаче тези анализи няма ли да оскъпят допълнително проекта АЕЦ „Белене”?

Трайчо Трайков: Именно затова трябва да се разгледа много внимателно, защото ако се наложи да се оскъпява допълнително, тогава това поставя още по-голяма въпросителна върху неговата икономическа целесъобразност. Така че какъвто и да е резултатът от този анализ, то ние ще го вземем предвид, когато взимаме окончателно си решение. Тук очакваме агенцията за ядрено регулиране да следи как се развива този процес и да имат много активна роля.

Водещ: Техническата комисия по проекта „Белене” постави на руската страна 30 въпроса, свързани именно със сигурността на държавата. Кога да очакваме отговор на тези 30 въпроса?

Трайчо Трайков: Както казаха и еврокомисар Йотингер, и председателят на комисията Барозу, и Ван Ромпой, необходими ще бъдат няколко месеца, за да се договорят общоевропейските критерии за сигурност, спрямо тях да бъдат преценени всички съществуващи и бъдещи проекти.

Водещ: Колкото до цената, миналата седмица изпълнителният директор, който отговаря за енергийния комплекс в „Россатом” – Кирил Комаров, заяви пред Държавната Дума, че общата стойност на проекта е 8 милиарда евро. Нали беше 6 милиарда и 300 милиона. Как изведнъж той пред Държавната Дума той обявява цената 8 милиарда?

Трайчо Трайков: Нямам представа какво влиза в дефиницията обща цена? Ако слагаме обща цена, то тя може да бъде обща на различни нива. Като ако се сложат най-общите разходи, които трябва да се направят, за да съществува тази централа и да бъде тя част от енергийната система, тогава разходите стават значително по-високи от това. ако сложим и необходимите инвестиции за компенсиращи мощности, за развитие на мрежата и т.н.

Водещ: Слушате ли многото икономисти, които говорят за АЕЦ „Белене”, правят сметки, интересува ли ви тяхното мнение?

Трайчо Трайков: Естествено, че да. Коментари може да има най-различни, но това е логиката, по която ние взимаме решенията. Първо – убеденост, че проектът е такъв, какъвто ще се случи, ще може да съществува за целия си проектен период, а това е един доста голям риск, който се поема от нас. И след това икономическите показатели. Защото това е проект, мисля, че по този въпрос вече се разбрахме, който има смисъл единствено, ако е добра сделката. Просто така да си строим ядрени централи е безсмислено.

Водещ: Питам ви, за да ви представя сметката на Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Повярвайте ми, не съм го избрала умишлено, просто неговата сметка някак си най-подробна ми звучи. Той изчислява така: цената на строителството  на „Белене” може да достигне до 11 милиарда евро, а цената на произвеждания от нея ток ще е 14 цента на киловат час или близо три пъти по-скъпа от досегашната.

Трайчо Трайков: Аз погледнах и този анализ, заедно с всички останали и затова ви казах, че зависи от нивото на агрегация, какво включват те под чертата общо. В случая действително е възможно най-всеобхватната оценка на всички необходими и свързани разходи. Тук има и доста пари, които са предвидени за изграждане на газови централи, които да служат като компенсиращи мощности. Но е сигурно едно – цената от АЕЦ „Белене”, при каквато и да е цена на строителство, ще бъде доста над сто лева за мегават часа. И не може да се сравнява с цената на електроенергията, която се добива от „Козлодуй”. В „Козлодуй” е 45 лева на мегават час, в „Марица - Изток 2” – 55 – 60 лева, в „Белене” ще бъде поне два пъти пове4че отколкото в „Марица – Изток 2” и три пъти повече, най-малко казвам, отколкото в АЕЦ „Козлодуй”. Сега въпросът е дали тази цена ще отговаря на тогавашните пазарни развития, на цената на другите източници на енергия, защото и въглищните централи ще повишат цената на тока си заради необходимостта да се плаща за въглеродни емисии.

Водещ: Вие отново допуснахте варианта за монтиране на поръчения за АЕЦ „Белене”

Реактор в АЕЦ „Козлодуй”. Слушах едно интервю на премиера, в което той обясни много ясно, че този реактор не бил бидон и той не можел да се монтира там, където ние пожелаем. Всъщност технически възможно ли е наистина този реактор, поръчан иначе за „Белене”, да бъде монтиран в старата ни и единствена централа „Козлодуй”?

Трайчо Трайков: Приоритетите по реда на техния ефект и ниска цена са следните: Номер едно - Енергийна ефективност. Тук компаниите работят за своята енергийна ефективност, централите за повишаване на своята ефективност, НЕК и електроразпределителните предприятия за понижаване на загубите по мрежата. Всичко това ас елементи на енергийната ефективност. Програма „Конкурентоспособност” заедно с EBRD (European Bank for Reconstruction and Development) осигуряваме средства за енергийна ефективност в производствените предприятия. Министерството на регионалното развитие и благоустройството има амбициозна програма, която ние много подкрепяме за енергийна ефективност в жилищата. Това е приоритет номер едно. Приоритет номер две, но също толкова важен, колкото номер едно, е продължаването на ресурса на пети и шести блок на „Козлодуй”. Там може да бъде продължен до 30 години. и върху това трябва да се съсредоточим, защото това е най-евтиният начин да имаме достатъчно електроенергия. След това вече по „Белене” имаме заварено положение, общо взето където постоянно преценяваме вариантите за това как най-добре може да се оползотвори това, което вече е платено и затова не можем да пропуснем нито един вариант, включително и този за инсталиране в „Козлодуй”.

Водещ: Добре, за горивата да поговорим. Ето, вижте преди минути какво съобщава агенция „Фокус” – че цената на петрола е достигнала най-високите си стойности от септември 2008 година. Тази сутрин на борсите в Азия цената на петрола е достигнала най-високото си ниво от септември 2008 година. Кажете защо наистина правителството се лута между различните мерки за намаляване на цените на горивата – ще има биокомпонента, няма да има биокомпонента, ще има намаляване на задължителните резерви, които трябва да поддържат търговците, няма да има намаляване. Защо се получава така?

Трайчо Трайков: ще ви кажа защо. Защото по принцип не е работа на правителството да определя цените на горивата. И тези мерки, които се обсъждат по разпореждане на министър-председателя от всички заинтересовани министри и външни икономически субекти, са именно заради извънредната ситуация. Затова това не са стандартни мерки, за които просто да кажете – направихме го миналата година, винаги така правим, ще го направим и сега. Това са извънредни мерки.

Водещ: Ами не е ли по-честно правителството да каже – не можем да направим нищо, това е ситуацията, отколкото да се търсят някакви абсолютно краткосрочни неясни като ефект мерки?

Трайчо Трайков: Това са извънредни мерки, които именно и заради това не се въвеждат слепешката, а са обект на такива обсъждания, защото не са част от нормалната политика.

Водещ: Добре, защо наистина наложихте този мораториум, чийто ефект е наистина доста съмнителен и заради който наистина икономистите ви съсипаха от критики, че прибягвате до абсолютно непазарни механизми?

Трайчо Трайков: Както и министър-председателят, и аз не веднъж сме казвали, това наистина не е пазарен механизъм и тук нямаме никаква разлика с икономистите. Хубаво е, че все пак цената на горивата пада. И за нас е важно устойчивото и дългосрочно решение, това да знаем, че във всеки един момент цената на горивата е възможно най-ниската. Тя няма да бъде толкова ниска, колкото ни се иска. В нея има обективни ценообразуващи фактори. Важното е да е възможно най-ниската. И тук искам да кажа, че когато един продукт е скъп, обикновено се търси начин като намалите неговото потребление и да станете по-независими. И затова работим и за подкрепа на електрическите автомобили, затова имаме и програма за биокомпоненти в горивата, защото биокомпонентите все пак се произвеждат в България, а не се внасят от страни, производителки на петрол.

Водещ: На вас ясно ли ви е съвсем вече как „Лукойл” образува цените си, имате ли някакви въпросителни, нещо, което не ви се изясни?

Трайчо Трайков: Да, въпросителни има, но това са допълнителни, бих казал, нюанси. Защото за мен е важно да функционира пазарът. Когато видя, че пазарът функционира, въобще няма да ги питам как ценообразуват. Това си е тяхно право като участник на свободния пазар. И когато видя, че в България например дизеловото гориво с втория най-нисък акциз имаме втората най-ниска цена, тогава няма да задавам никакви въпроси към никой, защото това означава, че просто цените са такива, каквито следва да бъдат. Преди две седмици бяхме на 12-то място, сега сме на 6-то, значи все пак сме се придвижили в правилната посока.

Водещ: Само още малко сметки, те са тук вече на лидера на ДСБ г-н Иван Костов, който ни гостува преди два дни. Той смята така: според него в Русия „Лукойл” продава дизела на 1,24 лв. смята акцизите, ДДС-то и се получава сумата от 2-23 лв. Въпросът му е защо у нас дизелът се продава на цена от 2.64 – 2.67 лв., откъде идва тази разлика. Вие имате ли отговор на този въпрос?

Трайчо Трайков: Ако това гориво можеше да се внесе от Русия, като се сложат транспортните разходи, зависи каква цена се получава в България.

Водещ: Неговото съмнение е, че просто „Лукойл” е получил монополно положение, че по някакъв начин е изключена международната конкуренция на пазара на горивата.

Трайчо Трайков: Той го е получил по силата на това, че е единствената рафинерия в България, но никой не забранява вноса от други вносители. И въпросът е дали този внос наистина съответства на цената, която би трябвало да бъде, ако се внася от рафинерия с по-евтино производство.

Водещ: Добре, последно казвате наистина, че най-добрият начин българските потребители да ползват възможно най-ниски цени на горивата е първо прозрачност на пазара, второ – свободна конкуренция. Има ли ги тези условия, според вас, на българския пазар?

Трайчо Трайков: Работа да даде отговор на този въпрос е на Комисията за защита на конкуренцията и затова аз вчера се видях с нейния председател, за да разбера какъв е графикът и как вървят нещата с проверката, която те правят. Но пак казвам, има един обективен фактор, който показва дали пазарът функционира, а това е цените на горивата да съответстват на нивото на акциза в България. В момента все още могат да стават и по-евтини.

Водещ: Добре, благодаря. По-евтини могат да стават горивата, така да завършим. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.